От времето на Аристотел се знае, че хората са социални животни и никаква чума, никаква война, катастрофа, колкото и да е ужасна, никога няма да промени това, пише журналистът на Daily Telegraph Алистър Хес.
Бабите и дядовците не могат да дочакат, когато ще могат да прегърнат внуците си. Младите хора нямат търпение да се забавляват. И някой иска да пътува, да ходи по ресторанти и да се наслаждава на живота.
Въпреки това, суровата реалност е такава, че при цялата си склонност да общуваме и жажда за нов житейски опит, ние не оценихме живота, който сме имали преди коронавируса. Това заболяване ще промени дълбоко начина ни на живот, сигурен е авторът. Големината на пагубните ефекти, причинени от коронавирус и самоизолацията, става все по-очевидна. След подобни шокове развитието на цивилизацията винаги претърпява известна промяна.
Във Великобритания поне 45 хиляди души вече са починали от COVID-19. Освен това „коронавирусът е маратонец, а не спринтьор“, се казва в статията. Ще минат години, за да се даде пълна оценка на последиците от него.
След коронавируса "новата норма" ще стане по-мрачен, по-предпазлив, по-беден и по-малко оптимистичен свят, отбелязва авторът. Този свят ще бъде в същото време по-колективистичен, с квазипостоянно състояние на бойна готовност на "военно време", с патерналистично обществено здравеопазване и култура на носене на маски, с голям обмен на данни. Светът обаче също ще стане по-индивидуалистичен, тъй като хората и семействата се стремят да разширят обхвата на своята автономия, за да се защитят от външния свят. Разделението на труда ще бъде по-малко. По този начин ще спестим повече.
Отвращението към риска ще се върне отново, а хипохондрията ще се превърне в неразделна част от политическата психология. В случай на сериозна епидемия от грип или някакъв нов вирус, като SARS, MERS или Ebola, ще се прилагат строги мерки за социално дистанциране.
Всяка компания и всяко семейство ще трябва да се притесняват от факта, че във всеки момент икономиката може да спре, пътуванията в чужбина могат да бъдат спрени. И дори ако самоизолацията ще протича по-гладко благодарение на по-високата готовност на държавата, укрепването на потенциала на страната и освобождаването от безполезната бюрокрация, последствията от нея ще бъдат отслабващи.
Психологически хората ще разберат, че и ние, като нашите средновековни предци, можем да бъдем поразени от болести, че има ограничения за напредък и наука, дори в крайна сметка те да ни спасят. Изведнъж ще осъзнаем несъстоятеността на цивилизацията. Материализмът ще играе по-важна роля, защото ще станем по-бедни, но в същото време и с по-малко важна роля, защото сега имаме по-ясна представа за смъртта и за ролята на случайността.
Всичко това от своя страна ще се отрази на нашите ценности. В такива моменти хората или се обръщат към консервативните ценности, или отиват в обратна посока.
Границите ще се върнат. Затварянето им вече няма да бъде само теоретична вероятност: за първи път след Втората световна война ще има постоянен шанс, че свободно да се напусне страната отново ще бъде невъзможно.
Гражданството, разрешението за пребиваване и географската близост ще означават повече. Със сигурност ще има известна степен на деглобализация, не на последно място, защото държавите ще искат да произвеждат много повече лични предпазни средства и лекарства вътре в страната. За съжаление, протекционизмът е първата реакция на всяка криза.
Независимо от политиката на Британия, някои имигранти, особено нископлатените самонаети работници, могат да напуснат страната в краткосрочен план, предпочитайки безопасното пребиваване в собствената си страна. А нетният коефициент на миграция дори може временно да стане отрицателен.
В същото време безработицата ще се върне, което ще бъде сериозен удар за младите хора, свикнали с пълна заетост. А това от своя страна може да се превърне в плодородна почва за нов популизъм.
Освен това екологичното движение ще пострада: акцентът ще бъде върху осезаемите кризи като пандемия, резистентност към антибиотиците или разпространението на ядрените оръжия, както и разходите за живот и проблеми с работните места.
Но така или иначе разходите за правене на бизнес ще нараснат. Фирмите ще спестят пари за офис площи, тъй като все повече хора постоянно работят от вкъщи.
И ако дори повече хора могат да работят отдалечено, тогава десетки хиляди ще започнат да се отдалечават от големите градове, за да се насладят на по-евтини, по-просторни къщи с градини и свободни стаи.
„Това са само някои от моите прогнози. Няма съмнение, че последните няколко години преди коронавируса бяха златна епоха и въпреки това по глупост никога не разбрахме колко добре ни беше тогава.“, заключава статията си журналистът от The Daily Telegraph Алистър Хис.
Превод: М.Желязкова
