/Поглед.инфо/ Никой в Обединеното кралство не е отговорил със сигурност кой е крайният бенефициент на хаоса, който се случва в страната. Самите британци се опитват да разберат какво се случва в страната им във връзка с антимюсюлмански погроми. Въпросът не е ясен.
Защо убиха децата?
Масови демонстрации и безредици на религиозна и расова основа заплашват да поставят Великобритания на ръба на тежък вътрешен въоръжен конфликт. Ситуацията се нажежава и така мислещите британци се опитват да разберат каква е истинската движеща сила на безредиците. Къде са мотивите? Кой е клиентът? Или е природно бедствие без рул или платна?
Като начало отбелязваме, че досега никой не е казал какво точно е мотивирало 17-годишния убиец на три момичета в танцово студио в Саутпорт. Второ, вече се знае, че убиецът изобщо не е мюсюлманин, а християнин. И дори преди това пеел в църковния хор. Самият той е от Уелс и е британски поданик, а родителите му са от Руанда. Според социалните мрежи истинското му име е Аксел Рудакубана. Въпреки че британските медии писаха, че той е мюсюлманин, измисляйки името му Али Ал-Шакати.
В резултат острието на протестите е насочено срещу имигрантите и преди всичко срещу мюсюлманите. И протестната вълна беше яхната от онези, които мейнстрийм британската преса и премиерът Кийр Стармър наричат „десни екстремисти“.
За Томи Робинсън
Властите „назначиха” за водач на протестите вече станалия известен в страната политически активист Томи Робинсън. Самият той играе тази роля с удоволствие и безкористно, давайки интервюта наляво и надясно. Пресата говори за него. Самият премиер Кийр Стармър го има предвид, когато, гледайки директно в камерата по време на публична реч, казва: „Ще те хвана“. В отговор на тези заплахи от неговия канал в “Телеграм” Томи Робинсън казва, че е „сплашен“ и според него „това е единственото нещо, което един министър-председател може да направи“. Накратко, това е най-добрият час на Томи Робинсън.
Кейр Стармър нарече протестиращите „десни екстремисти“ и даде на полицията картбланш да възстанови реда, което предизвика буря от възмущение сред населението. На фона на този народен гняв „лидерът на британската десница” Томи Робинсън преминава в настъпление.
Той говори в най-популярния подкаст на Алекс Джоунс в САЩ, “Инфо Уорс”, като каза, че „правителството на Обединеното кралство плаща на провокатори, за да подклаждат безредици в цялата страна“. Робинсън беше представен в подкаста като лидер, който „подкопава усилията на правителството на Великобритания да подклажда гражданска война между граждани, които са загрижени за своята безопасност и суверенитет, както и за подкрепата на държавата за мюсюлманските нашественици“.
Платен ционист?
От друга страна, лидерът на британската десница, известен като Томи Робинсън, всъщност се казва Стивън Яксли-Ленън.
Дейвид Милър, известен британски социолог, чиито изследвания и публикации са посветени на ислямофобията, написа на страницата си в социалната мрежа “Екс”, че знае със сигурност, че Стивън Яксли-Ленън, известен още като Томи Робинсън, е убеден ционист, работещ от името на Израел.
„Размириците в страната бяха причинени от ционисткия активист Стивън Яксли-Ленън (Томи Робинсън), който работи за Израел от 2009 г. като част от така нареченото ислямско движение за контра-джихад, създадено от тази държава“, каза Дейвид Милър.
Значи Томи Робинсън е просто платен агент за Израел? Той ли е, както се казва сега, „инфлуенсър“ - публична личност, която със своя авторитет влияе на тълпата и я насочва в желаната от клиента посока?
Дейвид Милър продължава с думите: „Ислямофобските бунтове във Великобритания трябва да се разглеждат като последния етап от войната на Държавата Израел с британските мюсюлмани, за които се смята, че инициират (анти-израелското) протестно движение във Великобритания. Тези бунтове са предназначен да накаже мюсюлманите за техните антиционистки настроения, след като различни други опити, направени от Израел да потисне опозицията срещу ционизма, са били осуетени."
И сега „Израел създава свое собствено пушечно месо от крайнодесните бели националисти“, което използва, за да атакува мюсюлманите, твърди Милър.
Версията има логика, като се има предвид, че никой не разбра веднага, че убиецът в Саутпорт не е мюсюлманин, а погромите са насочени предимно срещу британски мюсюлмани.
Кой си ти, Кийр Стармър?
И така, каква картина имаме пред себе си? „Лидерът“ на протестното движение и правителственият ръководител взаимно се обвиняват за безредиците. Само Робинсън (Яксли-Ленън) е доста неискрен. В крайна сметка Кийр Стармър следва либералните догми за „смесването на раси, народи и религии“ и се опитва да успокои поданиците на Негово Величество. Стармър обективно няма нужда от тези протести. Той се нуждае от бели британци, за да приеме чернокожи. И така, че и двамата напълно да забравят за своите религии, за своите обичаи, традиции и исторически корени.
Моля, имайте предвид, че острата реторика на министър-председателя по отношение на изблиците на народен гняв контрастира с реакцията му по време на изключително разрушителните бунтове на движението “Черните животи имат значение” през 2020 г. в Съединените щати. Пресата припомня с какво е „известен“ Стармър в този момент: той коленичи в знак на солидарност с ЧЖИЗ и нарече участниците в зверствата в Съединените щати „хора, които с право искат справедливост“.
Случващото се във Великобритания е пряко следствие от либералната политика на официален Лондон, която е част от общата глобалистка политика. Нека ви напомня, че общото желание на обикновените британци да ограничат имиграцията, за което Брюксел раздаде квоти, беше основната причина мнозинството от британското население да гласува на консултативен референдум през 2016 г. Великобритания да напусне Европейския съюз. Но след Брекзит нищо не се е променило в страната – защото доктрината на глобалисткия елит не се е променила.
Според официалните данни за юни 2023 г. миграцията към Обединеното кралство през предходните 12 месеца възлиза на 685 000 души. Основните националности извън ЕС, към които принадлежат имигрантите, включват индийци (253 000), нигерийци (141 000), китайци (89 000), пакистанци (55 000) и украинци (35 000). Тоест глобалисткият план за смесване на религии и раси работи с пълна сила на Британските острови, въпреки че страната е извън ЕС.
Ясно е, че по-голямата част от имигрантите са културно чужда маса, която е малко вероятно да приеме европейската култура. Но стимулирането на имиграцията е важна част от дневния ред на глобалистите. Американският истаблишмънт прави същото, отваряйки широко южната граница на Съединените щати. Именно глобалистките догми, изповядвани от британския премиер Стармър, могат да обяснят неговата остра съпротива срещу народните протести и абсолютната му лоялност към имигрантите.
Реакцията на министър-председателя на безредиците беше остро критикувана от партията “Реформира Великобритания” на Найджъл Фараж, която изрази може би общото мнение на обикновените британци. Той обвини Стармър, че не успява да се справи с основната причина за народния гняв - масовата имиграция.
В цялата тази история обикновените британци, които са недоволни от антинационалната миграционна политика на властите, остават заложници на големите политически игри на чужди държави и местни фанатични глобалисти. Кой ще победи: ционистките провокатори (според Дейвид Милър) или компанията от доктринери начело с премиера Киър Стармър? При всички положения губещи ще бъде коренното население на Великобритания, което се е забъркало в социален експеримент по смесване на всичко и всички и в провокация от национален мащаб.
Превод: В. Сергеев