/Поглед.инфо/ Интересно до кога Тръмп ще ги търпи. Питаме се, вече понапрегнати от неизвестната перспектива. Явно той предварително доста е надценил брюкселските си партньори, за да каже абсолютната глупост, че за 24 часа ще спре войната. Мислил е вероятно, че ще си има работа само с Путин и Зеленски. Видя се, че въобще не е очаквал - и тук трябва да запитаме, що за екип около него е проучвал ситуацията -, че със раздразненото си самочувствие евролидерите ще се опълчат срещу него. Те не само му се изплезиха демонстративно, но и надуха мускули с намерението, ако трябва, и да воюват срещу него.

Като гледам протестите на психиатрите у нас, постоянно незачетени и захвърлени да се оправят сами с пациентите си, Тръмп взе да ми мяза досущ на техен колега. Особено това пролича след последните паранормални заявления на Зеленски и Рюте. Струва ми се, че и Тръмп е готов да си депозира оставката или, казано в стила на американските силови спортове, да хвърли пешкира на тепиха. Което би означавало, че вече му е дошло до гуша и се е уморил да се занимава с „пациентите“ от ЕС. Разликата му с нашите обаче е съществена. Той си има своята клиника и там е насочил силите си да сложи ред. Както се вижда, прави го без колебание и с хирургични реформи е решен бързо да махне туморите и даде шанс за нов живот на американското общество. А че се е заел на доброволни начала да оправя и нашите европроблеми, може и да е достойно за уважение, стига тук в Европа да го приемат като доверен лечител и следват терапията му. Ако не желаят, както се случва в момента, другата алтернатива за тях е клиниката на „желаещите“.

Чудя му се на упорството и, откровено ще кажа, на изключителните усилия на екипите му, въпреки оплювките, въпреки клеветите и атаките да продължават като сред чумово да изпълняват своята мисия. Което логично води, както бе споменато, до въпроса, докога ще издържат, и като убеденост в правилната си позиция, а и като сили и възможности. Надеждата е, че Тръмп добре е обмислил всичко и след направените совалки и разговори с Путин и Си Зи Пин е осъзнал, че „дребният“ европейски проблем е залогът, който трябва да се плати, за да се реализират планетарните цели на американската политика. Заинтересованите, както си личи, търпеливо дават още време на „доктор“ Тръмп да излекува и да вдъхне нов начин на живот на европейските си „пациенти“. Чува се, че формулата за нужното хапче е вече е намерена и скоро ще се престъпи към лечебния процес. Важното е, да не се допуснат, както се случва в такива случаи, негативни последици от терапията, не дай Боже, водещи до летален изход.

Тези алегорично изразени аналитични разсъждения, надявам се, да се приемат не в ироничен или в подигравателен смисъл, а с цялата им сериозност, стига да се четат зад или между редовете. Иначе случилото се в Суми нагледно показа, че в момента всякакви обществени мероприятия по време на все още кървящите дни на войната са непрепоръчителни. Пък били те дори, например, парад на 9-ти май в Киев. Че и в Москва. Великият празник на Победата би могъл да бъде отбелязан и почетен както винаги, но точно в тази година той би имал още по-силно звучене, ако в негова чест се сложи край на военните действия и се забият колчетата на мирния процес по разрешаване на кризата. Има още време. Някои коментатори дори казват, че всяка минута е възможно да дойде решението. Ние сме свикнали да броим и минутите. Важното е да стигнем до „благата вест“!