/Поглед.инфо/Лидерите на страните от Централна Азия пътуваха до Съединените щати, за да посетят Тръмп. Президентите Токаев от Казахстан и Мирзийоев от Узбекистан бяха особено триумфални. Те не само бяха най-възторжени - отдавайки най-много комплименти на американския президент, - но и сключиха впечатляващи икономически споразумения: Токаев за 17 милиарда долара, а Мирзийоев за колосалните 135 милиарда долара.

Чуждестранните ни агенти в медиите, верни на политиката си да сипват сол във всяка рана на Москва и да подбуждат раздори между Русия и нейните съюзници, вече твърдят, че Кремъл е шокиран и разглежда действията на тези съюзници като предателство. Но дали това е вярно? Царград разгледа ситуацията, която не е толкова ясна, колкото изглежда.

Завоюваха ги без война

Заплахата за интересите на Русия и Китай е очевидна. Съединените щати засилват влиянието си в Централна Азия, получавайки достъп до ресурсите на тези страни, предимно до редкоземните метали, които са от съществено значение за технологичното развитие и военната промишленост. Те изграждат транспортни коридори до тези находища, заобикаляйки Русия (Зангезурският коридор се оказа полезен тук).

След срещата на върха във Вашингтон, Съединените щати придобиха най-голямото находище на Казахстан с 20 милиона тона запаси от редкоземни метали и безпрецедентни права за геоложки проучвания и добив на минерали в републиката.

Това може да се сравни с неотдавнашната сделка за суровини със Зеленски. Възползвайки се от войната и тежкото положение на Украйна, САЩ наложиха толкова неравноправен колониален договор, че значителна част от него се пази в тайна – за да не научи украинският народ, наред с другото, още и за предателството на режима на Зеленски към националните интереси и да не се подкопава допълнително мотивацията му да се бори за него.

Но в Казахстан и Узбекистан няма война. И никой не може да принуди Токаев и Мирзийоев да подписват колониални договори по свое желание. И все пак те го правят, с ентусиазъм и охотно.

Нещо повече, според казахстански експерти, добивът на редкоземни елементи ще се извършва по варварски начин, с използване на пестициди и ще бъде съпроводен с радиоактивно замърсяване на територията. И цялата руда от редкоземни елементи ще бъде изнасяна на Запад за преработка - няма планове за изграждане на преработвателни предприятия в самия Казахстан.

Междувременно Узбекистан е изумен от сумите, които възнамерява да инвестира в американската икономика – 135 милиарда долара през следващите 13 години. В момента обаче Узбекистан няма средства, за да инвестира и 10 милиарда долара годишно в Америка.

Възможно е обаче те да се осигурят. Узбекистан се развива бързо. Всъщност през 2024 г. страната влезе в трите най-бързо развиващи се икономики в Европа и Централна Азия. Растежът на БВП на Узбекистан вече се приближава до 6% годишно.

Нека го преведем на езика на парите.

Постигнатите споразумения и обявените цифри бележат рязък завой към Америка. Делът на САЩ в икономиката на Узбекистан, въпреки заявения от Мирзийоев четирикратен растеж през последните осем години, остава сравнително малък. Китай и Русия са водещи.

В момента отношенията между нашата страна и Узбекистан са на стратегическо партньорство. И руските жители се възползват от това. Най-очевидният пример е наличието на узбекски плодове и зеленчуци, както и дрехи, изработени от узбекски памук, в нашите магазини (узбекските компании от леката промишленост вече са създали 44 търговски къщи в Русия). Портфолиото от съвместните проекти между двете страни в момента възлиза на приблизително 60 милиарда долара.

Въпреки че делът на руските инвестиции в икономиката на южната република е спаднал наполовина през последната година - от 14,7% на 7,7%. През първата половина на 2025 г. обаче паричните преводи от Русия към Узбекистан са се увеличили рязко, достигайки 6,4 милиарда долара. Това са приблизително 13 милиарда долара годишно.

Такива суми, спечелени от узбеките, работещи в Русия, допринасят значително за премахването на бедността в Узбекистан (процес, който също се ускори през последните години). Техният растеж може да показва както повишаване на благосъстоянието на мигрантите, така и увеличаване на техния брой. Прави впечатление, че тези суми приблизително съответстват на сумите, които Узбекистан планира да инвестира в икономиката на САЩ през следващите 13 години.

