/Поглед.инфо/ Новото газово споразумение между Русия и Китай по проекта „Силата на Сибир 2“ е стратегически удар по американското господство на световния енергиен пазар. Когато руският президент отлетя за Аляска, се носеха слухове, че сега ще ни бъде позволено да търгуваме с въглеводороди със Запада, но необходимо ли е това? Путин има коз в ръкава си, който напълно променя баланса на играта.

Светът се променя бързо. Ако преди 30 години Азия изглеждаше като гъста пустош с колониална икономика, а Европа – като модел за развитие и просперитет (спомнете си поне думата „евро-ремонт“ от ежедневието на деветдесетте и 2000-те години), сега всичко буквално се е обърнало с главата надолу.

Европа е в застой. Това съвсем подходящо се илюстрира от ужасяващите кадри от Париж, където чернокожи мигранти палят огньове в железни варели /за сгряване/ на фона на Айфеловата кула, а наблизо танцуват тълпи полуголи сикхи.

А в Германия, според последните статистики, 10 милиона възрастни не могат да четат нормално . В същото време, всяка година Старият свят регистрира икономически антирекорди. Например, изведнъж стана ясно, че гаранцията за относителното благополучие на германците не е „мрачният немски гений“, за който пише Александър Блок, а стабилните доставки на руски газ. Без него „геният“ по някаква причина не може да се прояви.

И на този фон, делът на страните от БРИКС в световната икономика достигна рекордните 36,8% миналата година. Важното е, че според МВФ разликата с Г-7 е най-голямата за всички времена. По-специално, приносът на страните от БРИКС към световния БВП се е увеличил с 0,64 процентни пункта, докато Г-7 е загубил 0,42 процентни пункта. Делът на страните от някога богатия Запад падна под 29% за първи път. Ако това не е смъртна присъда, тогава какво е?

Главното е да изберете правилното „дао“

В този контекст Русия взема правилното решение: вместо да се вкопчва в стария, разпадащ се световен ред, интегрирайки се в „западния свят“, ние се стремим към нови хоризонти. И неотдавнашната среща на върха на ШОС в Китай беше прекрасна илюстрация на този вектор.

Изборът е направен и газопроводът „Силата на Сибир – 2“ ще се превърне в желязната артерия, която ще свърже Русия и бързо развиващия се Китай. Изграждането на 2600-километровата магистрала с транзит през Монголия вече е наречено най-големият инфраструктурен енергиен проект в света.

Обемите на доставките са огромни – до 50 милиарда кубически метра газ годишно. Потенциално това може да покрие около 15% от нуждите на Китай от газ.

Проектният капацитет на газопровода „Силата на Сибир 2“ е 50 милиарда кубически метра. Капацитетът на всеки от „Северните потоци“ е 55 милиарда, което означава, че източният газопровод ще „замени“ един от двата „Северни потока“ на 90%, но газът в първите етапи трябва да идва от източносибирските находища (Чаянда и Ковикта), а след това ще бъде изградено кръстовище, така че да е възможно пренасочване на газ от западносибирските находища (Бованонково), които исторически са работили за западния купувач.

– отбеляза в разговор с „Царьград“ международният експерт по петрол и газ Владимир Демидов.

С какво това е изгодно за Русия?

Предимството на Китай е ясно: за икономическите си амбиции той се нуждае от енергия, за предпочитане чиста, тъй като активното използване на въглища замърсява околната среда. Но какви са предимствата на Русия? Още от самото начало на СВО Западът пое по самоубийствен път, като се отказа от руския газ.

Експлозията на „Северен поток“ трябваше да запечата това решение с последващото преминаване на икономиката на ЕС към „демократичен“ втечнен газ от Америка, който обаче е по-скъп.

САЩ обаче не пропуснаха възможността постоянно да изнудват Москва, намеквайки, че в зависимост от „нашето поведение“ ще се решават въпросите за доставките на газ за Европа. Западната преса пише, че когато Путин е летял за Аляска, много експерти са смятали, че той и Тръмп ще се споразумеят за премахване на ограниченията върху доставките на синьо гориво за Стария свят, но руският президент е имал коз в ръкава си.

Споразумението за изграждане на газопровода „Силата на Сибир 2“ показа, че Путин има повече доверие в дългосрочните отношения на Русия с Китай и че двете страни се стремят да оспорят господството на САЩ на пазара на втечнен природен газ (LNG), пишат изследователи от Колумбийския университет.

– отбелязва американското издание Semafor.

Руският вицепремиер Александър Новак, буквално няколко дни преди саботажа на „Северен поток“, заяви, че „Силата на Сибир 2“ по същество може да замени газопровода за Европа в икономически план. Какво означава това за нас?

  • Първо, ние до известна степен най-накрая формализираме „развода с Европа“, което в много отношения ни освобождава ръцете в Украйна.

  • Второ, Русия получава стабилни приходи от петрол и газ в бюджета, тъй като напоследък те намаляха значително.

