/Поглед.инфо/ Въпреки някои сходства, украинската криза и кризата в Хонконг са две различни истории, според наблюдателя на Business Times Сун Си. Ако кримчаните, които като много хонконгци се изказаха в полза на независимостта, все пак успяха да се измъкнат от властите в Киев, то жителите на специалния район на КНР всъщност не са готови да се отделят. А хватката на Китай е много по-твърда, отколкото беше навремето на Украйна.

Протестите, които започнаха тази година и все още не завършват в Специалния административен район (САР) на Китайската народна република, Хонконг, приличат на украинската криза, пише Сун Си, наблюдател на сигапурския вестник Business Times. Според анализатора има определени сходства между двете явления.

Първо, и в двата случая протестите започнаха поради „сравнително малки проблеми“. Така през юли жителите на Хонконг бяха възмутени от законопроекта за екстрадирането на заподозрени за определени престъпления в Китай. Критиците счетоха, че инициативата подкопава съдебната независимост на специалния район и застрашава местните дисиденти. „Впоследствие през септември законопроектът беше отменен, но демонстрациите продължават и до днес и стават все по-ожесточени“, описва авторът.

Що се отнася до украинската криза, тя започна през ноември 2013 г., когато по това време президентът на Украйна Виктор Янукович се отказа от съглашението за асоцииране с Европейския съюз и избра по-близки отношения с Русия. Това решение предизвика масови протести, "Майдан" и "тласна страната към гражданска война".

Второ, и при двете кризи зад кулисите влиятелни сили играят своята игра, обръща внимание Сун. В Хонконг конфронтацията е между две основни политически движения - тези, които подкрепят настоящото правителство, и тези, които изискват демокрация. В същото време е ясно, че всъщност в САР се разгръща конфронтация между Китай и Запада, водена от САЩ, а самият Хонконг се оказва просто „пешка“.

Всичко е подобно в украинската криза. Изглежда, че силите в страната се сражават помежду си - тези, които са за сближаване с ЕС, и тези, които са за Русия, но „големите шефове в задкулисието“ са Русия и отново Западът.

Трето, и в кризата в Хонконг и в украинската криза общественото мнение беше против основната власт. През март 2014 г. Крим проведе референдум и гласува за отделяне от Украйна и присъединяване към Русия. Според автора на статията, последните избори в областния съвет в Хонконг, в които привържениците на демократичния лагер спечелиха убедителна победа, също могат да се считат за един вид „референдум“, който показа недоверието към Пекин и недоволството на народа.

Сун припомня, че по време на „революцията на чадърите“, известна още като лозунга „Завладей Сентрал“, в Хонконг през 2014 г. той написа статия, озаглавена „Слава Богу, че Сентрал не е Тянанмън“. Всъщност протестите на двата китайски площада приключиха по различен начин, въпреки „потенциала за ожесточен конфликт между властите и активистите в Сентрал“.

„По същия начин и днес искам да кажа: слава Богу, че Хонконг не е Крим“, добавя Сун Си.

Една от основните разлики между Хонконг и Крим е желанието на хората за независимост. Да, по време на протестите в САР можете да видите плакати, призоваващи за независимост, но всъщност повечето хонконгци дори не мислят за отделяне от Китай. Градът „не може да оцелее без подкрепата“ на КНР и нито една западна държава няма да е готова да го вземе под крилото си. Въпреки че Съединените щати приеха Акта за защита правата на човека и демокрацията в Хонконг, би било безразсъдно жителите на САР да разчитат на американска намеса, настоява авторът.

Друга немаловажна разлика между Хонконг и Крим е фактът, че Китай изобщо не прилича на Украйна. Дори преди да започне кризата, Киев „не можеше да контролира собствената си съдба сред влиятелните държави“ и нямаше средства да спре присъединяването на Крим към Русия. Китай, напротив, не се страхува да отправи предизвикателство към Запада и строго контролира Хонконг. Както заяви през юли бившият министър на външните работи на Сингапур Джордж Ео, "Подобно на краля на маймуните, Хонконг не може да напусне дланта на Буда."

За съжаление кризата, която се разви около референдума в Крим, отне живота на много хора. Но въпреки че през последните месеци в Хонконг имаше много жестокост, Сън се съмнява, че ще има много жертви, защото нито Китай, нито Западът не планират да разрешат ситуацията с военни средства. И това е голям успех за САР.

Преди това Хонконг се смяташе за важен бизнес център със "зряло общество", но наскоро градът шокира целия свят, показвайки твърдото си лице. Но както уверява наблюдателят, Хонконг все още може да си върне репутацията - бъдещата му стабилност и просперитет са в неговите ръце.

Превод: М.Желязкова