/Поглед.инфо/ Няколко държави претендират да са мястото на първата работна среща на двамата президенти - Владимир Путин и Джо Байдън - от Австрия до Исландия. Всяка от тях има своите плюсове и минуси. Но трябва да се обърне внимание не само на страните, традиционни за подобни срещи на върха, но и на тези, където американците могат да очакват неприятна изненада.

Финландия беше първата, която заяви готовността си да бъде домакин на руско-американска среща на високо равнище на своя територия. И именно Финландия трябва да бъде призната за един от фаворитите в този вид състезание. Първо, тя формално е неутрална държава - не е член на НАТО или някой от проруските блокове. Второ, такава е традицията.

Именно в Хелзинки през 1975 г. са подписани споразумения, които поставят началото на разведряването между НАТО и Варшавския договор. Впоследствие там се срещат Михаил Горбачов и Джордж Буш, Борис Елцин и Бил Клинтън, Владимир Путин и Доналд Тръмп. Тоест, финландците са специалисти в организирането на подобни срещи на високо равнище. Техният интерес е престижът, възможността да бъдат в центъра на вниманието на целия свят поне за един ден.

Неутралността на Финландия обаче се е променила значително след Хелзинкските споразумения. В замяна на гаранции за имунитет и свобода на действие във вътрешните работи републиката стана васал на СССР. Това се прояви в много важни и незначителни неща - финландците задължително включваха комунистите в своите правителства, отдадоха стратегическия полуостров Поркала на 30 километра от столицата си за военна база, не оставяха нищо критично за СССР, публикувано в печата, по радиото и телевизията, никога не са гласували против в ООН, ако Москва гласува за - и така нататък и т.н.

След разпадането на СССР Финландия се отърва от обременителното споразумение за приятелство, но по инерция поддържаше специални, доста топли отношения с Москва. Някога идеологически русофобската на полско и балтийско ниво държава вече е свикнала да си сътрудничи с огромния съсед и това ѝ е помогнало икономически.

И до днес всички наши икономически кризи бързо се разпространяват до Финландия. Те се интересуват пряко от това как да живеем добре.

След 2014 г. отношенията се усложниха и едва ли би могло да бъде иначе - по това време Финландия вече стана член на ЕС. Резервът от неутралитет обаче беше достатъчен, за да бъде домакин на срещата на високо равнище на Путин и Тръмп, но това също може да се превърне в пречка за срещата между Путин и Байдън. Байдън едва ли ще хареса асоциациите с Тръмп, особено след като настроението му за преговори с руския президент е коренно различно.

Самата Русия може да привлече вниманието към факта, че през последните години във Финландия се водят твърде много разговори за евентуално влизане в НАТО, както и че Хелзинки все повече се присъединява към западния хор по отношение на безразборната критика към Русия. Само преди седмица министрите на отбраната на САЩ и Финландия проведоха разговори, след което „изразиха обща загриженост от влошената ситуация на сигурност, причинена от засилената активност на Руската федерация по границата с Украйна“. С други думи, неутралната Финландия вече не е достатъчно неутрална. И не е сигурно, че си струва да се поощрява.

Австрия кандидатства втора. Подобно на Финландия, тя е част от ЕС, но не и част от НАТО. Подобно на Финландия, тя има своя собствена традиция на руско-американските преговори - във Виена обикновено се обсъждат въпроси, свързани с контрола върху оръжията.

Там се намира и седалището на ОССЕ, чиято мисия наблюдава спазването на споразуменията за прекратяване на огъня в Донбас. Предвид дневния ред на срещата на двамата лидери, в това може да се намери известна символика. И накрая, Виена е третият по важност град за ООН (след Ню Йорк и Женева).

Но основното предимство на Австрия от руска гледна точка е, че нейното правителство сега е едно от най-приятелските към нас в целия ЕС - по-приятелско от самата Финландия. А канцлерът Себастиан Курц стана едва ли не посланик на ваксината “Спутник-V” в рамките на Европейската комисия.

