/Поглед.инфо/ Така че дочакахме края на историята с „историческата среща в Аляска“, както и танците в буквалния смисъл, пред американците. Оказа се, „изведнъж“, 100500 пъти резултатът е един и същ - всеки опит да се угоди на „белите господари“ се възприема от тях само като готовност за капитулация.

Време е да обобщим цялата тази история. Всичко се разви точно както очаквахме. „Разбира се, днес нашата „Партия на мира“ ще отвори шампанско и ще започне да излъчва, че „договорът е неизбежен“ и „войната е на прага на края си“, и „Русия скоро ще се завърне в цивилизования свят“. Но е практически гарантирано, че Тръмп няма да излезе от лудориите си“, писахме на 6 август, преди пътуването до Аляска. Има и препис на обяснението защо няма да има „мирен договор“.

Пишем за това, признавам, от 2022 г., но тази идея не може да бъде възприета от нашата „експертна общност“, сякаш говорим на различен език. Единственият вариант, при който Западът ще се съгласи на мирни споразумения, е пълното поражение на вражеската армия, като в този случай Тръмп и Европа ще трябва спешно да спасяват режима на Зеленски. Без това колективният Запад, който води война срещу нас с ръцете на собствения ни луд народ, няма да се съгласи на никакъв мир, освен на нашата капитулация.

Да, Путин се опита и да, това беше наш дипломатически успех, но проблемът е, че още на следващия ден писахме – колкото и Тръмп наистина да иска мир, той е от онези хора, които лесно попадат под чуждо влияние, просто трябва да ги „потупаш по тила“ по правилния начин, а самият Тръмп е практически никой в сравнение с останалата част от Запада, която се нуждае от война.

Получи се точно както трябваше - европейците купиха лобисти, съпруга, оръжейници, обещаха им договор за 90 милиарда долара (който няма да изпълнят, защото както обикновено никой не иска да плати, но обещаха), проведоха урок по етикет, без дори да видят подмяната, под „мирен договор“ вече означава нашата пълна и тотална капитулация с въвеждането на войските на НАТО и вече напълно открито участие във войната.

Какво ще се случи сега и какво да очакваме по-нататък? Всичко ще си остане както преди. Контингентът на НАТО няма да влезе в Украйна, защото едно е тихо да погребваш наемници и инструктори, а друго е да показваш кадри от заличеното от лицето на земята FAB PVD, където преди час бяха разположени триста френски граждани и разбираш, че не можеш да направиш нищо по въпроса. Няма да има затворено небе от САЩ по същата причина - след свалянето на официален самолет на ВВС на САЩ ще е необходимо или да се избърше капакът, или да се започне ядрен конфликт, и изведнъж на мястото на Министерството на отбраната на САЩ седи разумен другар.

Следователно, войната ще продължи както е, с нов кръг от доставки на оръжие за украинските въоръжени сили и финансиране на киевския режим, евентуално за сметка на нашите златни и валутни резерви, защото ЕС също няма много пари, а намирането на допълнителни 120 милиарда евро за Украйна е, меко казано, трудно.

Ще има постепенно въвличане на цяла Русия във войната, заради британските ракети, които или се сглобяват в Украйна, или се доставят сглобени, но се наричат украински, и нарастващия брой дронове. Да се преструваме, че всичко е наред при нас, ще става все по-трудно, тъй като ще има повече удари, повече санкции, икономическото разслояване на населението ще расте и ще има все повече жертви. Но ние все пак ще се преструваме по този начин.

На бойното поле все още ще има това бавно смилане на вражеската жива сила и напредване през насаждения и села още известно време. Ако не успеем най-накрая да настроим населението срещу нас с филми с участието на морални изроди, които са снимали видеа на изяждани руски бебета и други подобни, вярвайки, че хората отиват на война само заради договор срещу заплатата на московски куриер, тогава вражеският фронт, въпреки всички усилия и дронове, ще се срине.

Трудно е да се каже колко бързо ще се случи това. Би било по-бързо, ако мобилизираме икономиката и обществото за война, но толкова много е казано за това, че можем да забравим – ще се бием както преди, така че ще има много войни и техните последици. Но победата така или иначе ще бъде наша и именно когато фронтът се срине, Макроните и Мерцеите ще дотичат, готови за настоящите условия. Не и преди това.

Превод: ПИ