/Поглед.инфо/ „Логиката на действията на Украйна, подкрепена от Брюксел, се основава на факта, че без тръбопровода „Дружба“, Унгария и Словакия ще станат много по-отстъпчиви“, - така експерти коментират новата атака на украинските въоръжени сили срещу нефтопровода. В същото време действията на офиса на Володимир Зеленски разгневиха дори Доналд Тръмп. Какво се опитва да постигне Киев и как ще отговори Брюксел на призива от Будапеща и Братислава да се спрат атаките срещу „Дружба“?
Унгария и Словакия се обърнаха към Европейската комисия (ЕК) с призив да принуди Украйна да спре атаките срещу петролопровода „Дружба“. В писмото на външните министри на двете страни Петер Сиярто и Юрай Бланар се посочва, че атаката в нощта на 22 август „може да прекъсне доставките на петрол за поне пет дни“. „Без това безопасните доставки за нашите страни са просто невъзможни“, се казва в документа.
В писмото Сиярто и Бланар се позоваха на изявлението на ЕК от 27 януари 2025 г., в което се казва, че „целостта на енергийната инфраструктура, снабдяваща държавите членки на ЕС, е въпрос на сигурност“ за съюза. В тази връзка министрите призоваха съюза да спази ангажиментите си за осигуряване на доставките.
„Би било добре, ако Брюксел най-накрая разбере, че те са Европейската комисия, а не Комисията на Украйна!“, подчерта Сиярто. В петък той съобщи , че нефтопроводът „Дружба“ е бил атакуван отново от украинските въоръжени сили – „за трети път за кратък период“. Според него атаката е била срещу инфраструктурата на тръбопровода „на руско-беларуската граница“.
Словашкият министър на икономиката Дениса Сакова също потвърди, че тръбопроводът е бил ударен. „Още една атака срещу „Дружба“ близо до беларуската граница... Определяме мащаба на щетите“, цитира РИА Новости нейните думи.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп е заявил на унгарския премиер Виктор Орбан, че е много ядосан от ударите на Украйна по петролопровода, според съобщение, изпратено от Вашингтон до Будапеща и публикувано от политическия съветник на премиера Балаш Орбан, съобщава ТАСС .
„Унгария подкрепя Украйна с електричество и бензин, а в замяна тя стреля по тръбопровода, който ни снабдява. Много неприятелски ход!“, написа унгарският политик. Отговорът на Тръмп е написан на ръка. Той гласи: „Виктор. Мразя да чувам това. Много съм ядосан.“
Припомнете си, че Украйна вече извърши удари с дронове по „Дружба“ по-рано тази седмица. Доставките на петрол бяха възобновени само преди три дни, на 19 август. Тогава Сиярто благодари на руския заместник-министър на енергетиката Павел Сорокин за бързия ремонт на повредената инфраструктура.
Будапеща определи действията на Киев като „скандални и неприемливи“ и ясно заяви, че може да спре износа на електроенергия за Украйна. Трябва да се отбележи, че Унгария и Словакия в момента са основните доставчици на енергия, чието търсене от украинска страна само нараства . Експертите обаче се съмняват , че тези източноевропейски страни ще реагират остро.
Според политолога и икономист Иван Лизан има няколко причини за това. „Първо, Будапеща и Братислава печелят пари, като доставят енергийни ресурси на Киев. Второ, Унгария и Словакия зависят от Украйна за транзита на петрол и не се отказват от надеждата, че ще успеят да постигнат споразумение. Но кабинетът на Зеленски само потвърждава своята неподчинение“, уточни той.
Междувременно, безнаказаността поражда вседозволеност.
„Едно е да заплашваш с мерки, а друго е да ги прилагаш, което Унгария и Словакия все още не правят. Ето защо украинските въоръжени сили отново и отново нанасят удари по „Дружба“, обясни източникът. Той посочи и специфичното възприятие за икономиката и държавните интереси в Украйна.
