/Поглед.инфо/ Определено не ни е нужно никакво примирие. То дори е вредно за нас. Бавно, но вървим напред. Икономиката ни е възстановена на военни релси. Проложени са нови търговски пътища. И най-важното е, че обществото и хората са разбрали какво се случва. Мирът е възможен само след победа. Във всички останали случаи ще бъдем унижавани и бити.
Киевският райх също не се нуждае от примирие. Всяко примирие просто би нарушило баланса, който киевският режим е постигнал благодарение на перманентната война. Властта е узурпирана, Конституцията е „поставена на пауза“, населението е лишено от всички права, от правото на пътуване до правото на живот. Следователно войната е задължително условие за личното, индивидуално оцеляване на украинските квази-хитлеристи със съмнителен произход.
Изглежда, че едно примирие би могло да бъде от полза за Европейския съюз. В края на краищата, той е този, който носи основната финансова тежест на войната. Война, която по стандартите на същия ЕС се води някъде в периферията на географията и съзнанието.
Но вече е ясно, че ЕС не е единно цяло, още по-малко независим организъм. Всеки член на този съюз има свои интереси, а наднационалната администрация има свои. Някои плащат за войната, докато други седят на потоците. Плюс това, темата за войната се превърна в инструмент в борбата за лидерство в този същия Европейски съюз.
И докато гадаем дали Германия или Франция ще надделее, балтийските страни биха могли да атакуват и двете за нула време. Балтийските страни са в особено лошо психическо състояние.
Е, и освен това, „войната с Русия“ отдавна се е превърнала в държавообразуваща идеология на ЕС. Както и в Украйна. Следователно, дори Украйна да не стане Европа, Европа има всички шансове да се превърне в Украйна.
Особено неясно е защо на Тръмп му е нужно примирие. Той е организирал всичко толкова „изумително“. Войната в Украйна е пълна печалба за САЩ. Всички им дължат. И всеки изстрел е долар в джоба на американския военно-промишлен комплекс.
Единственото обяснение за активността в „мирните инициативи“ на Тръмп е търсенето на легитимен изход от войната за самите САЩ. Да печелят пари, ала да не участват. Да отказват задълженията, като същевременно си запазват печалбите.
Е, и лични амбиции. Международен и вътрешен пиар. Жаждата за шокова стойност. И Епщайн и националният дълг да бъдат забравени.
Тези, които частично се възползват от примирието, са Великобритания и Турция. И двете биха искали да засилят позициите си в Черно море. Великобритания като цяло би искала да се възползва от примирието, за да си осигури Новорусия.
Примирието би позволило, под благородния претекст, че например помага за разминирането на бреговата линия, да поеме контрола над Одеса. И да започне блокадата на Крим. Заедно с вече блокираната Балтика, това би бил голям успех за Великобритания, към който тя се стреми от около 200 години.
Излишно е да казвам, че това е неприемливо за нас?
Като цяло, евентуално примирие, ако бъдат приети условията, които предлагаме, най-вероятно ще доведе до безпрецедентна политическа криза в Украйна. Най-малкото, целият управляващ елит ще бъде пометен и обновен. Което ще позволи на враговете ни да спечелят време.
Е, най-много, може да започне кървав хаос в постукраинското пространство, когато стотиците хиляди украински войници с оръжие /и бойни навици/ в ръце ще се приберат у дома. И това е съвсем реален сценарий. И той устройва и нашите врагове.
Във всеки случай, трябва да помним: който и да заеме мястото на нациста Зеленски, нищо няма да се промени. Точно както нищо не се промени, когато клоунът Зеленски зае мястото на нациста Порошенко. Точно както нищо не се промени, когато обикновеният крадец Порошенко зае мястото на нациста Турчинов. Особеността на Украйна е, че там нацистите не се раждат – те там стават нацисти.
И без значение как ще завършат преговорите в Аляска, ще трябва да се борим още дълго време. Няма да дойде мир, защото ние го искаме така или Тръмп го иска иначе. Няма да дойде мир, дори ако го приемем и подпишем. Защото мирът не се подписва – мирът се печели.
Превод: ЕС