Казусът Euroclear и правните рискове пред европейския дълг
В опит да покрият очертаващата се финансова дупка, част от държавите членки на ЕС за пореден път повдигнаха въпроса за конфискация или използване като залог на блокираните суверенни активи на Централната банка на Руската федерация. От общо около 260 милиарда долара замразени руски средства в световен мащаб, над 210 милиарда евро се намират на територията на ЕС — предимно в международния депозитар Euroclear в Белгия.
Тази инициатива обаче среща твърда съпротива от страна на няколко европейски столици и Европейската централна банка (ЕЦБ). Основният проблем тук е юридически и финансово-системен.
Белгийското правителство неколкократно потвърди позицията си, че евентуална едностранна конфискация без непоклатима международноправна рамка носи огромни рискове от съдебни дела. Ако руската страна спечели искания срещу Euroclear в международни арбитражи, финансовата отговорност би паднала директно върху белгийския бюджет, освен ако останалите държави от ЕС не подпишат споразумение за споделяне на юридическия и финансов риск. Към момента такова споразумение липсва — нито Берлин, нито Париж изявяват желание да поемат потенциални задължения за милиарди евро при евентуални съдебни поражения.
Алтернативното предложение — емитирането на нов съвместен дълг на ЕС (по модела на фонда за възстановяване от пандемията NextGenerationEU) — блокира поради съпротивата на т.н. "пестеливи държави" (Нидерландия, Австрия, Дания). Донорите в европейския бюджет са подложени на сериозен вътрешнополитически натиск за свиване на разходите, а не за поемане на нови съвместни гаранции за заем, чието обслужване от страна на Киев в бъдеще изглежда практически невъзможно.
Тактическият натиск на Киев и границите на европейското търпение
Сближаването на позициите между Брюксел и Киев става все по-трудно поради разминаването в приоритетите. За европейските столици наливането на финансови ресурси без строги механизми за контрол се превръща в политически токсичен проблем у у дома. За украинската администрация обаче приемането на европейските антикорупционни изисквания означава демонтаж на вертикалата на властта в момент на интензивни военни действия.
Според редица коментатори, позицията на украинското ръководство разчита на залог, че ЕС няма да допусне пълен финансов колапс на държавната машина в Киев, независимо от това дали законодателните условия са изпълнени. Това създава усещане за формулиран ултиматум: или Брюксел осигурява необходимите 30–35 милиарда долара без допълнителни претенции, или поема отговорността за последиците от бюджетния срив.
Дали тази тактика ще проработи отново предстои да се види при следващите кръгове преговори за бюджета на ЕС. Свободата на маньовър в европейските столици обаче бързо намалява, а въпросът за произхода на средствата за 2027 г. остава без категоричен отговор.
