/Поглед.инфо/ Краят на лятото в Близкия изток бе белязан от поредното кръвопролитие в Либия. Според местното министерство на здравеопазването при въоръжени сблъсъци по улиците на Триполи са загинали най-малко 32 души, а около 160 са ранени.
Каква е причината за случилото се, кой с кого воюва на територията на бившата Джамахирия? Няма да е лесно да го разберете, но такава е спецификата на региона - всякакви опити да се игнорират тънкостите и нюансите тук струват скъпо. И толкова по-интересно ще бъде да разберем как всичко това е свързано с Украйна.
Главните герои са малко познати на руския читател - това са Фати Башага и Абделхамид Дбейба.
Последният оглавява Правителството на националното единство. Той зае поста миналата пролет в резултат на преговори под егидата на ООН, продължили повече от шест месеца.
Мирният процес беше замислен като опит най-накрая да се намери изход от седемгодишната криза, която ескалира три години след свалянето на Муамар Кадафи. Само по себе си ПНЕ беше преходно - задачата му беше да подготви изборите, насрочени за 24 декември 2021 г. Наред с други неща, те бяха сформиран, след като ръководителят на Правителството на национално съгласие Файез Сарадж подаде оставка и прехвърли правомощията на президентския съвет и самото ПНЕ.
Но не беше възможно изборите да се проведат по план. Гласуването се отлага за 24 януари. Имаше много обективни причини за това, тъй като страната беше контролирана (и все още се контролира) от десетки различни политически сили, повечето от които са подкрепяни от въоръжени групи. И например на 16 декември миналата година част от тях се разбунтуваха в столицата заради оставката на командващия военния окръг в Триполи.
Един месец обаче не стигна за подготовка на изборите. Поради това през февруари Камарата на представителите на Либия подкрепи с мнозинство кандидатурата на Фати Башага, който беше номиниран за поста нов министър-председател. В предишното правителство, между другото, той ръководеше работата на МВР. Въпреки решението на парламента Дбейба отказа да отстъпи властта и ситуацията в страната се върна към обичайното двувластие.
Освен това кризата се усложнява от фактора на Халифа Хафтар, заклет приятел на Башага и командир на либийската армия. Още преди сключването на мирното споразумение те бяха от двете страни на барикадите, но сега станаха ако не съюзници, то партньори в борбата срещу Триполи и Дбейба. В същото време и двамата издигнаха кандидатурите си за президент преди провалените избори.
В настоящата августовска конфронтация Хафтар зае позицията на външен наблюдател, ограничавайки се до призоваване на страните към мир и заявявайки, че само либийският народ, под защитата на армията, ще определи съдбата на страната.
За да разберете напълно как стоят нещата в Либия, трябва да разберете, че Хафтар, Башага и Дбейба представляват три ключови сили с центрове съответно в Тобрук, Мисрата и Триполи. В същото време настоящият парламент заседава в Тобрук, а правителството в столицата. И през последните седем години на гражданската война, която завърши с формирането на ПНЕ, Хафтар многократно се опитваше да превземе Триполи с щурм, но не успя. И не последната роля тук изиграха силите на Башага.
Но много по-съществена пречка беше пряката намеса на турските войски: Анкара е най-активният от всички външни играчи в Либия. Освен това през юни турският парламент удължи мандата на мисията с още година и половина.
Сега нека се отклоним малко и да обърнем внимание на друга история, която се развива в Либия тази година.
През април местната Национална петролна корпорация обяви спирането на работата в големите находища „Шарара“ и „Ел Фил“, както и на пристанището Зувейтина. Повод за това решение бяха действията на протестиращите, които поискаха Дбейба да предаде властта на Башага. Те също така обвиниха ръководителя на НОК Мустафа Санала в несправедливо разпределение на приходите от петрол - повечето от тях отиваха в Дбейба.
На този фон според „Блумбърг“ за два месеца износът на черно злато от страната е намалял почти 2,5 пъти.
Естествено, Санала беше освободен, а на негово място беше назначен нов шеф на борда на директорите Фархат Бенгдар. След това протестите затихнаха.
Ситуацията веднага ще стане по-ясна, ако си припомним едно обстоятелство. Първите три вносители на либийски петрол са както следва: Италия, Китай и Испания. И тук вече е очевидно как тънките нишки на паяжината на международните отношения свързват либийската криза с украинската.
Затова всяко изостряне в Либия ще бъде спряно с всички възможни средства, включително от турските войски. За Запада сега всеки барел е от значение и предстои студена зима.
Но, за съжаление, пълноценното уреждане на кризата все пак не е в интерес на Европа и Съединените щати. Анкара, въпреки че играе своята игра в Северна Африка, отчаяно опитвайки се да намери съюзници, няма да рискува мълчаливото съгласие на Вашингтон и Брюксел за присъствието на нейния контингент в страната. А мирът в Либия може да доведе на власт Халифа Хафтар, който е завършил курсовете в съветската военна академия „Фрунзе“, или Сейф ал Ислам, синът на Муамар Кадафи - и се чудете после кой ще бъде по-лош за "цивилизования свят" .
Затова предпочитат да не разбиват това, което работи, макар и много лошо, основното е петролът да тече.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com