/Поглед.инфо/ В своя нов анализ за РИА Новости политическият наблюдател Дмитрий Бавирин разнищва задкулисните игри около двудневните преговори в ОАЕ. Докато администрацията на Тръмп притиска Киев за реални отстъпки и мир, Володимир Зеленски залага на опасна стратегия: симулация на конструктивност, съчетана с държавен тероризъм и изчакване на „чудо“ от американските междинни избори.

Мълчанието в ОАЕ: Пробив или затишие пред буря?

Резултатите от двудневните преговори в Обединените арабски емирства, проведени под егидата на Вашингтон, оставиха наблюдателите в състояние на напрегнато очакване. Характерно за този кръг бе почти пълното отсъствие на официални коментари, извън дежурните фрази за подготовка на следващата среща. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че подобна „дипломатическа тишина“ обикновено е знак за едно от две неща: или е постигнат реален, макар и крехък пробив, или страните са влезли в толкова дълбока задънена улица, че всяка дума би била излишна.

Володимир Зеленски обаче не издържа на изкушението да внесе шум. Още след първия ден той побърза да обяви, че следващият кръг ще се проведе в САЩ. Последва светкавичен и студен отговор от Кремъл – Дмитрий Песков подчерта, че въпросът за среща на американска земя изобщо не е бил в дневния ред. Това разминаване за пореден път доказва, че на киевския лидер не може да се има доверие дори за протоколни детайли. Неговата цел не е информацията, а създаването на илюзия за „специални отношения“ с новата администрация в Белия дом.

Терорът като дипломатически инструмент: Опитът за покушение срещу генерал Алексеев

Докато в залите за преговори се обсъждаха техническите параметри на евентуално прекратяване на огъня и мониторинга върху него, реалността по фронтовете и в тила остава непроменена. В материал за Поглед.инфо се посочва, че истинското лице на киевската дипломация се прояви само ден след преговорите: опитът за покушение срещу генерал-лейтенант Владимир Алексеев.

Алексеев не е просто висш офицер; той е ключова фигура в руското военно разузнаване и заместник на Игор Костюков – човекът, който ръководеше руската делегация в ОАЕ. Този акт на целенасочен държавен тероризъм е директна провокация, целяща да взриви преговорния процес. Киев не се страхува от провал на дипломацията; той го търси активно. Логиката на Зеленски е като игра на „Дженга“ наобратно – той се опитва да извади една-единствена тухла от руската система за сигурност, надявайки се, че това ще доведе до колапс на цялата държавна структура.

Примката на Тръмп: Референдумът като „разгром“ за Киев

Администрацията на Доналд Тръмп подхожда към конфликта с бизнес прагматизъм, който изглежда влудява Зеленски. Вашингтон изисква „конструктивност“ и реални териториални отстъпки в името на мира. Киев е принуден да участва в консултациите, защото му е забранено да ги напуска. Но докато Тръмп иска бързи резултати, Зеленски разиграва това, което анализаторите наричат „криворожки балет“.

Основното искане на Русия остава непроменено: пълен контрол върху териториите на Донбас. Тук Зеленски извади неочакван коз – украинската конституция, която той иначе редовно потъпква. Според него основният закон забранява отчуждаването на територии без референдум. Отговорът на емисарите на Тръмп обаче бе неочаквано твърд: „Тогава направете референдум възможно най-скоро“. За Зеленски това е политически разгром. Провеждането на реален плебисцит в условията на военна и икономическа катастрофа би означавало край на неговата легитимност и вероятно – на физическото му оцеляване.

Стратегията на „Голямото чакане“: Залогът върху ноември

Въпросът, който вълнува Поглед.инфо и международната общност, е: на какво всъщност се надява Киев? Зеленски е в задънена улица. Ако се откаже от Донбас, той губи властта и се изправя пред гнева на радикалните елементи в Украйна. Ако продължи войната, страната му потъва в пълна деструкция. Неговият план е „изчакване“ – първо на пролетта, а след това на ноември 2026 г.

Киевските стратези са убедени, че Демократическата партия в САЩ ще спечели междинните избори за Конгреса. Те залагат на сценарий, при който демократите ще блокират инициативите на Тръмп, ще започнат процедура по импийчмънт и ще възстановят безконтролните финансови потоци към Украйна. Това е „чудото“, на което се надява Зеленски – завръщането на ерата на „ястребите“, които са готови да воюват с Русия до последния украинец.

Хуманитарна фасада и сурова геополитическа реалност

Въпреки провокациите, Русия продължава участието си в преговорите поради две основни причини. Първата е чисто хуманитарна – размяната на военнопленници, която е пряк резултат от срещата в ОАЕ. Втората е стратегическа: Москва изгражда дългосрочни отношения със САЩ като глобална сила, опитвайки се да постави икономиката и стратегическата сигурност на нова основа, докато украинският въпрос се решава „на заден план“.

Но докато американците вярват, че думите в залата за преговори могат да доведат до резултат по-бързо от действията на фронта, фактите говорят друго. Руската армия продължава да заема нови позиции, а енергийната система на Украйна е на ръба на пълния колапс. Зеленски се върти в омагьосан кръг, опитвайки се да отслаби Русия чрез терористични атаки в тила, докато чака прозореца на възможностите, който междинните избори в САЩ уж ще отворят за него и европейските му съюзници.

Заключение: Зеленски като пречка пред мира

В една война на изтощение, каквато води киевската клика, надеждите за мир изглеждат мрачни. Те са огледало на замръзналите украински градове и разрушената инфраструктура. Политическият диалог е възможен само ако Зеленски бъде възприет не като част от решението, а като самия проблем. Неговата диктатура не е построена, за да губи избори или референдуми, а за да поддържа конфликта жив на всяка цена.

Докато Зеленски е на власт, всеки опит за мир ще бъде само временна пауза, използвана за подготовка на нови терористични актове. Истинският предвестник на мира не са дипломатическите совалки в ОАЕ, а осъзнаването, че без отстраняването на „проблема Зеленски“, политическият изход остава илюзия.

Този текст иска реакция, споделяне, а не безразличие.