Претенциите тук може да са от американска страна: те реагират изключително нервно на относително топлата обстановка на отношенията между Москва и Виена, възприемайки ги като разделена линия в рамките на ЕС. Според редица експерти шпионски скандали между нашите страни може би са провокирани от САЩ, за да се държат австрийците и руснаците далеч един от друг.

Чехия и Исландия също изразиха готовност да приемат Путин и Байдън. И двете страни са част от северноатлантическия блок, така че те не могат да се считат за неутрални и не отговарят на официалните критерии. Но има една тънкост, на която си струва да се обърне внимание.

Най-масовите граждански протести в историята на Чехия по принцип имат някакъв антируски характер - както в годината на Пражката пролет, така и в периода на Кадифената революция. За разлика от тях, най-големите протести и безредици в историята на Исландия са антиамерикански.

Исландия е в много отношения уникална държава, що се отнася и до участието във Втората световна война - също. Тази война осигурява на исландците независимост, независимо че не им се налага да се бият за нея и един ден: докато метрополията (Дания) е под нацистка окупация, исландците провеждат референдум, отхвърлят властта на датския крал и станаха република, криейки се зад евентуалния гняв на Копенхаген с англосаксонски щикове.

За да попречат на тази островна държава да бъде спечелена на тяхна страна или окупирана от германците, британците превантивно я окупират, прехвърляйки контрола на американците към края на войната. Исландците не го харесаха твърде много, но бързо става ясно, че съюзническият контингент (в своя пик на острова имаше по един американец на двама исландци) може да осигури добре платена работа за всички безработни.

Тоест от главната световна катастрофа потомците на викингите успяват да спечелят двойно, без да загубят нито един човек. Единствената жертва при превземането на острова са британците - някои войници се самоубиват.

Но Исландия попада под решаващото влияние на Вашингтон, който я довежда до НАТО сред 12-те държави-основателки на Алианса. В същото време забравят да питат обикновените исландци и Рейкявик избухва с безпрецедентна протестна акция. Водени от Социалистическата партия, повече от четири хиляди души излизат на улиците, тоест един на всеки тридесет исландци. В хода на този антинатовски бунт в сградата на Алтинга (парламент; между другото, най-старият в света - датира от 930 г.), всички прозорци са разбити, на което полицията отговаря с безпрецедентна жестокост в тези ледове - с бухалки и сълзотворен газ.

Решенията на Алтинга не променят нищо, но впоследствие в страната се провеждат още няколко големи антинатовски стачки. Изглежда, че няма примери за по-богат политически живот там за последните 50 години.

За тази история си струва поне да се разкаже на Байдън. От нея могат да се направят правилни изводи за някои аспекти на външната политика на САЩ, които не устройват Русия.

Но ако трябва да се избере наистина неутрална държава за тези преговори, Сърбия изглежда най-предпочитаният вариант. Тя е наистина неутрална (това е заложено в специална резолюция за защита на суверенитета), игнорира войната със санкции, намира се в Европа (тоест в региона, където интересите на Русия и САЩ се припокриват в най-голяма степен ), но не е член на Европейския съюз (въпреки че наистина иска да влезе).

Вярно, Белград все още не се е предложил като платформа за преговори, а само намеква да го направи. Там ще се заемат с организацията на такова събитие с голяма радост - по същите причини за престиж. Сърбите получават международно внимание по добър начин дори по-рядко от финландците.

За нас е важно мнозина по света да свързват Сърбия с Русия, а някои и със САЩ, но в статута на тяхна жертва. Но тънкостта на ситуацията е, че американците може да не са съгласни с подобни асоциации. Следвайки стратегията на постепенното усвояване от НАТО на целите Балкани, без изключение, те заляха Белград със своите неправителствени организации и емисари, един от които е настоящият премиер Анна Бърнабич. Тя има здрави връзки с Държавния департамент и семейството на Рокфелер, а наскоро обяви „нова ера“ в отношенията със САЩ.

Така Байдън, при желание, също може да се чувства като у дома си в Белград. „Многовекторният“ характер на сръбския елит обаче не важи за народа- сърбите са предимно русофили. Това ще бъде отразено в реакцията на сърбите към пристигането на Путин и Байдън, но Байдън нека не знае за това.

Нека бъде изненадата.

Превод: В. Сергеев