Известният руски специалист по китайска философия В. В. Малявин ми възрази, че действията на Китай по отношение на Тайван, първо, биха били катастрофа за целия спектър от международни отношения; второ, биха зачеркнали всички постижения на КНР от 1979 г насам и трето, те биха сложили край на общото бъдеще на човечеството. В тази връзка искам да отбележа, че международните отношения и така са в катастрофално състояние. Китай не може повече, пири това по обективни и външни за него причини, да действа в рамките на модела от последните 40 години, основан на тясно сътрудничество със САЩ. А що се отнася до „общото бъдеще“ на човечеството, то ако в това бъдеще се вижда глобален електронен концлагер, или да речем „свят без Русия“, то защо ни е подобно бъдеще.
В същото време обединението на Тайван ще постави Си Цзинпин наравно с Дън Сяопин, който завърна на Китай Аомин и Сианганг (Хонконг), и ще завърши работата по обединението на китайските земи, започната от Мао Цзедун. Това също ще направи невъзможно китайската критика към Си Цзинпин и дори сред вътрешната елитна опозиция: ако конфронтацията със Запада заради възстановяването на реда в Хонконг изглежда до голяма степен неоправдана и неприемлива за китайския елит, тогава за обединението отново на Тайван, на Си Цзинпин ще бъде простено за хиляди пъти по-големи трудности, отколкото тези, които не биха простили във връзка с Хонконг.
САЩ водят война срещу Китай като основен съперник в борбата за глобално лидерство, война за унищожение - нещо, което китайският елит като цяло, очевидно, все още не е осъзнал, тъй като 40 години се развива, ако не в идеологическа, то в стратегическа симбиоза с Америка. Исканията на САЩ за премахване на привилегированото положение на публичния сектор на китайската икономика не са случайни, а системни и представляват искане за промяна на държавната система на Китай, за да се намали нейната конкурентоспособност. Без обединението на Тайван с КНР няма да бъде възможно да се обърне конфликтът с Америка в нейна полза и Си Цзинпин няма да запази властта си и Русия ще трябва да живее в условията на нова дестабилизация на своя стратегически съюзник, на който сме свикнали да разчитаме при постоянно нарастващата финансова и икономическа тежест.
Превод: В.Сергеев
