/Поглед.инфо/ Всичко около китайско-американските отношения зависи от изхода на предстоящите американски президентски избори.
Вторият мандат на Доналд Тръмп фактически ще удари ударно, залагайки на разделяне икономически на страните, което има за цел да затисне "зловредния" Китай на един многостранен фронт на Хибридната война.
Това има за цел да подкопае китайския търговски излишък, да вкара в сътрудничество и съзаклятие големи части от Азия, докато в същото време характеризира Китай като прероденото зло.
Екипът Байдън, дори и след като не изразява желание за падане в капана на нова Студена война, както твърди официалната демократична платформа, ще бъде съвсем малко по-неконфронтационен, фокусирайки се върху "спасяването" на "базирания на правилата ред", докато в същото време запазва наложените от администрацията на Тръмп санкции.
Много малко китайски анализатори са толкова добре позиционирани да разглеждат геополитическата и геоикономическа шахматна дъска по-добре от Лансин Сиянг.
Той е експерт по отношенията между Китай, Съединените щати и Европа, професор по история и международни отношения в Женева и директор на Центъра за Изследванията по Един пояс, Един път в Шанхай.
Сиянг е получил докторската си степен в американския университет Джон Хопкинс и е много уважаван в Съединените щати, както и в Китай. По време на скорошен уебинар той положи основите на анализ, който Западът игнорира на собствен риск и в собствена вреда.
Сиянг се фокусира върху натиска на администрацията на Тръмп да "редефинира една външна мишена" - процес, който той нарича "рискован, опасен и много дълбоко идеологически".
Не защото Тръмп, който "не се интересува от идеологически въпроси", а заради факта, че "китайската политика е обсебена от истински воини на Студената война".
Целта им е "смяна на режима, но това не беше оригиналният план на Тръмп".
Сиянг критикува логиката зад тези борци на Студената война:
"Направихме огромни грешки през последните 40 години".
Той настоява, че това е "абсурдно - да четеш историята и да игнорираш цялото минало на американско-китайските отношения от Ричард Никсън насам".
Сиянг се страхува от "липсата на цялостна стратегия, което създава стратегическа несигурност и води до грешни калкулации".
Разкривайки проблема, той твърди:
"Китай наистина не е сигурен какво Съединените щати искат да правят".
Защото става въпрос за нещо много повече от сдържане, което Сиянг дефинира като "много добре измислена стратегия от Джорд Кенън, бащата на Студената война".
Сиянг засича една тенденция на "западната цивилизация срещу не-кавказоидните култури."
Според него, този език е много опасен. Той е директно копиране на Самюъл Хънтингтън и показва малко простраство за компромис.
Обобщено, това е "американският начин да влезеш в Студена война".
Ами октомврийска изненада?
Всичко от гореспоменатите неща директно се свързва с големите притеснения на Сиянг относно възможна октомврийска изненада.
"Може да бъде заради Тайван. Или пък един ограничен сблъсък в Южнокитайско море", казва той.
"Китайските военни служители са адски притеснени. Октомврийската изненада като военен сблъсък не е немислима, защото Доналд Тръмп може да иска да възстанови един вид военно президенство", добавя експертът.
Според него, ако "Джо Байдън спечели, опасността от превръщането на Студената война в гореща война ще се намали значително".
Той е много добре запознат с разликите в двупартийния американски консенсус във Вашингтон:
"Исторически републиканците не се вълнуват от човешки права или идеология. Китайците винаги са предпочитали да си имат работа с републиканците. Те не могат да се разправят с демократите, защото все става въпрос за човешки права, въпроси на ценностите. Сега ситуацията се е обърнала."
Експертът също така разказва как инцидентно:
".... поканих високопоставен съветник на Байдън в Пекин. Много прагматичен. Не беше твърде идеологичен".
Но в случая на втора администрация на президента Тръмп, всичко може да се промени:
"Предчувствието ми е, че той ще бъде твърде спокоен, може би дори ще промени китайската си политика на 180 градуса. Не бих се изненадал. Той може да се обърне и да стане отново най-добрият приятел на Си Дзинип".
Както изглежда, проблемът е, че "главният дипломат се държи като главен пропагандинс, възползвайки се от един непостоянен президент".
И ето защо Сиянг никога не изключва дори една инвазия на Тайван от китайски войници. Той разработва сценарий на тайванско правителство, което обявява:
"Ние сме независими."
Следва визита на държавния секретар на САЩ:
"Това би провокирало ограничени военни действия и може да се превърне бързо в ескалация. Спомнете си Сараево. Това ме притеснява. Ако Тайван обяви независимост, китайците ще нахлуят най-много до 24 часа."
Как Пекин прави грешни сметки
За разлика от повечето китайски учени, Сиянг е освежаващо честен относно собствените грешки и проблеми на Пекин:
"Няколко неща можеха да се контролират по-добре. Като например изоставянето на оригиналния съвет на Дън Сяопин, че Китай трябва да си купува време и да се снижава. Дън Сяопин в завещанието си очертава и времева граница за това - поне петдесет години."
Проблемът е, че "скоростта на икономическото развитие на Китай доведе до горещи, прибързани калкулации. И не добре обмислена стратегия. Дипломацията на "вълчите войни" е изключително налагаща се поза и език. Китай започна да ядосва Съединените щати и дори европейците. Това беше геостратегическа погрешна калкулация".
И това ни води до нещото, което Сиянг характеризира като "разтегляне на китайската мощ - геополитическа и геоикономическа".
Той много обича да цитира Пол Кенеди:
"Всяка велика сила, ако се разтегли твърде много, става уязвима".
Сиянг дори казва, че иницативата Един пояс, Един път, чиято концепция иначе той ентусиазирано хвали, може би е твърде разтеглена:
"Те си мислеха, че това е чисто икономически проект. Но с такова глобално достигане и обхват?"