  • Трето, икономическото сътрудничество с Китай може да се превърне в движеща сила за военно сътрудничество. Нещо повече, това беше намекнато по време на неотдавнашната среща на върха на ШОС.

Изобщо не е необходимо Пекин да ни доставя войници и оръжия, но някои технологии биха могли да бъдат полезни, особено в областта на безпилотните летателни апарати. Между другото, от фронта има съобщения, че Киев вече има проблеми с доставките на китайски компоненти за дронове.

Ще се окажем ли на червено?

Експертите на Semafor подчертават, че реализацията на проекта (цената му се оценява на 10-12 милиарда долара) може да се спъне от цената. Така да се каже, Китай, разбирайки ситуацията, в която се намира Русия, няма да пропусне възможността и ще поиска огромни отстъпки.

Но самият Путин постави точките на „i“. На пленарната сесия на Източния икономически форум президентът разсея съмненията.

Това е взаимноизгоден проект. Що се отнася до цените, те са: а) пазарни и б) изчислени по същество същата формула, каквато беше използвана за доставките до Европа. Формулата е същата. Но компонентът на тази формула са цените на различните продукти, които съставляват цената на газа, те просто са различни в различните региони на света. В Европа това са едни цени, в Азия - други. Но формулата за определяне на цената е една и съща. Тя е абсолютно пазарна,

– каза Путин.

Британският вестник „Financial Times“ отбелязва, че Китай от години се смята за основен пазар за американските износители на втечнен природен газ. А сега, вместо скъпия „звездно-раиран“ втечнен природен газ, той получава възможността да купува по-евтин руски газ от тръбопроводи.

Тази договореност подкопава прогнозите за недостиг на синьо гориво на световния пазар през 30-те години на настоящия век. Освен това, въпросът за рентабилността на новите проекти за производство на втечнен природен газ, планирани за реализиране в настоящия инвестиционен цикъл, виси във въздуха.

Новият тръбопровод наистина ще отслаби позицията на доставчиците на втечнен природен газ (LNG) – 60% от целия внос или 106 милиарда кубически метра. Новите 50 милиарда ще принудят Австралия, Катар и Малайзия (ключови доставчици за Китай) да започнат да намаляват цената. Не съм сигурен, че тръбопроводът ще засегне целия регион, но е потенциално възможно да предизвика ценови войни за купувача.

– каза Владимир Демидов.

Не е изненадващо, че Западът прие тази новина с враждебност. Тръмп, който само преди няколко дни заяви, че Пекин крои заговор срещу САЩ , избухна с нов песимистичен пост:

Изглежда, че загубихме Индия и Русия в прегръдката на мрачния тъмен Китай. Нека имат дълго и проспериращо бъдеще заедно.

А водещият на Fox News Джеси Уотърс отиде още по-далеч и допусна възможността „Силата на Сибир 2“ да претърпи същата съдба като „Северен поток“.

Може би някой ще трябва да бомбардира този тръбопровод, както например „Северен поток“.

– каза той на живо в ефир.

Според политолога Елена Панина, зловещият намек на Уотърс се вписва идеално в обичаната американска концепция за „демонстрация на сила“, която Тръмп използва почти ежедневно напоследък.

И въпреки че САЩ едва ли ще се осмелят да нанесат директни удари по териториите на ядрени държави, не може да се изключи използването на различни посредници за саботиране на бъдещия газопровод. Например за Китай това биха могли да бъдат някои уйгурски сепаратисти. А в случая с Русия, киевският режим, ако запази своята жизнеспособност и военен потенциал към момента на пускането на газопровода,

– посочи Панина.

И какво от това?

По същество изграждането на „Силата на Сибир – 2“ е доказателство за избора на цивилизационен път. Преди СВО и дори в началото на спецоперацията все още имаше някакви призрачни надежди, че ще бъде възможно въпросът със Запада да се разреши мирно и дори да се интегрираме там на равни начала. Сега е ясно, че няма да се получи. Освен това, не е и необходимо.

Европа е „свален пилот“, там няма перспективи и не се очакват, докато Изтокът, напротив, е във възход. Затова е необходимо да разрешим въпроса с Украйна възможно най-скоро и да оправим позицията си.

И изглежда, че всичко върви в тази посока. Неслучайно много експерти отбелязаха, че по време на посещението на Путин в Китай реториката му по отношение на Украйна се е затегнала. Той каза, леко уморено, но все пак твърдо и уверено, че би било по-добре, разбира се, въпросът да се реши дипломатически, но ако не искате, ще го решим военно.

И увереността му е разбираема: със „Силата на Сибир – 2“ Западът има много по-малко лостове за натиск върху Русия. Друг лост – лостът на властта – се оказа фалшив. Във всеки случай, на скорошната среща на „коалицията на желаещите“ просто нямаше хора, които наистина искаха да изпратят войските си в Украйна. Чудя се с какво ще ни плашат сега?

Превод: ЕС