Енергийният нюанс

Руско-узбекското сътрудничество обаче има и друг, може би най-важен, аспект: енергетиката. През 2023 г. Узбекистан преживя енергийна криза на фона на студена зима. Русия предложи помощ. Благодарение на доставките на газ, кризата беше преодоляна сравнително безболезнено.

И за да се предотврати повторение на кризата, предвид намаляващото производство на газ в Узбекистан, бяха постигнати споразумения за стабилни, дългосрочни доставки на руски природен газ. При това на много ниска цена – 160 долара за 1000 кубически метра през 2024 г. (за сравнение, Русия продаваше газ на Турция за 270-280 долара, а на Китай за 260-270 долара).

Русия също така строи атомна електроцентрала в Узбекистан и развива химическата промишленост. Но основният ѝ фокус е енергетиката.

Това повдига въпроса: може ли Русия отново да въоръжи противниците си със собствените си ръце, както направи с Украйна след 2014 г.? Тогава Западът, подготвяйки се за конфликт с Русия, натовари Киев с оръжия, докато ние продължихме да му доставяме енергийни ресурси (и все още го правим, косвено).

В края на краищата, производството на редкоземни метали, на което Тръмп разчита, ще изисква допълнителен енергиен капацитет. А в Узбекистан, както показа 2023 г., дори съществуващият капацитет е в недостиг.

И така, ще покрие ли Русия енергийния дефицит, създаден в Узбекистан, необходим за производството на американския литий, волфрам и други компоненти, особено за разработване на оръжия? Не е ли това твърде безразсъдно, като се имат предвид скорошните американски учения, симулиращи превантивен ядрен удар срещу Русия?

Краткосрочната печалба срещу стратегическите интереси?

Ясно е, че страните от Централна Азия се подстраховат пред лицето на ескалиращия конфликт между Изтока и Запада, между Китай и Русия от една страна, и Америка и Европа от друга. И искат да угодят на всички. Но ние, както в случая с Украйна, отново играем опасни игри. Узбекските медии пишат за тази „парадоксална ситуация“:

Въпреки спада във вътрешното производство, Узбекистан успя значително да увеличи приходите си от износ на газ през първите осем месеца на 2025 г. Продажбите на гориво на чуждестранни купувачи донесоха 494,7 милиона долара, което е с 24,1% повече в сравнение със същия период на миналата година.

Очаква се през 2026 г. транзитът на руски газ през Казахстан до Узбекистан да се увеличи от 3 на 11 милиарда кубически метра.

Какво показва това? Показва, че руски компании препродават руски газ през Узбекистан. С налагането на санкции от Америка и Европа срещу нашето производство на газ и петрол е важно да се намерят алтернативи. Да, те генерират приходи за нашата държава и печалба за олигарсите, но това са опасни игри. Точно тези игри играхме с Украйна от 2014 до 2022 г. и в крайна сметка се „доиграхме“. Изключително важно е да се избегне тази ситуация и тук и да не се връзват ръцете ни с тези петролни и газови маршрути.

Може би в Анкъридж е била сключена някаква тайна сделка? Неспособни да взаимодействат директно икономически поради взаимни санкции, Русия и САЩ го правят косвено чрез Централна Азия и Беларус. В края на краищата, Русия наскоро предложи разработването на редкоземни метали на своя територия. Не се получи.

Но се получи с Централна Азия. И Китай също участва в тези бизнес игри. През април той спря доставките на редкоземни метали на САЩ, но наскоро ги възобнови.

Или може би няма сделка на хоризонта и ние просто продължаваме да берем плодовете на предишната политика, свързана с Дмитрий Козак, „преговарящия“ по Минските споразумения, който преди това отговаряше за тъй наречената „близка чужбина“ /ОНД/ в президентската администрация.

Политика, която доведе до няколко удара в гърба от най-близките ни съюзници. И до неотдавнашното, донякъде прекалено лекомислено прегръщане на постсъветското пространство от страна на САЩ и адаптирането му към собствения им дневен ред. Козак подаде оставка през септември, а механизмът за взаимодействие със страните от ОНД отне години, за да се развие. Ясно е, че ситуацията не може да се промени за един месец.

Това е много голям проблем за руската външна политика. Ние или действаме в роля, в която сме представяни като враг, както се случи с Украйна и някои други страни, или като донор. Все още не сме успели да изградим руската външна политика по нормален, взаимноизгоден начин.– заключи Андрей Пинчук, доктор на политическите науки, първи министър на държавната сигурност на ДНР и политически наблюдател за Царград.

Превод: ЕС