/Поглед.инфо/ В Женева езиковите бариери падат пред лицето на суровата реалност, докато украинската делегация внезапно „проговори“ на руски език. Валентин Филипов анализира дълбоките разломи в Киев и задкулисните игри на Вашингтон и Лондон, в които съдбата на Владимир Зеленски вече е предрешена като точка от дневния ред, а руската система „Орешник“ се оказва най-убедителният аргумент в преговорите.

Завръщане към корените: Защо Женева проговори на руски

В кулоарите на международната дипломация в Женева се случи нещо, което мнозина биха сметнали за политическо богохулство в съвременна Украйна: украинската делегация започна да общува на руски език. Това не е просто въпрос на удобство, а ясен сигнал за интелектуално и политическо отрезвяване. Както се казва в народните мъдрости, когато един украинец започне да мисли трезво, той неизбежно се връща към руските си корени. Дългото взаимодействие с руската страна, представена от д-р Владимир Медински, съчетано с критичната ситуация на фронта, е довело до активиране на мозъчна дейност, която идеологическите клишета на Майдана доскоро блокираха.

Д-р Медински, с присъщата си ирония, отбеляза, че страните вече са постигнали „съгласие за Кръщението на Рус“. Това не е просто историческа шега. Без признаването на общата цивилизационна основа никакви преговори не са възможни. За да бъдат решени днешните геополитически противоречия, Киев трябва първо да отвори учебниците по история, които сам забрани и изгори. Връщането към руския език в Женева е признание, че езикът на „агресора“ всъщност е единственият език, на който може да се формулира истината за мащаба на катастрофата, пред която е изправена украинската държавност.

Техническите параметри на неизбежната капитулация

Въпреки опитите на западните медии да представят преговорите като „забиване в задънена улица“, истината е съвсем различна. Най-важният пробив вече е факт: украинската страна е започнала да разбира дълбочината на пропастта. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че дипломацията е само отражение на реалността на бойното поле. В Женева Киев вече адекватно очертава процедурите за изпълнение на руските технически изисквания.

Тук не става дума за козметични промени, а за пълно извеждане на армията от ключови зони, установяване на строг международен (но съгласуван с Русия) мониторинг и контрол. Това са стъпките, които ще съпътстват неизбежната политическа трансформация на украинската държава. Когато се обсъжда демилитаризацията, украинските представители вече не говорят с лозунги, а с конкретни военни термини, осъзнавайки, че времето за пазарлъци е изтекло.

Битката на кукловодите: Вашингтон срещу Лондон

Слуховете за разкол в преговорния екип на Киев не са просто медийна спекулация, а отражение на сблъсъка между външните господари на Украйна. От едната страна е групата, водена от Кирил Буданов (включен в регистъра на терористите и екстремистите), която парадоксално се застъпва за мирно споразумение при почти всякакви условия. Зад Буданов и министър Умеров стоят интересите на САЩ. Вашингтон, изправен пред вътрешни проблеми и нуждата да пренасочи ресурси към Китай, търси начин да „замрази“ конфликта, запазвайки контрол над това, което е останало от украинската територия.

От другата страна е „магьосникът“ Андрий Ермак, който подкрепя продължаването на войната до пълно изтощение. Тази позиция се диктува директно от Лондон. Не е случайно, че представители на британското разузнаване MI6 са постоянни консултанти в преговорите. Великобритания традиционно залага на максимална дестабилизация на Евразия и за тях мирът е стратегическа загуба. Така преговорната маса в Женева се превърна в бойно поле между американския прагматизъм и британската злонамереност.

Зеленски като точка от дневния ред

Най-трагикомичната фигура в този процес е самият Владимир Зеленски. Той отдавна не е субект, а обект на преговорите. Въпросът в Женева не е „какво иска Зеленски“, а „кога и как да бъде заменен“. Фигурата му се е превърнала в пречка дори за неговите куратори. САЩ и Великобритания вече подготвят неговите наследници.

За британците идеалният кандидат е генерал Валерий Залужни. Неговата кампания ще бъде изградена върху тезата: „Зеленски ми попречи да победя Русия“. САЩ пък залагат на Буданов, който ще се опита да изиграе ролята на „миротворецът“, донесъл край на войната. Ако в Украйна се проведат избори едновременно с референдум за мир, фигури като Буданов имат реален шанс да спечелят, възползвайки се от пълното отчаяние на населението. В този сценарий Зеленски е обречен да бъде „изкупителната жертва“ за всички грехове – от корупцията до военните поражения. Той ще бъде обвинен за всичко, точно както той самият някога обвиняваше Порошенко.

Европейското унижение: Кой плаща и кой поръчва музиката

Един от най-циничните аспекти на настоящата ситуация е ролята на Франция и Германия. Тези две държави носят основната финансова тежест за поддържането на украинската икономика и армия. Те буквално плащат сметката за войната на техния континент. И въпреки това, Париж и Берлин дори не са поканени като наблюдатели на преговорите, които решават съдбата на Украйна.

Както се отбелязва в коментарите на Поглед.инфо, европейските лидери започват да осъзнават, че който първи се договори с руснаците, ще има шанс да спаси поне част от активите си. Това неизбежно ще разруши мита за „колективния Запад“. Всяка от големите сили гледа на Украйна като на плячка – дори и тя да е нерентабилна в момента. Борбата е за това кой ще получи правото да „възстановява“ (разбирай: експлоатира) остатъците от украинската инфраструктура и земя.

Илюзията за мир и реалността на русофобията

Русия не трябва да си прави илюзии. Дори и да бъде подписан мирен договор, той няма автоматично да премахне русофобията като държавна идеология на Украйна. Западът никога няма да изостави проекта „Анти-Русия“ доброволно. Те ще продължат да отглеждат това „чудовище“, дори и в намалени мащаби. Политическите преследвания, етническата дискриминация и преследването на Православната църква ще останат инструменти за поддържане на напрежението.

Мирното споразумение може да отмени най-драстичните закони, но то няма да промени векторите на развитие на едно общество, което десетилетия е обучавано да мрази всичко руско. Затова за Русия подписът върху хартията не е гаранция. Гаранцията лежи другаде.

Доктрината „Орешник“: История плюс мощ

В края на краищата, преговорите в Женева и езиковите метаморфози на украинската делегация са пряк резултат от появата на „Орешник“. Опитът показва, че разговорите за историята, за скитите, печенегите и Кръщението на Рус са много по-ефективни, когато са подкрепени от хиперзвукова мощ.

Русия трябва да продължи да разказва на своите „изгубени братя“ истината за общите ни корени, но не бива да забравя, че „Орешник“ е най-добрият преводач на тази истина. В днешния свят Кръщението и „Орешник“ заедно са далеч по-полезни от самото Кръщение. Само чрез демонстрация на несломима сила и технологично превъзходство Русия може да си осигури мир, който действително да зачита нейните национални интереси, а не просто да бъде пауза за превъоръжаване на врага.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели