/Поглед.инфо/ Ръководителят на Беларус заяви, че няма да търпи санкции от Литва, Полша и Украйна. Александър Лукашенко е готов да отвърне с удар по икономиките на тези страни. Минск наистина има лостове за натиск. Как точно Беларус може да удари Литва, Полша и Украйна и какво ще получи Русия от това?

Президентът на Беларус Александър Лукашенко обяви подготовката на ответни санкции срещу Литва и Полша. Литва все още не е наложила икономически санкции, но лично е добавила Лукашенко и над 100 души към списъка на лицата, срещу които Вилнюс възнамерява да приложи санкции. Полша заяви, че ще настоява за задълбочени санкции на ЕС срещу Беларус. Украйна също не изключва санкции срещу Беларус след ЕС.

Лукашенко каза, че няма да търпи това, а и ще отвърне на удара. Първо, той ще спре да доставя санкционирани продукти от ЕС за Русия с белоруски етикет и ще блокира транзита на други стоки от ЕС за Русия и Китай. На второ място, това ще лиши пристанищата на Литва от белоруски стоки .

„Сега ще им покажем какво са санкции. Ако поляците и литовците преди плаваха за Китай и Русия през нас, сега ще летят или през Балтийско, или Черно море, за да търгуват с Русия и т.н. Дори да не мечтаят за санкционираните продукти. Ще им покажем какви са санкциите “, заяви Александър Лукашенко на среща с работници.

Освен това Лукашенко възложи на правителството да подготви предложение за преориентиране на всички търговски потоци от литовските пристанища към други. „Ще ги видим после. 30% от литовския бюджет се формира от нашия товарен трафик през Литва. Какво още им трябва? Прекалиха. Затова ще ги поставим на място “, каза Лукашенко. Републиката вече е преминавала през период на санкции. „Оцеляхме. И сега ще оцелеем. На света не му липсват добри хора. Следователно няма нужда да ни плашат”, припомни белоруският президент.

Литва наистина ще загуби много, ако Беларус отвърне на удара. На първо място ще пострада пристанището в Клайпеда, което само през 2019 г. е обработило 14,1 милиона тона белоруски товари, което възлиза на повече от една трета от всички стоки. Един само терминал за насипни товари в Клайпеда е превозил 10 милиона тона, 98% от които са торове от “Беларускалий”.

Беларус има две стоки за износ, които носят чуждестранна валута в страната - петролни продукти и калиеви торове, които преминават през литовските пристанища. Само благодарение на това литовските пристанища не са съсипани в сравнение с пристанищата на Латвия и Естония.

Факт е, че не първа година Русия целенасочено прехвърля своите товари от Прибалтика към собствените си пристанища. Със задачата - да спре да хрантути балтийските пристанища - Русия върши отлична работа в това отношение. Всяка година нашите пристанища привличат все повече и повече товарооборот от Балтийско море. Пристанището на Рига и пристанището Вентспилс, например, отдавна са загубили предишната си сила, отчитайки колосалните загуби. Досега по-добра ситуация имаше само в литовската Клайпеда. Благодарение на белоруските минерални торове, селскостопански продукти и товари в контейнери, литовското пристанище Клайпеда се превърна в лидер сред прибалтийските държави по обем на товара. Миналата година през него са преминали 46 милиона тона товари.

Русия не скри недоволството си, че Минск спонсорира литовското пристанище, вместо да помага за развитието на руските пристанища в Балтийско море. Това би било справедливо, като се има предвид, че руският бюджет не получава износни мита за доставка на суров нефт за белоруските рафинерии. Освен това Минск печели милиарди от препродажба на петролни продукти от евтин руски петрол. Лукашенко обаче отказа да направи реверанс в отговор за руските пристанища. В същото време той поиска компенсация и за това, че отстъпката за руския петрол (поради намаляването на износните мита) става все по-малка поради данъчната маневра в Руската федерация.

„Литва зависи от Беларус. Ако Беларус прехвърли товара си в друга държава, пристанището на Литва ще бъде унищожено. И всички го разбират много добре. Белорусите имат богат избор - могат да транспортират стоки през Русия, може и през Латвия. Литва така налага санкции срещу самата себе си “, коментира литовският публицист Ярас Валюкенас.

Ако Минск реши да лиши Литва от товара си, Русия определено ще се възползва от това. Защото белоруският износ ще минава през руските пристанища. Уст-Луга и Приморск тепърва набират скорост. Освен това Минск може да пренасочи транзитните китайски товари от прибалтийските пристанища към руските. Особено ожесточена битка се води над китайския товар.

