/Поглед.инфо/ Предлаганата мрежа от 30 сателита и три станции на лунната повърхност може да осигури услуги по мониторинг в режим на реално време между Земята и Луната.
Китайски учени разкриха пътна карта за изграждане на инфраструктура между Земята и Луната, за да отговорят на националните стратегически нужди и да направят пътуването в космоса по-лесно и безопасно за всички.
Според изследователи от Китайската академия за космически технологии (CAST) и Пекинския институт за инженерство на космически кораби, пълна мрежа от 30 сателита и три лунни станции ще предоставят комуникационни, навигационни и мониторингови услуги в реално време на глобалните потребители.
Целта е да се позволи на 20 или повече пътешественици едновременно да комуникират със Земята чрез изображения, аудио или видео.
Това също така ще осигури сравнително прецизно позициониране, навигация и синхронизация (PNT) по време на полети от Земята до Луната и операции на лунната повърхност.
Той също така ще може да проследява движещи се цели с размер до един метър (3,28 фута) в региона между Земята и Луната, известен като цислунарно пространство, пишат изследователи в списанието Chinese Space Science and Technology през юни.
„Цислунарното пространство се превърна в нова граница за човешката дейност“, пише екипът, ръководен от Ян Менгфей, главен конструктор на китайската мисия Chang’e-5.
„Космическите дейности в този регион ще се разширят бързо през следващото десетилетие, което ще доведе до нов кръг от глобална конкуренция.“
„Конкуренцията за ресурси, такива като място/пространство в орбита и радиочестоти вече е в ход и в бъдеще тепърва ще се засилват
На Китай е срочно необходимо да разработи карта на най-високо ниво за развитие на цислунарната космическа инфраструктура и получаване на конкурентно предимство в нововъзникващата цислунарна икономика, орбитите на спътниците около Земята, пространството , заемано от орбитата, и пространството между тях.
Концепцията за цислунарното пространство става все по-актуална през последните години, особено във военния сектор
Например, ВВС на САЩ разработват сателит, известен като Cislunar Highway Patrol System, за да демонстрира способността си да открива, проследява и идентифицира изкуствени обекти на лунната повърхност (437 000 км или 272 000 мили), повече от десет пъти по-голям от традиционния обхват на геостационарно откриване (35 785 км или 22 236 мили). .
Гражданските космически агенции в Съединените щати, Европа и Япония също предложиха подобна инфраструктура за подпомагане на научни изследвания и търговски операции на Луната.
Тъй като Китай се превръща в основен играч в изследването на Луната и дълбокия космос, стратегическото планиране е от решаващо значение за „избягване на повтарящо се строителство и оптимизиране на разпределението на ресурсите“ за бъдещи мисии, пишат изследователите.
Това включва кацане на Луната с екипаж, изграждане на международна лунна изследователска станция и мисии за изследване на външната слънчева система.
„Въпреки че съществуват планове в САЩ, Европа и Япония, нито един от тях все още не е изпълнен. Китай има уникална възможност да си осигури значителен дял от нововъзникващата цислунна космическа индустрия“, пишат те.
Според Янг и колегите му изграждането на лунната инфраструктура от Китай ще се проведе на три етапа.
Първата фаза ще бъде насочена към подпомагане на роботизираните и пилотирани лунни мисии на страната. Използвайки двойка сателити в елиптични лунни орбити и контролна станция на лунната повърхност, системата ще осигури комуникация с южния полюс на Луната за поне 10 потребители едновременно.
Във втория етап системата ще бъде разширена до 10 спътника, обикалящи около Луната, Земята и в специални точки, известни като точки на Лагранж между Земята и Луната. Втората лунна наземна станция ще увеличи скоростта на трансфер на данни до 5 гигабайта в секунда и ще увеличи точността на навигация до 100 метра в района на южния полюс на Луната.
На този етап очакваните технологични пробиви ще помогнат за идентифицирането на цели, които не взаимодействат една с друга на големи разстояния, включително движещи се обекти с диаметър 10 метра (32 фута) в цислунарното пространство.
На третия и последен етап ще бъде създадена цялостна мрежа от 30 спътника, три лунни наземни станции, както и съществуващи комуникационни и навигационни съоръжения на Земята. Това ще позволи скорост на трансфер на данни от 10 гигабайта в секунда и ще подобри точността на навигация до 10 метра (32 фута) за работа на лунната повърхност и 50 метра (164 фута) за пътуване между Земята и Луната.
Предложената мрежа също така ще разгърне много дълга базова интерферометрична система за проследяване на космически кораби на разстояние до 900 милиона километра (559 милиона мили) с точност под километър, поддържайки мисии в дълбокия космос до Юпитер и извън него.
„Развитието на цислунарната инфраструктура трябва да следва принципите на поетапно развитие и динамично разширяване“, подчертаха изследователите.
„Тя също така трябва да обърне внимание на необходимостта от международна оперативна съвместимост и сътрудничество в подкрепа на стремежите на Китай като космическа сила и развитието на нова космическа индустрия в страната.“
Превод: ЕС