/Поглед.инфо/ Това, че Съединените щати обичат да използват изрази като „шок и ужас“ или „максимален натиск“, по-скоро предполага, че в мазето на Белия дом работи психопат, чиято работа на пълен работен ден е да измисля бомбастични изради, които някак да евфемизират лошото поведение на правителството на Съединените щати.

Изразите едва ли означават нещо само по себе си, освен „тежки приказки“, но служат като алтернатива на това да се признае на обикновен език убийството на милиони хора от началото на Глобалната война срещу тероризма през 2001 г.

„Милиони?“ може да попитате скептично. Да, милиони, ако броят включва всички убити пряко или косвено в резултат на войните. Преките жертви на насилието наброяват са най-малко 157 000 в Афганистан, 182 000 в Ирак, 400 000 в Сирия и 25 000 в Либия.

И ако искате да се върнете няколко години назад, три милиона виетнамци са загинали през 1964-1975 г., докато 2,5 милиона цивилни са били убити в Корея. И дори във Втората световна война имаше ненужни инциденти, включващи ядреното оръжие, използвано срещу Хирошима и Нагасаки, при което загинаха 105 000, бомбардировките в Токио добавиха още 97 000 и бомбардировките на Хамбург и Дрезден, които убиха 45 000 общо.

Около десет милиона цивилни лица са изселени от домовете си от 2001 г. насам, създавайки бежански кризи както в Европа, така и в Америка, докато трилиони долари също са пропилени или „изгубени“ от гениите в Пентагона и в Конгреса.

А някои биха могли основателно да твърдят, че насилието, случващо се по целия свят, също е интернализирано в Съединените щати, като масовите убийства се появяват в медиите на всеки няколко дни.

Някои твърдят, че Съединените щати почти винаги са били във война от основаването си, което би било вярно, но също така е правилно да се отбележи, че естеството на смъртоносната ангажираност на Америка с останалия свят се е променило през последните двадесет години.

Старите войни се водят за разширяване на територия и търговия или за придобиване на колонии със същата цел, което означава, че те са предназначени да увеличат нечия сила и богатство. След 11 септември обаче войните се водят привидно без никаква реална разпознаваема цел, като същевременно нанасят значителни загуби на относително богатство и мощ на САЩ.

Основният проблем е, че Съединените щати се ръководят от политически и финансов елит, който напълно е възприел като радикален възглед, че американците имат „предначертана съдба“ да създадат международен ред, който е както правдоподобно демократичен, така и основан на правила, който би бил както теорията гласи ползотворен за всички. Това е, разбира се, глупост, тъй като самите САЩ стават все по-тоталитарни, докато освен това възпитават в лоното си антидемократични държави като Саудитска Арабия и Израел.

Елитът, който може да бъде обвинен за много от грешките през последните двадесет години, включва както либерали, така и консерватори, които по една или друга причина приемат мисията на Америка.

Например, малко е това, което може да разграничи световните възгледи на назначения от Доналд Тръмп Майк Помпео и Джон Болтън от тези на сегашния действащ външнополитически директор Тони Блинкен, тъй като и тримата мъже вярват, че използването на сила е напълно приемлив краен отговор на непокорните нации и лидери.

Антъни Блинкен споделя същата черта, видима при Помпео и Болтън, която показва, че всъщност те излъчват чувство за морално превъзходство, докато прилагат политики, които водят до безсмислена смърт на десетки хиляди или стотици хиляди и дори милиони невинни.

Те заемат амвона, докато свещено призовават за действие по отношение на тяхната „благородна кауза“ да направят така, че останалият свят да изглежда като Америка, като същевременно се обръща към Вашингтон за насоки и насоки.

Тони Блинкен неизненадващо е протеже на бившия държавен секретар на Бил Клинтън Мадлен Олбрайт, която се прочу с това, че „си го заслужават“, когато я попитаха за смъртта на 500 000 иракски деца заради наложените от Съединените щати санкции върху храните и лекарствата.

По някакъв начин изглежда, че когато някой обърне камък в Демократическата партия, изскача някой, свързан с Клинтън. Антъни Блинкен наскоро продуцира и публикува странно видео, в което се опитва да обясни истинската „човечност“, стояща зад настоящата сирийска политика, която той помогна да определи и да започне да работи в тясно сътрудничество с Джо Байдън, докато последният служеше под ръководството на президента Барак Обама.

Това е конструкция за военна намеса плюс санкции, която неизбежно е довела до смъртта и преместването в Европа и Близкия изток на стотици хиляди хора.

Политиката от самото начало очевидно имаше за цел да доведе до „смяна на режима“ в Дамаск, въпреки че сирийското правителство на президента Башар Асад по никакъв начин не заплашва Съединените щати.

Блинкен написа в туитър:

„Когато мисля за страданието на сирийския народ, включително сирийските деца, мисля за собствените си две деца."

"Как да не предприемем действия, за да им помогнем? Нашата обща човечност го изисква. Срам за нас, ако не го направим. Трябва да намерим начин да направим нещо, за да предприемем действия, за да помогнем на хората", написа още той.

Блинкен пропуска да спомене, че кръвта на сирийските деца е до голяма степен по ръцете му, особено като Съединените щати и Израел на практика се развъртяха и подкрепиха по един или друг начин терористичните и сепаратистки групи, които убиха толкова много сирийски цивилни, като същевременно унищожиха цели градове, религиозни центрове и много незаменими реликви от историята на страната.

Значи Антъни Блинкен наистина е добър човек, който мисли за собствените си деца, докато е в траур за смъртта на толкова много сирийски момчета и момичета? Не.

Ако наистина искаше да помогне на тези деца, той щеше да обяви, че войските на Съединените щати ще бъдат изтеглени незабавно от Сирия. Той щеше да отмени санкциите срещу страната, за да може тя да започне сериозна реконструкция, заедно с възстановяване на достъпа до храна и необходимите лекарства.

Той не направи нищо подобно и очевидно е изцяло на борда с програмата, определена през последните десет години от неоконсерваторите и техните израелски дружки плюс „насърчаването на демокрацията” на всяка цена в собствената му партия.

И истинският проблем е, че Сирия не е единствената. Блинкен и неговите кохорти също насърчават украинския иредентизъм, който е близо до водене на война с Русия, като същевременно дразнят Китай по въпроса относно Тайван. А след това я има и Венецуела, която изглежда се нуждае от смяна на режима и , разбира се, вечният проблем с Иран.

А Афганистан? Блинкен трябва да осъзнае, че всички смъртни случаи на децата, които го засягат, биха могли да бъдат избегнати, ако той и онези, които дърпат конците му, приемат по-скромна програма и си останат вкъщи.

Имаме достатъчно проблеми в Съединените щати, но отново, хрумването, което е създало безсмислена външна политика, вероятно ще бъде насочено, за да управлява още повече от разрушителните импулси, които превръщат страната в колектив от враждебни анклави.

Превод: СМ