/Поглед.инфо/ Война, тероризъм, бедност, масова миграция, човешки трафик и глад. Документалният режисьор Реза Пакраван е преживял всичко това, когато е пътувал в опасния африкански регион сахел. Той казва, че има една основна причина за тези неща.

Хората, които са лишени от международни пътувания в момента, може би искат някакъв ескейпизъм, за да видят света от пределите на собствения си дом.

Макар и някои да изпълват снимките си в Инстаграм с препълнени плажове и безкрайни басейни, тези, които искат ваканцията си с много повече предимства, едва ли ще сгрешат ако разгледат новата документална поредица за пътувания: "Най-опасните граници на света".

В нея режисьорът Реза Пакраван пътува из региона Сахел - област, която се простира из цяла Африка, достигайки до южния край на пустинята Сахара.

Сахел включва някои от най-опасните и проблемни страни на континента, включително Чад, Мали, Буркина Фасо, Нигер и Судан. Джихадисти, масова миграция, човешки трафиканти, война, екстремна бедност, детски труд и глобалното затопляне са сред многото проклятия върху тази земя.

Пакраван, който говори в това интервю от по-малко опасна дестинация, а именно градината си в западната част на Лондон, се е срещал с всички тези неща.

Най-належащият въпрос е - "защо"?

- "През 2018 година отидох в Чад", започва разказа си той.

- "Пропътувах в стотина страни и това, което видях в Чад, наистина, наистина, преобърна съзнанието ми", разказва журналистът.

"Държавата фактически е затисната между Сахара и африканската савана. Тя е просто толкова назад.... Беше като пътуване във времето, връщане стотици години назад", обяснява Пакраван.

"Виждате хора, които са с копия, лъкове и стрели, които не съществуват вече в останалата част на Африка. Всеки в другите страни върви наоколо с мобилен телефон, но в Чад не видях нито един", изумен казват той.

"Реших, че ако наистина искам да разбера, трябва да пропътувам всичкото това", добавя журналистът.

Влизане в Ада

И той прави точно това, в продължение на три месеца и половина. Журналистът пътува от запад на изток през държави, които са разделени от фиктивни граници, но свързани от гореспоменатите бедствия.

Докато климатичните промени разширяват пясъците на Сахара на юг, това раздвижва и хората, предизвиквайки и конфликти.

Обеднелите семейства живеят в кутийки (би било твърде щедро да ги наречем колиби), направени от кал, дърво и дори пластмада и наелонови толбички.

Предишните им домове и животи са отнети от разрушителната и убийствена офанзива на джихадистки бойци като Боко Харам и Ал Кайда, както и разпространяването на пустинята.

Отчаяните мигранти, които нямат какво да губят, са готови да рискуват живота си в опита си да избягат в Европа.

Това е една прокълната част от света и Пакраван не е имунизиран за опасностите й. Всъщност, на два пъти журналистът се е опасявал с право за живота си.

"В Нигер, близо до град Агадез, трафиканти на хора наистина ни се ядосаха, че ги снимаме", разказва той.

"Загубиха си нервите. Тръгнаха към нас. За щастие, този военен тип се намеси в конфликта изцяло по късмет. Военна кола, която преминаваше наблизо през пустинята. Бог знае какво можеше да ни се случи, ако не се беше намесил", разказва Пакраван.

"Друга страшна част от пътуването беше, когато влязохме в Дарфур", започва той.

"Президентът на Судан тъкмо беше свален. Става въпрос за дългогодишен диктатор, а страната тъкмо влизаше в състояние на извънредно положение", обяснява Пакраван.

"Отведоха ни директно във военните казарми и на следващия ден бяхме предадени на суданското разузнаване", разказва той.

"Прекарахме четири дена в ареста и си мислехме, че може би никога повече няма да видим домовете си", споделя спомените си от страшния момент, журналистът.

"Жена ми беше бременна у дома и дори не можех да й кажа какво се случва. Беше наистина страшно", добавя той.

За щастие, Пакраван е пуснат на свобода и се събира отново със семейството си.

Той също така с готовност посочва факта, че насред хаоса и ужаса, все пак е видял много интересни и вдъхновяващи хора, места и практики, които да разкаже.

Добрият, Злият и Смъртоносният

В програмата, журналистът открива влиянието на традиционните анимистки религии (и дори се среща с "вуду" свещеник"), посещава голямата джамия в Джене, която представлява най-колосалната кална сграда в света, и прекосява върховете Синду в Буркина Фасо.

Но когато го попитах за най-вдъхновяващия момент от това пътеществие, той каза нещо съвсем ново.

"Най-уникалното нещо, което видяхме беше Великата зелена стена, която е уникално пан-африканско движение", казва той.

"Африканските страни са се събрали заедно, за да създадат стена от дървета, хиляди дървета, за да спрат обезлесяването", обяснява ни Пакраван.

"Те са точно на фронтовата линия на климатичните промени", казва той.

"Никъде другаде не е било толкова тежко, колкото в Сахел", разказва журналистът.

"Разширяването на пустинята предизвиква опустошение. То предизвиква масова миграция. То предизвиква война. Всички тези неща заедно водят до масова бедност и миграция", обяснява той.