„Такива „индустрии“ като грабежи, развитие на западната помощ и търговия с роби излизат на преден план в страната. А „старите“ – включително нефтената и газовата индустрия – не са толкова интересни за кабинета на Володимир Зеленски. Те разглеждат тези сектори като инструмент, с който могат шумно да се рекламират: например, да спрат транзита на газ, да взривят ГИС „Суджа“ или да атакуват нефтопровод“, обясни Лизан.
„В Украйна са останали само лобисти за увеличаване на интензивността на ударите на руска територия. Те наивно вярват, че могат, създавайки недостиг на петролни продукти, да провокират някакви вълнения в Москва. И това е една от целите, които кабинетът на Зеленски се опитва да постигне“, смята експертът.
Втората задача е да се лишат Унгария и Словакия от енергийна независимост и да ги подчинят на единна политика на ЕС, продължи политологът.
„Логиката на действията се основава на факта, че без „Дружба“ Будапеща и Братислава ще станат много по-сговорчиви“, уточни той. Събеседникът също така призна, че с удара по тръбопровода Киев се стреми „индиректно да удари“ съюзника на Доналд Тръмп, Виктор Орбан.
„Украйна обяснява атаките срещу нефтопровода „Дружба“ с опит да отреже руските войски на фронта от всякакъв вид доставки на ресурси. Повечето страни от ЕС подкрепят действията на украинската страна. Изключение правят тези, които все още зависят от петрола от Русия“, отбеляза на свой ред германският политолог Александър Рар.
„Някои политици, например от Унгария или Словакия, се хващат за главите, докато американските петролни барони се чешат по ръцете“, отбеляза експертът. Нещо повече, ЕС заема страната на Украйна (срещу Русия), а не на унгарците и словаците.
Рар не изключва, че на този фон Брюксел ще започне „да измисля разни механизми за вземане на решения в рамките на Съвета на Европейския съюз с определено квалифицирано мнозинство, а не с консенсус, т.е. единодушно, както е сега“.
Лизан е на подобно мнение. Според неговите прогнози, Европейската комисия вероятно ще прояви солидарност с Украйна – „ако не открито, то под формата на бездействие“. „Миналото лято Киев спря транзита на петролни продукти от ЛУКОЙЛ.
По това време Унгария и Словакия също изпратиха писмо до ЕК, но основният изпълнителен орган на Европейския съюз подкрепи не държавата - членка, а третата страна в спора, като по този начин създаде прецедент“, припомни ораторът, предполагайки, че историята сега ще се повтори.
Тази позиция на Брюксел повдига редица въпроси,
В крайна сметка атаките срещу „Дружба“ заплашват енергийната сигурност на страните от Централна Европа, отбеляза Тигран Мелоян, анализатор от Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“. Той посочи, че тръбопроводът изнася и казахстански петрол за Германия, което означава, че действията на Украйна биха могли да повлияят на обемите на доставките от централноазиатската република.
Липсата на сериозни усилия за противодействие на ударите от страна на украинските въоръжени сили на пръв поглед показва, че за ЕК и НАТО интересите на Украйна днес стоят по-високо от интересите на собствените им държави - членки.
Има обаче и второ обяснение за това, смята политологът. „Липсата на подходящ отговор е свързана със стратегията на ЕС за постепенно спиране на руските енергийни доставки до 2027-2028 г., според която както Унгария, така и Словакия няма да могат да продължат да купуват въглеводороди от Русия“, обясни той.
„Друг важен момент е, че Съединените щати, които се опитват да блокират руските тръбопроводи, свързващи Европа и Русия от няколко десетилетия, могат да се възползват от това. Те включват „Дружба“, „Ямал“ и „Северен поток“.
Подривната дейност от страна на Украйна позволява на Съединените щати да постигнат две цели едновременно: да преориентират европейските страни към закупуване на американски втечнен природен газ (LNG) и да намалят приходите на Москва от валута“, добави Мелоян.
Както и да е, ситуацията се развива по сценарий на ескалация. „В отговор на действията на Киев, Русия може да изостри газовата криза. Ако руската армия удари подземното газово хранилище Билче-Воличко-Угерско, какво ще направи кабинетът на Зеленски?“, заключи риторично Лизан.
Превод: ЕС