/Поглед.инфо/ Военно-политическата обстановка през юли не претърпя съществени промени и от гледна точка на военните заплахи за Русия се характеризира като стабилно напрегната. Освен това извеждането на контингентите на ВС на САЩ и НАТО от Афганистан провокира възникването на ново изостряне в Централна Азия, което ще изисква вземане на решение на равнище ОДКС. Освен това се отбелязва засилване на военното присъствие на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Преговорите, проведени на 16 юни 2021 г. в Женева между президентите Путин и Байдън, както се очакваше, не се превърнаха в повратна точка. Предпоставките за поддържане на съществуващия баланс на силите бяха продиктувани от екзистенциалните противоречия, които съществуват между колективния Запад и Русия. Политиката на "натиск и протегнати ръце" спрямо Москва не даде резултатите, които Вашингтон очакваше, и не принуди руското ръководство да направи отстъпки.

По-рано, на 14 юни 2021 г., в Щаба на НАТО в Брюксел се проведе среща на държавните глави и правителствените ръководители на страните, участващи в Северноатлантическия алианс, която лиши високите преговори от реални перспективи.

В заключителната декларация представители на държавите-членки на НАТО изразиха своята привързаност към „единство, солидарност и сближаване“, действията на Русия бяха описани като „агресивни“, а Китай като „системно предизвикателство“ за международния ред. По време на срещата бяха отправени призиви към Русия да изтегли войските си от Украйна, Грузия, Република Молдова и да отмени определянето на Чехия и Съединените американски щати като „недружелюбни държави“. В същото време беше обявено, че натрупването на сили за възпиране и отбрана ще продължи, включително чрез „присъствие напред в източната част на Алианса“. Като цяло документът е насочен най-вече към Русия, спомената в текста 63 пъти (докато Китай - 12 пъти).

Реалният резултат от срещата между ръководителите на САЩ и Русия е връщането на посланиците на местата им на служба и постигането на взаимно разбирателство по въпросите на стратегическата стабилност, което е нищо повече от основа за продължаване на диалога. Провокацията на разрушителя на британския флот “Дефендър”, която се случи на 23 юни 2021 г. край нос Фиолент, за пореден път потвърди привързаността обединения Запад към твърд курс към Русия.

В съответствие със Закона за стратегическата конкуренция от 2021 г., одобрен през април 2021 г. в САЩ, който определя Пекин като „стратегически конкурент“, военната дейност на Вашингтон в Азия се засилва. При провеждането на своята политика САЩ разчитат предимно на Япония, Индия и Австралия, като канят страни като Виетнам, Индонезия, Сингапур, Филипините, Тайланд и Нова Зеландия за сътрудничество. В бъдеще не е изключено създаването на мрежа от контролирани от САЩ военно-политически съюзи и блокове.

На 15 юни 2021 г. стана известно за намерението на Министерството на отбраната на САЩ да се противопостави на Китай чрез разполагане на постоянна военноморска оперативна група в Тихоокеанския регион.

Според Министерството на отбраната на Руската федерация САЩ, възнамеряващи да контролират 60% от световния БВП и 45% от световната търговия, са създали в АТР най-голямата групировка от американски войски, наброяваща около 400 000 военнослужещи. В региона работят над 200 съоръжения на въоръжените сили на САЩ, включително над 50 военни бази. Дейностите по оперативно обучение се провеждат интензивно (до 85 учения годишно).

В момента Вашингтон е в състояние да разположи до 3 самолетоносачни ударни групи и 15 стратегически бомбардировача в района на Тихия океан. САЩ планират да създадат 1-ви оперативен флот в региона до 2024 г., а до 2028 г. да разположат 2 перспективни бригади,, включително въоръжени с хиперзвукови ракети с боен обхват 5500 км. До 2030 г. Пентагонът планира да увеличи броя на бойните кораби за противоракетна отбрана от 23 на 40.

Едновременно с нарастването на военните заплахи в Източна Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион Афганистан се превръща в ново огнище на напрежение, заемайки най-важното положение в Азия и граничещ на север с бившите съветски републики: Туркменистан, Узбекистан и членката на ОДКС Таджикистан.

Продължаващото изтегляне на американските войски и техните съюзници в НАТО от Афганистан от 1 май доведе до бърза промяна във вътрешнополитическата ситуация в страната. Талибаните противопоставяйки се на официалния Кабул, удвоиха броя на районите, контролирани от тях, в резултат на двумесечни настъпателни операции. Редица подразделения на афганистанските въоръжени сили с оръжие и военна техника са преминали на страната на бойците, някои са били принудени да се оттеглят в Узбекистан и Таджикистан. Най-големите успехи на бойците се отбелязват в северните гранични региони.

И така, в периода от 22 до 27 юни 2021 г. силите на талибаните завзеха редица гранични селища: на афганистанско-узбекската граница - Хайратон, на афганистанско-таджикската граница - Шахрит и Шерхан Бандар. Правителството на Афганистан обяви национална мобилизация, а въоръжените сили на Узбекистан и Таджикистан се прехвърлят на специален режим на готовност. Москва от своя страна започна консултации със своите съюзници в ОДКС и обеща пълна подкрепа на Душанбе.

Военното изостряне на положението в Централна Азия може да наруши плановете на Китай да организира сухопътни пътища по Пътя на коприната, както и да създаде реални заплахи за военната сигурност на Русия и нейните съюзници от ОДКС, превръщайки се в допълнително огнище на терористични и хибридни заплахи в региона.

Превод: В. Сергеев