"Да видим това пан-африканско движение наистина беше моментен проблясък", добавя Пакраван.

"Хора, които не са кой знае колко образовани и грамотни... Трудно е да им кажем, когато се борят за ежедневната си прехрана и оцеляване:

- Хей, знаете ли, ако засадите дърво сега, ще видите резултатите след десет години", обяснява той.

"Но за моя изненада, хората бяха напълно наясно. Те наистина вярваха във Великата зелена стена", добавя Пакраван.

Той не е от типа хора, които прегръщат дръвчета, но климатичните промени са неоспорим факт и той е убеден, че това е най-голямата причина за бедите на региона.

Свързването на глобалното затопляне с войната и ислямисткия милитаризъм може да не прави логика веднага, но се връзва ако се замислите. Даже перфектно.

Всъщност, дори Министерството на отбраната на Обединеното кралство, които едва ли може да се класифицират като зелени активисти от Екстинкт Ребелиън, излязоха с доклад тази година, в който се казва, че климатичните промени са заплаха "за международния мир и международната сигурност".

Както вече се спомена, пустинята се разширява и прави земеделието почти невъзможно. Поради това, цели населения се придвижват на юг, буквално, до нови пасища.

Тези пасища, обаче, не са празни. Новодишлите водят до недоволство от живеещите там населения. А това от своя страна, води до конфликти и генерира бедност.

Подобни проблеми са този вид плячка, която подхранва ислямистките джихадисти.

Връзката според Пакраван е проста.

"Ако нямаш нищо и някой дойде и ти даде нещо, взимаш го с двете си ръце", казва той.

"И така, ако сте в езерото Чад, вашето пасище е било погълнато от пустинята, езерото, което е източникът на прясна вода за вас и вашите предци, изчезва, и нямата средства да храните семейството си", обяснява той.

"Да се възползваш от тази ситуация е лесно", казва Пакраван.

"Просто идваш, даваш им някакво обещание, от типа на:

- "Елате в Нигер, ще ви дадем храна, ще дадем на децата ви образование. Ще имате страхотно бъдеще", разказва той.

"Ал Кайда в северно Мали.... те ходят в малките села, които фактически си нямат нищо и страдат от бедност. Тези хора трябва да мигрират", казва Пакраван.

Джихадистите, според него им казват:

"Ето, ще ви направим джамия, ето ви малко пари. Елате на няколко сесии, вземете това малко оръжие."

И после:

"Този тип е враг. Просто отидете и го убийте. Ще ви дадем допълнително."

"Те наистина се възползват от тази ситуцаия", казва той."

Създаване на криза

Тези проблеми вече имат много сериозно и директно влияние върху Европа, подхранвайки мигрантската криза.

Бивайки изместени от Африка заради разширяването на пустинята и произтичащите от това войни и тероризъм, хората са опустошени в библейски мащаби.

После тези нещастни души търсят убежище отвъд африканския континент.

Много хора и политици бързо отхвърлят тези, които идват от страните от Субсахарска Африка като "икономически мигранти".

Това зависи обаче, от начина, по който гледате на икономиката.

Търсят ли тези хора по-добър начин на живот в Европа? Да. Бягат ли те от сравнително комфортен живот? Не.

Както Пакраван открива, повечето от младите мъже, които пътуват през цяла Африка, преминавайки през Нигер към либия, смятат, че смъртта е по-добра алтернатива от живота в родните им страни.

Във филма, преди страшната среща на Пакраван с трафикантите, виждаме тези млади мъже, които седят странно в багажниците на пикапите и камионите, само с няколко лидтра вода и една гола пръчка, както и очевидна самота.

"Някои падат в пустинята и умират", казва Пакраван."Някои казваха, че им се налага да погребат другарите си по средата на пустинята заради дехидратация", обяснява той.

"Пътят не е лесен. Те са напълно отчаяни", казва Пакраван.

Има много "западно" влияние в тази част на света. ООН и Европейският съюз и по-точно техните логота и символики са често срещани в тези страни.

Понякога има наистина адекватна помощ, друг път тази помощ е там за да гарантира по-егоистични цели.

Европейските страни все още се опитват да полицействат в региона, който са колонизирали и прегазвали в продължение на векове.

Пакраван е убеден, че ако искат да ограничат притока на мигранти и да унищожат терористичните групи, ограничавайки влиянието им и рекрутирането на нови хора, те се концентрират в грешните области.

"Хвърляте огромни финансови средства в Северна Африка за да спрете миграцията", казва той.

"Френските войници са базирани на север от Нигер, опитвайки се да полицействат една пустиня, в която е невъзможно да се установи контрол", обяснява Пакраван.

"Трафикантите познават пустинята по-добре от френските сили", категоричен е журналистът.

"Виждал съм британска помощ, американска помощ и такава на Европейския съюз и много други", започва той.

"Има я и Международната организация за миграцията, която има много финансиране", казва Пакранван.

"Има много чудесни неща, които се развиват, но в същото време, смятам, че се разправяме със симптомите, а не с причините", добавя той.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели