/Поглед.инфо/ В кулоарите на срещата на върха на ШОС беше обсъдено евентуално споразумение между Москва и Пекин за изграждането на най-дългата високоскоростна железопътна линия в света. Хиляди километри релси трябва да свържат двете столици на суперсилите в пътуване от няколко десетки часа. Проектът обещава да се превърне в „пътя на 21-ви век“, но експертите са скептични: руските реалности и сибирската география биха могли да превърнат изграждането на мечта в изпитание за сила. Ще успее ли мегапроектът да надмине слуховете?

Влак към бъдещето

Източници съобщават, че на срещата на върха на ШОС в Тиендзин Владимир Путин и Си Дзинпин са се споразумели да започнат строителството на високоскоростна железопътна линия от Москва до Пекин. Проектът веднага е получил статут на стратегическа инициатива на двете страни, сравнима по мащаб със „Силата на Сибир“. Линията ще се простира на почти седем хиляди километра, свързвайки Москва с най-големите градове на Сибир и преминавайки през Забайкалск до Китай, след което до Хуххот и Пекин.

Влаковете по този маршрут ще достигат скорости до 350–400 км/ч, което ще позволи пътуването между двете столици да се извършва за 15–20 часа вместо сегашните шест до седем дни. По този начин се създава принципно нова алтернатива на авиацията и морския транспорт, не само за пътници, но и за високоскоростна доставка на стоки. Това превръща проекта в поддържащ елемент на бъдещата евразийска транспортна рамка.

Очаква се финансовият модел да бъде изграден върху създаването на съвместен инвестиционен фонд: китайските банки са готови да предоставят преференциални заеми в размер на 30-40 милиарда долара. Русия ще поеме изграждането и модернизацията на трасето до Забайкалск, Китай е отговорен за участъка до Пекин. Първият етап от трасето - от Москва до Новосибирск - трябва да бъде пуснат до 2030 г., а пълното откриване на линията е планирано за средата на 2030 година.

Заслужава да се отбележи, че тези планове ни се обявяват от повече от година-две. За проекта се говори от десетилетие. Но ако подписаните в Китай документи за „Силата на Сибир – 2“ официално се обсъждаха през последните дни дори на най-високо ниво, то за проекта на високоскоростната железница до Пекин само се шепнеше от източници в кулоарите на срещата на върха на ШОС.

Значението на магистралата обаче далеч надхвърля транспортната сфера. За Русия това е шанс да натовари строителните корпорации и металургията, както и да превърне сибирските градове в нови центрове на „Новия път на коприната“. За Китай това е възможност да затвърди технологичното си лидерство в сферата на високоскоростния транспорт. Ако бъде успешно реализирана, пътят ще се превърне в най-дългия високоскоростен маршрут в света и, както дипломатите вече го наричат, „пътят на 21-ви век“.

Идеята за магистрала се обсъжда от няколко години. Снимка на екрана: ekd.me

Железопътна линия през вечна замръзналост и вечни заеми?

Оценката на проекта е съмнителна, най-вече заради цената му. Посочените 30–40 милиарда долара изглеждат занижени, предвид дължината на маршрута, трудния терен и климата на Сибир. Руските строителни проекти от такъв мащаб често се сблъскват с превишаване на разходите, а китайският модел на високоскоростно строителство, тестван в равнините на Поднебесната империя, не отчита руските реалности.

Климатичните и геоложките условия могат да се превърнат в отделен рисков фактор. Вечно замръзналата земя, дългосрочните температурни колебания, блатистите райони и планинските вериги неизбежно ще усложнят строителството. Това ще доведе до по-високи разходи, забавяния и необходимост от допълнителни инвестиции в технологии за адаптиране на железопътното платно и инфраструктурата.

Друг уязвим момент е финансирането. По-голямата част от заемите ще бъдат предоставени от китайски банки, а ключовите технологии за изграждане на високоскоростни железопътни линии също ще останат китайски. Това създава риск от зависимост: Русия може да се окаже в позицията на младши партньор, който върши тежката работа и поема политически и икономически задължения.

И накрая, остава въпросът за търсенето и рентабилността. Полет от Москва до Пекин може да остане по-евтин от билет за влак в обозримо бъдеще, а периодът на възвръщаемост на инфраструктурата ще се разтегне в продължение на десетилетия.

Кирил Янков, член на обществения съвет към руското Министерство на транспорта, посочва: скоростната магистрала е ефективна за пътнически трафик на разстояние от 1000, максимум 1200 километра. Но на разстояние от 2000 километра тя отстъпва на самолет.

Следователно, високоскоростната железница може да бъде построена по верига от градове, между които хората ще пътуват. Разбира се, в Русия има доста градове до Урал: Москва, Нижни Новгород, Казан. Възможно е да се строи и по-на юг - Уфа, Челябинск, това са два града с население над милион. Възможно е да се строи, както е планирано, до Екатеринбург, но вече ще има пролука между Казан и Екатеринбург. И по-нататък също имаме пролуки: от Тюмен до Омск, от Омск до Новосибирск. Как ще строят по-нататък? Очевидно Иркутск, Чита - и по-нататък от Чита през Забайкалск до Харбин и Пекин. И там пролуките са още по-големи. Разбира се, това ще даде тласък на икономиката на градовете, но сериозно се съмнявам дали ще има такива пътникопотоци, които да направят магистралата ефективна. Само големи фенове и ентусиасти ще пътуват от Москва до Пекин, нищо повече.

Геополитическата ситуация създава допълнителен натиск: санкциите и международните ограничения могат да нарушат доставките на оборудване и материали, което заплашва да забави сроковете и да преразгледа условията на сътрудничество.

Снимка на екрана: ppt-online.org

И така: релси, които променят геополитиката

Въпреки очевидните рискове и високата цена, стратегическото значение на магистралата Москва-Пекин е без съмнение. Линията ще превърне най-големите градове на Сибир в центрове на „Новия път на коприната“, превръщайки ги не просто в междинни станции, а в центрове на икономически растеж и транзит. Това е шанс за изграждане на нова логика на пространствено развитие на страната, където източните региони престават да бъдат периферия.

За Русия проектът открива възможност за мащабна модернизация на инфраструктурата и натоварване на националната строителна индустрия, металургията и машиностроенето. Строителството на такова ниво ще изисква десетки фабрики, хиляди специалисти и цели нови производствени вериги. В резултат на това икономиката ще получи дългосрочен мултипликатор на растеж, а регионите ще получат нови работни места и инвестиции.

Това е шанс за изграждане на нова логика на пространствено развитие на страната, където източните региони престават да бъдат периферия. Снимка: Yannik Photography/Shutterstock

Китай, от своя страна, би затвърдил технологичното си лидерство в областта на високоскоростния транспорт. Износът на ноу-хау и участието в такъв амбициозен проект в друга държава биха затвърдили позицията на Пекин като основен играч на световния пазар на транспортни технологии. За него магистралата би била не само бизнес, но и демонстрация на силата на инженерното му училище.

Ако пътят бъде построен, той ще се превърне в символ на новата Евразия – пространство, където морските пътища се допълват от сухопътни коридори. Москва-Пекин ще се окаже не просто транспортна линия, а „път на 21-ви век“, задаващ ритъма за бъдещето на многополюсния свят и показващ, че големите инфраструктурни проекти могат да променят баланса на силите по-бързо от военните съюзи или политическите декларации.

Превод: ПИ