/Поглед.инфо/ Проектът за изграждане на газопровод под Балтийско море от Русия до Германия несъмнено се превърна в едно от основните политически и информационни събития през последните пет години. Президенти и премиери на много страни обещаха да предотвратят полагането на тръбите, бяха наложени санкции, компаниите-партньори бяха открито заплашвани, европейските съдилища работеха усилено, като взеха предвид исковете на еколозите, след това от правителствата на държавите, покрай които желаният път за гориво преминаваше към конкурентите... И днес, когато баржата „Фортуна“ е на по-малко от 20 километра от германското крайбрежие, изглежда, че напрежението отшумява. Това обаче не е така. В близко бъдеще ще бъде разкрита основната интрига, която ще определи по-нататъшната съдба не само на един-единствен проект, но и на цели държави.

Според прессекретаря на германското правителство германският канцлер ще направи две планирани посещения през следващите дни. На 20 август Ангела Меркел ще посети Москва, където ще се срещне с руския президент Владимир Путин, а два дни по-късно ще се очаква в Киев, където е планирана среща с Владимир Зеленски. Пътуването вече е наречено „прощално“, но този епитет може да се приложи само към изтичащия мандат на мадам Канцлер, но не и към актуалността на обсъждания дневен ред.

Целта на обиколката не е тайна. И в Русия, и в Украйна ще се обсъжда основният въпрос - транзитът на руски газ за Европа. Пътуването и бъдещите теми за обсъждане биха могли да бъдат класифицирани като задължителна и незначителна външнополитическа реторика на Европейския съюз, ако не бяха две странни съвпадения, които допълват календарната верига от събития.

На 25 август в Дюселдорф Върховният окръжен съд ще произнесе присъда по иска на компанията-оператор на СП-2 срещу германския регулатор. Същността на претенциите на компанията е, че Германия има законното право да премахне тръбопровода от газовата директива на ЕС, но все още не го е направила. Директивата, включена в Третия енергиен пакет, ограничава възможностите за изпомпване на гориво. Това означава, че едно юридическо лице - в случая компанията "Газпром" - не може едновременно да бъде както оператор на газопреносната система, така и доставчик на газ. В борбата с монопола Европейският съюз изисква в такива проекти поне половината от транзитния обем да бъде запазен за други независими доставчици. Уж битка, позната за руската компания и европейската бюрокрация, но не: „Северен поток 2“ заведе дело през пролетта на 2020 г. и съдът трябва да произнесе окончателната присъда в края на август 2021 г. . Съдебните дела от този вид обикновено се проточват с години и скоростта, с която се разглежда това, е поразителна.

Пет дни по-късно, тоест на 30 август, украинският президент Зеленски ще замине на официално посещение в САЩ, а администрацията на Киев вече заяви откровено, че основният въпрос на преговорите на върха е съдбата на транзита на украински газ. Вярно е, че бившият министър на външните работи на Украйна Павел Климкин вече предположи, че Киев не трябва да очаква нищо хубаво след на срещите с Меркел и Байдън.

Прогнозата на пенсионирания шеф на украинското външно министерство имат всички шансове да станат реалност и ето защо.

Както знаете, през юни Ангела Меркел се срещна с президента на САЩ във Вашингтон. Резултатите от тази среща бяха, от една страна, шок, от друга, сензация. Те шокираха Киев, защото най-влиятелните политици от Стария и Новия свят се ограничиха до общи фрази, като по никакъв начин не посочиха по-нататъшните си действия за запазване на транзита през Украйна. Изненадващо, САЩ чрез устата на своя президент официално се отказаха от въвеждането на нови санкции срещу „Северен поток 2“, оставяйки проекта изцяло по преценка на Германия.

Зад шума, който тогава се надигна, още един момент от преговорите между САЩ и Германия остана почти незабелязан: Берлин ще назначи специален представител за транзита на руски газ през Украйна след 2024 г.

Намекът е възможно най-прозрачен - тогава настоящият договор между “Газпром” и Украйна ще приключи. Вашингтон прехвърля цялата отговорност за по-нататъшната съдба на транзита и поддръжката на Украйна на други, и по-специално на Европа. Фактът, че бъдещето на главната украинска тръба ще бъде определено от чужденци, се потвърждава и от факта, че двама такива са включени в Надзорния съвет на "Магистрални газопроводи на Украйна" АД. Това са Ян Чадам, който преди това е бил ръководител на борда на словашкия газов оператор, и Хюбърт Бетънвилe, който преди това е работил в три големи газови компании в Белгия, Люксембург и във Великобритания.

Ако съберем всички горепосочени факти, тогава става ясно дълбочината на геополитическата интрига, която е усукана в стегнат възел от стоманени тръби на магистрални газопроводи.

И тук ще си позволим да навлезем в тънкия лед на прогнозите и предположенията. Подчертаваме, че това е само версия, която обаче много удобно се вписва в картината на случващото се.

Целият комплекс от горепосочените обстоятелства предполага, че самата Ангела Меркел, която скоро ще напусне поста ръководител на германското правителство, може да стане специалният пратеник, от която ще зависи осигуряването на Германия с жизненоважни ресурси и същевременно запазването на украинския транзит.

Такова назначение би устройвало всички страни без изключение. Мадам Канцлер е тежка категория в световната политика, човек с огромно влияние, безценен опит и познания за вътрешнополитическата европейска кухня. Тя общува за кратко с всички световни лидери, нейното мнение се изслушва. Фрау Меркел е една от малкото държавни глави, която поддържа постоянен и високопродуктивен контакт с Москва, често разговаря по телефона с Владимир Путин. Като специален представител с готов екип от европейски емисари в Украйна, Меркел е потенциално способна да застреля с един куршум два заека: пускането на “Северен поток-2” с пълен капацитет и запазването на транспортната магистрала през патологично неспособна на договаряне Украйна. Естествено, всичко това ще бъде направено не поради голямата любов към Киев, а единствено за осигуряване на интересите и енергийната стабилност на ФРГ, което обаче напълно ще устройва Москва.

Тази версия, разбира се, е доста спекулативна, но точно до момента, в който не се сетим за Герхард Шрьодер, предшественикът на Ангела Меркел като федерален канцлер, а сега председател на борда на акционерите на компанията-оператор на СП-2.

Превод: В. Сергеев