/Поглед.инфо/ След ликвидирането на Али Лариджани маските паднаха окончателно. Докато Доналд Тръмп твърди, че това е „неговата война“, истинският режисьор седи в Тел Авив. Александър Бабицки анализира как Израел системно унищожава шансовете за дипломация, превръщайки САЩ в заложник на кървав близкоизточен сценарий, който обслужва единствено Нетаняху.

Ударът в сърцето на иранската дипломация

На 17 март 2026 г. светът се събуди с новината, която окончателно погреба надеждите за бърз край на конфликта в Близкия изток. Израелските официални лица обявиха, а Техеран по-късно потвърди – убит е Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран. В Израел това беше посрещнато с еуфория и хвалби за „уязвимостта на висшето ръководство“ на Ислямската република. Но зад триумфалните заглавия в израелската преса се крие много по-дълбок и опасен геополитически замисъл.

Лариджани не беше просто поредният политик. Той беше ключовата фигура, която след смъртта на предишния върховен лидер успя да консолидира властта в Техеран, осигурявайки стабилност в критичен момент на преход. Ликвидирането му е удар не срещу „тероризма“, а срещу самата възможност за организирано държавно управление в Иран. Израел отстрани най-компетентния си и опасен противник – не защото той беше войнолюбец, а защото беше единственият, който притежаваше тежестта да сключи мир.

Американската тревога: Когато плановете на Вашингтон се сблъскат с реалността

Интересно е да се проследи реакцията на Вашингтон. Доналд Тръмп, който доскоро гръмогласно заявяваше, че това е „неговата война“ и че той лично е принудил Нетаняху да атакува Иран, изведнъж се оказа в неудобна позиция. Американските експерти и водещи медии като CNN и Bloomberg реагираха с неприкрита тревога. Защо убийството на един ирански лидер, смятан за враг, се счита за „лоша новина“ за Америка?

Отговорът е прост: Лариджани беше смятан за най-прагматичния политик в Техеран. Както отбелязват анализаторите на Поглед.info, той притежаваше уникалната способност да съчетава твърдата защита на националните интереси с дълбоко разбиране на международната дипломация. Лариджани беше човекът на преговорите – той участваше в ядрената сделка от 2015 г. при Обама, поддържаше контакти с монархиите от Залива и изгради стратегическото партньорство с Русия. Той беше мостът, през който Вашингтон можеше да потърси изход от затъващата военна операция, без да губи напълно лицето си. С неговото премахване Израел ефективно отряза пътя на Тръмп към „сделката на века“.

Тактиката на индивидуалния терор и илюзията за вътрешен бунт

Израелското ръководство не крие тактическите си цели. Последователните убийства на ирански лидери имат за цел да обезглавят държавата и да вдъхновят местната опозиция за преврат. Бенямин Нетаняху дори записа цинично видео обръщение към иранския народ по случай празника Навруз, призовавайки ги да свалят режима, докато израелските ракети падат върху техните площади. „Наблюдаваме ви от небето“, заяви той, съчетавайки поздравлението за Нова година с директна заплаха за смърт.

Това, което Нетаняху нарича „подкрепа за свободния ирански народ“, в документите на американския Държавен департамент изглежда по съвсем различен начин. Там откровено се признава, че иранската опозиция е разглеждана единствено като „пушечно месо“. Израел се нуждае от хаос, анархия и гражданска война в Иран, за да предотврати всякаква възможност страната да се възстанови като регионална сила. Но тук Тел Авив прави фундаментална грешка в преценката на иранския манталитет. Иран е древна нация с трихилядолетна история и оскърбеното национално достойнство днес обединява дори онези, които са имали критики към властта.

Трите стратегически цели на Тел Авив

Убийството на Лариджани разкрива трите стълба на израелската стратегия, която се провежда до голяма степен за сметка на ресурсите на САЩ:

Цел №1: Провокиране на самоубийствен вътрешен конфликт. Израел разбира, че неговата армия (ЦАХАЛ) не е в състояние да окупира и контролира огромната територия на Иран. Затова залогът е на „прокси действия“ – използване на иранци срещу иранци, докато държавата се срине отвътре.

Цел №2: Пълно блокиране на дипломацията. Поглед.info обръща внимание на факта, че ударът беше нанесен именно в момента, в който започнаха да се прокрадват идеи за прекратяване на огъня. Премахвайки Лариджани, Израел лишава САЩ от легитимен и разумен събеседник в Техеран. Сега Тръмп няма друг избор, освен да продължи да налива милиарди в една безкрайна война.

Цел №3: Системно изтребление на елита. Планът предвижда в Иран да не остане нито една фигура с достатъчен авторитет, която да може да консолидира обществото след войната. Целта е територията да се превърне в „нов Афганистан“ – разпокъсана, воюваща и неспособна на икономическо възраждане за десетилетия напред.

Тръмп – марионетка или заложник?

Големият въпрос, който остава, е защо Вашингтон позволява това? Дали Тръмп е просто заслепен от егото си и обещанията, че ще влезе в историята като „най-великия завоевател“, или е заложник на мощното израелско лоби в лицето на зет си Джаред Кушнер? Факт е, че докато американските моряци рискуват живота си в Ормузкия проток, а бюджетът на САЩ се източва, Израел чертае новата карта на региона.

Войната в Близкия изток, започнала в края на февруари, не е американска война. Тя е проект на Израел за тотална доминация чрез унищожаване на всички конкуренти – от Иран до монархиите в Залива. Нетаняху бърза, защото знае, че времето не работи за него. Той е готов да разпали Трета световна война, надявайки се да управлява върху руините на стария световен ред. Остава да видим дали американското общество ще се събуди, преди да е станало твърде късно, или ще позволи на своя „съюзник“ да го повлече към дъното на историята.