И така, инициативата Един пояс, Един път е разстегляне или източник на дестабилизация. Сиянг отбелязва как:
"Китайците никога не се интересуват от вътрешните политики на другите страни. Не се интересуват от това да изнасят модела си. Китай няма истински модел Един модел трябва да бъде зрял, да има структура. Освен ако не говорите за износ на традиционната китайска култура."
Проблемът още веднъж, е, че Китай си мисли, че е възможно "да се промъкне в географските зони, на които Съединените щати никога не са обръщали внимание. В Африка, Централна Азия и тнт, без да провокира задължително геополитически проблем. Но това е наивност".
Сиянг би се радвал да припомни на западните анализатори, че "инфраструктурният инвестиционен модел беше изобретен от европейците".
"Железопътни линии. Транссибирската. Канали като Панамския. Зад тези проекти винаги има колониална конкуренция. Ние създаваме много подобни проекти, но без колониализма", казва той.
Все пак:
"Китайските планьори са заровили главата си в пясъка. Те никога не използват думата геополитика".
Поради това, той непрекъснато се шегува с китайските отговорни за политическите решения лица:
"Може да не харесвате геополитиката, но тя харесва вас".
Попитайте Конфуций
Ключовият аспект на "следпандемичната ситуация", според Сиянг е да се забравят тези "работи за войнът вълк". Китай може да успее да рестартира икономиката си преди всички други. Да разработи работеща и ефективна ваксина.
Китай не трябва да политизира това. Вместо това, той трябва да покаже уникалната й ценност, да преследва многостранната политика за да помага на света и да подобри образа си.
Що се отнася до вътрешната политика, Сиянг е непреклонен, че "по време на последното десетилетие, атмосферата у дома, по въпросите на малцинствата, свободата на словото и прочее, става все по-твърда до степен, че не помага на Китай да проектира образа си на глобална сила".
Сравнете това например, с "негативните възгледи за Китай" в скорошно проучване от различни страни в индустриализирания Запад, които включват само две азиатски държави - Япония и Южна Корея.
И това ни води до книгата на Сиянг "В търсенето на легитимност в китайската политика" - възможно е това да е най-важното съвременно изследване от китайски учени, способен да обясни и свърже източно-западното политическо разделение.
Тази книга е ключов пробив в това, че основните й концептуални анализи ще са обектът на допълнителна статия.
Основната теза на Сиянг е, че "легитимността на китайската традиционна политическа философия е динамичен въпрос".
"Да се прехвърлят западните политически ценности към китайската система просто не работи", категоричен е той.
И все пак, докато китайската концепция за легитимност е динамична, Сиянг отбелязва, че "китайското правителство се изправя пред криза на легитимността".
Той цитира антикорупционната кампания през последните четири години:
"Широкоразпространената корупция, която е страничен ефект от икономическото развитие извежда на преден план лошата страна на системата. Чест и почитания за Си Дзинпин, който разбира, че ако позволи на това да продължава, Китайската комунистическа партия ще изгуби всякаква легитимност".
Сиянг подчертава как в Китай, "легитимността се базира на концепция за моралност още от времето на Конфуций и комунистите не могат да избягат от тази логика".
Никой преди Си Дзинпин не се е опитвал да се бори с корупцията. Той има смелостта да я изкоренява, да арестува стотици корумпирани генерали и държавни служители.
"Някои дори са опитали два-три държавни преврата", разказва Сиянг.
В същото време, Сиянг е категоричен, че "втърдяването на атмосферата" в Китай от гледна точка на свободата на словото е факт. Той споменава примера със Сингапур при Лий Куан Ю, когато се установява "просветена авторитарна политическа система".
Проблемът е, че "Китай няма върховенство на закона".
"Има много правови аспекти обаче. Сингапур е малък град-държава като Хонконг. Те просто са взели британската правна система. А тя работи добре за страна с такива размери", казва той.
И това ни води до цитирането на Аристотел от Сиянг:
"Демокрацията никога не може да работи в големи държави, само в градове-държави".
Въоръжени с Аристотел, навлизаме в Хонконг:
"Хонконг има върховенство на закона, но никога не е имал демокрация. Правителството е било директно назначавано от Лондон. Ето как Хонконг всъщност е работел - като икономическо динамо. Неолибералните икономисти считат Хонконг за свой модел. Той е уникално политическо устройство. Магнатска политика. Никаква демокрация обаче, дори когато колониалното правителство не управлява като авторитарните личности".
"Пазарната икономика беше пусната. Хонконг се управляваше като Джокей клъб, HSBC, Джардин Матсън, с колониалното правителство като координатор. Никога не им е пукало за хората на дъното", твърди той.
Сиянг отбелязва, че "най-богатият човек в Хонконг плаща само 15 процента данък доход".
"Китай искаше да запази този модел с колониално правителство, назначавано от Пекин. Пак магнатска политика. Но сега има ново поколение. Хората родени след предаването на града от британците, които не знаят нищо за колониалната история", разказва той.
"Китайският управляващ елит от 1997 година насам не обръщаше внимание на студентските движения и неглижираше настроенията на младото поколение. В продължение на цяла година китайците не направиха нищо. Редът и законността се сринаха. Това е причината защо континентален Китай реши да се намеси. Ето за какво са новите охранителни закони", обяснява експертът.
А какво да кажем за другите любими "злодеи" отвъд Пътя на коприната - Русия?
"Путин би се радвал ако Доналд Тръмп спечели изборите. Китайците също, до преди три месаца. Студената война беше велик стратегически триъгълник. След като Никсън отиде в Китай, Съединените щати седнаха по средата, манипулирайки Москва и Пекин. Сега всичко се е променило", заключва той.
Превод: СМ