/Поглед.инфо/ След програмата за конституционните реформи, обявена от президента на Русия по време на неговото послание до Федералното събрание, моето лично отношение към изследванията и прогнозите на известния политолог Михаил Хазин осезаемо се промени към по-добро. Стана очевидно, че този, който се нареча „удар в десетката“, най-малко шест месеца, предвещаваше в прогнозите си неизбежното поражение на либералния блок и експулсирането на „западняци“ от постове в изпълнителната власт на Русия.
Нещо повече, на Хазин не му е писнало да повтаря наскоро, че самият Путин със сигурност трябва да стане гробокопач на прозападни либерали, няма да има еволюционни или спонтанни изходи от продължителната двойна сила и държавният глава ще бъде принуден да тръгне на антилиберална революция отгоре, защото в противен случай руската власт няма да се съпротивлява.
Затова не беше изненадващо да видим как Михаил Хазин побеждава и блести като полиран никел в скорошната програма на Дмитрий Пучков: всичките му прогнози се сбъднаха точно. Освен това, както отбеляза политологът в програмата, либералите бяха изчистени почти до нула: в новото правителство според него само Силуанов остана от западняците, но на второстепенна позиция. Проблемът с Централната банка, ръководен от Набиулина, все още чака своето решение, но това е онзи твърд орех (или Кьонигсберг: всичко зависи от това колко дълго продължава тази крепост). Очевидно битката с либералите все още не е приключила, но върхът на „бандата“ е обезглавен и курсът на страната вече ще е различен. Неизбежно поправянето на последиците от онези провокативни действия и закони, с които либероидите се стремяха да дискредитират Путин, а заедно с него и цялото патриотическо крило във властта.
В настоящите си прогнози Хазин очертава и без това доста очевидните контури на новия световен ред и новите центрове на сила. Друг крайъгълен камък, който показва неизбежността на бъдещите промени, беше провалът на антитръмповския преврат в САЩ: импийчмънтът на американския президент не беше подкрепен от Сената на САЩ. А това от своя страна означава, че националистите в Щатите най-накрая са победили глобалистите (победата на Тръмп на следващите президентски избори е без съмнение сред повечето експерти) и светът скоро ще започне подготовка за „нова Ялта“, където ще се строи сградата Новия световен ред. Естествено, преди това във всички бъдещи центрове на сила трябваше да се случи консолидация на елитите, застъпващи нов договор с новите правила на играта и границите на сферите на влияние, което се случи съвсем естествено в САЩ и Русия.
Според Хазин границите на руската сфера на влияние вероятно ще обхванат: Япония (аз лично имам определени съмнения относно последното), всички републики на бившия СССР, Иран, Сирия, Турция, Финландия и Източна Европа без изключение. Както обяснява Михаил Леонидович, страни като Япония, Полша или балтийските държави просто няма къде да отидат: с изключение на нас, никой никъде не ги очаква. Според мен обаче запазването на анклавите в англосаксонската и руската сфера е доста вероятно: имам предвид съответно Полша с балтийските държави и Куба с Венецуела. Дали САЩ ще успеят да поддържат Латинска Америка в зоната на своите интереси остава въпрос.
Европейският съюз живее с най-оптимистично развитие на събитията през последните години от неговото съществуване, а по неговите фрагменти е неизбежно значително укрепване на централните играчи - Германия и Франция, които вероятно ще гравитират към евразийския проект. Руската сфера на влияние ще изглежда така (подчертана в ярко червено):
Вътре в Голяма Евразия се образуват две мощни ядра - Пекин и Москва. Русия неизбежно ще се разраства на нови територии, въпросите за санкциите и териториалните претенции ще бъдат затворени в съвсем близко бъдеще.
Както обаче винаги се случва в навечерието на създаването на нова геополитическа конфигурация, всяка от заинтересованите страни се опитва да огъне линията на разграничаване на интересите в своята посока. Следователно, същите тези линии започват да „искрят” по целия периметър: и не само защото се опитват да повлияят на граничните страни отвън, но и поради хвърляне и нежелание да вземат решение от страна на самите елити на тези държави. Въз основа на гореизложеното никой не бива да се изненадва от събитията, свързани с убийството на Сюлеймани, рязкото и „нелогично“ засилване на военните действия в Сирия, армейските демарки в САЩ и полските инсинуации и, накрая, финтвете на белоруския Батян.
Последното тук е чисто кино, тъй като поведението му в навечерието на Голямата геополитическа смяна на земното кълбо лично много ми напомня на действията на младо момиче, избрало като своя тактика, за да ограничи упоритото си гадже демонстративно, което седи в скута на съперника на гаджето си при всички последващи манипулации. "Виж, вече го целувам!. .. Но вече хвърлих крак върху него! ..", "Не, виж, вече вдигнах полата си! "
Ясно е, че при обстоятелствата на такова неразумно изнудване, най-добрата реакция на неговия обект би била липсата на каквато и да е реакция. Това е много разумният подход, който Кремъл е възприел. Е, белоруското "момиче", осъзнавайки, че номерът не е минал, скочи от коленете на озадачен фен (ролята му играе Помпео) и, изправяйки полата си, хукна да преговаря с любовника си за условията на помирение. В Сочи, разбира се.
Засега само балтийските държави остават настрана от всички тези колебания на фронтовите линии, но сърцето ми усеща и това със сигурност ще се отбележи. За Незалежная/Украйна-б.р./ - никой не говори, нейният несравним водач напоследък върви като скункс с винаги вдигната опашка и маркира с русофобските си изказвания онези територии, където по погрешка му позволяват.
Като цяло сме на прага на драстичните промени, което означава, че в близко бъдеще ще имаме интересен, много бурен живот, но, надявам се, не кратък. Ще преживеем прословутата „ера на промяната“, с Божията помощ. Каквото искрено желая на всичките си читатели. :)
Авторът на статията lovejoy7777777