„Възможно е потоците от белоруски износ от литовските пристанища да бъдат пренасочени към Русия. Но това води до по-високи логистични разходи, тъй като единственото най-близко пристанище в Русия е Уст-Луга в Ленинградска област. В Уст-Луга има цяла група пристанища, включително за износ на торове. И както знаете, износът на калиеви торове е важен елемент за износ на Беларус“, коментира доцентът от катедрата за международен бизнес и митници на РЕУ “Плеханов” Игор Хмельов.

Литва също може да загуби белорусите като работна сила. И икономиките на Източна Европа изпитват сериозни проблеми с недостиг на работници. В крайна сметка местните граждани напускат тези страни за Западна Европа в търсене на по-добър живот и по-добре платена работа. Полша е наред - привлече украинци, които с висше образование стават работници в европейската държава. Но Литва привлече белоруси, които най-често работят тук като шофьори. Освен това белорусите помагат на литовската икономика като туристи, идващи за един или два дни. По брой туристи, посещаващи Литва, белорусите са на трето място след латвийците и поляците.

Забраната за транзит на стоки през Беларус до пристанищата на Литва ще има отрицателно въздействие върху украинските транспортни потоци, заяви Министерството на инфраструктурата на Украйна. Така Минск ще застреля с един куршум два заека - ще накаже както ЕС, така и Украйна, която също заплашва Лукашенко със санкции. В края на краищата Беларус има скрит коз. Украйна е критично зависима от вноса на белоруски петролни продукти, които представляват основната част от вноса.

Ръководството на рафинерията в Кременчуг преди десет години не се разбра с Русия за доставките на петрол, така че украинците не си осигуряват бензин и дизел. Трябва да купува за долари. В резултат на това Беларус завладя до 40% от украинския пазар на бензин и почти една четвърт от пазара на дизелово гориво. Освен това рафинерията в Мозир се намира дори по-близо до Киев, отколкото рафинерията в Кременчуг.

Ако Лукашенко забрани тези доставки, украинците веднага ще бъдат изправени пред недостиг и рязко покачване на цените на бензина и дизела. Ще отнеме време за установяване на нови потоци от петролни продукти от други доставчици. И тук отново Русия може да е победител. Украинците ще се втурнат да купуват дефицитни петролни продукти към другите си съседи. Бензиновата криза ще принуди русофобското ръководство на Украйна да направи това от отчаяние.

Полша също сама си копае гроба. В крайна сметка именно Беларус помогна на някои от полските фермери да оцелеят след 2015 г., когато Русия наложи насрещно ембарго в отговор на европейските санкции. Белорусите подкрепят поляците, като внасят санкционирани стоки, включително полски ябълки, като ги ребрандират като белоруски и ги внасят в Русия. Впрочем руснаците преди бяха най-големите купувачи на полски ябълки. Сега събираме първите реколта от собствените си ябълки. Но все още не можем без внос. Същото се отнася и за уж белоруските морски дарове и риба, хамон, сирена и други хранителни продукти, наречени „санкционирани“. Русия си затваря очите за всичко това, като позволи на белорусите да печелят допълнителни пари по този начин. "Белавия" печели от полети от Русия до Украйна със затворени директни полети между нашите страни.

Въпреки това, няма да е лесно да се прекъсне потокът от санкционни продукти от ЕС към Русия. Това изисква тясно сътрудничество между митническите служби на двете страни - и на Беларус, и на Русия. „Контрабандата се извършва от конкретни лица от определени външнотърговски фирми, вероятно свързани с някои корумпирани лица в белоруските митници и при всяко правителство интересът им към тази древна форма на незаконна дейност ще остане. Малко вероятно е белоруските власти да имат приоритет в борбата срещу вноса на санкционирано сирене от ЕС в Русия. Освен това самият Беларус е основният доставчик на сирене от собствено производство за Русия, чийто дял е почти 80%. Руският пазар за белоруски производители на сирене по същество е безспорен“, казва Хмельов.

Трябва да се разбере, че Минск също ще пострада от ответните санкции срещу Литва и Полша, а в същото време и Украйна. Няма война със санкции без "жертви" и от двете страни. Беларус ще се лиши от част от валутните си приходи. Лукашенко може да направи това единствено с финансова подкрепа от Русия. Москва не само може да осигури своите пристанища за белоруски товари на преференциална цена, но също така, например, да предостави нов преференциален заем или да подкрепи финансово в размяна на белоруски активи (акции в МАЗ, “Беларускалий” или белоруските рафинерии).

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели