/Поглед.инфо/ Изказвайки се във Висшата школа по икономика на конференция, посветена на руско-китайските отношения и световния ред, озвучих мисълта, че в условията на хибридна война, която се разпалва срещу КНР от Съединените щати – а това са и мита, и санкции, и арести, и протестите в Хонконг, и много друго – единственият печеливш ход за Пекин и за Си Цзинпин е повишаването на равнището на конфликт чрез присъединяване на Тайван (поради неизбежните ексцесии това ще позволи и рязко да се снижи политическото влияние на военните като войната през 1979 година. Освен това противостоенето със САЩ по повод Тайван е за предпочитане с прякото сблъскване с тях в Южнокитайско море, очаквано през 2020-2021 година).

Известният руски специалист по китайска философия В. В. Малявин ми възрази, че действията на Китай по отношение на Тайван, първо, биха били катастрофа за целия спектър от международни отношения; второ, биха зачеркнали всички постижения на КНР от 1979 г насам и трето, те биха сложили край на общото бъдеще на човечеството. В тази връзка искам да отбележа, че международните отношения и така са в катастрофално състояние. Китай не може повече, пири това по обективни и външни за него причини, да действа в рамките на модела от последните 40 години, основан на тясно сътрудничество със САЩ. А що се отнася до „общото бъдеще“ на човечеството, то ако в това бъдеще се вижда глобален електронен концлагер, или да речем „свят без Русия“, то защо ни е подобно бъдеще.

В същото време обединението на Тайван ще постави Си Цзинпин наравно с Дън Сяопин, който завърна на Китай Аомин и Сианганг (Хонконг), и ще завърши работата по обединението на китайските земи, започната от Мао Цзедун. Това също ще направи невъзможно китайската критика към Си Цзинпин и дори сред вътрешната елитна опозиция: ако конфронтацията със Запада заради възстановяването на реда в Хонконг изглежда до голяма степен неоправдана и неприемлива за китайския елит, тогава за обединението отново на Тайван, на Си Цзинпин ще бъде простено за хиляди пъти по-големи трудности, отколкото тези, които не биха простили във връзка с Хонконг.

САЩ водят война срещу Китай като основен съперник в борбата за глобално лидерство, война за унищожение - нещо, което китайският елит като цяло, очевидно, все още не е осъзнал, тъй като 40 години се развива, ако не в идеологическа, то в стратегическа симбиоза с Америка. Исканията на САЩ за премахване на привилегированото положение на публичния сектор на китайската икономика не са случайни, а системни и представляват искане за промяна на държавната система на Китай, за да се намали нейната конкурентоспособност. Без обединението на Тайван с КНР няма да бъде възможно да се обърне конфликтът с Америка в нейна полза и Си Цзинпин няма да запази властта си и Русия ще трябва да живее в условията на нова дестабилизация на своя стратегически съюзник, на който сме свикнали да разчитаме при постоянно нарастващата финансова и икономическа тежест.

Превод: В.Сергеев