Международната общност трябва да засили усилията си, които имат за цел да се отърват от ядрените оръжия по света, заяви генералният секретар на Алианса.
Той каза това във вторник, на годишната конференция на НАТО за оръжията за масово унищожение, която се проведе в Румъния.
"Нашата крайна цел е един свободен от ядрени оръжия свят", обяви Столтенберг.
Той нарече Споразумението за неразпространение на ядрените оръжия на ООН, най-добрата база за продължаване напред в тази посока, която светът има.
Това споразумение, което влиза в сила през 1970 година е създадено за да спре разпространението на ядрени оръжейни технологии чрез трансфера им от ядрени сили към неядрени държави.
Освен това, то си поставя и амбициозната цел за пълно ядрено разоръжаване.
Въпреки това, Йенс Столтенберг очевидно смята, че е лоша идея да се позволи на НАТО да даде пример в това благородно начинание и алиансът да е първият, който изостави ядрения си арсенал в името на световния мир.
Генералният секретар поддържа, че ядрените оръжия играят "важна роля" в опазването на международната сигурност.
Той добави, че всяко ядрено разоръжаване ще зависи и ще се случи само при това, което самият той нарече, балансиран, реципрочен и проверим начин.
"Да дадем нашите възпиращи средства без никакви гаранции, че другите ще направят същото, е опасна опция", заяви генсекът на Северноатлантическия алианс.
"Един свят, в който Русия, Китай, Северна Корея и други имат ядрени оръжия, а НАТО няма, не е сигурен свят", категоричен беше лидерът на Алианса.
Въпреки това, той се похвали с предполагаемия успех на НАТО в постигането на свят без ядрени оръжия.
"Заедно, успяхме да намалим броя на ядрените оръжия в Европа с повече от 90 процента през последните тридесет години", похвали се генсекът Столтенберг.
Това, което обаче генералният секретар очевидно е забравил да спомене е, че това постижение не е резултат от някакви вътрешни решения на НАТО, а от серия от споразумения между Съединените щати и Съветския съюз, а по-късно и Русия.
Списъкът на тези споразумение включва Споразумението за ядрени сили със среден обсег от 1987 година, което забранява на двете нации да притежават и развиват наземно базирани ядрени ракети със среден и къс обсег.
Друго подобно споразумение е СТАРТ от 1991 година, което ограничава броя на ядрените глави, които всяка страна може да има на общо 6000. Освен това, то ограничава броят на ядрените машини, като балистичните ракети, тежките бомбардировачи и подводниците, на 1600 за всяка нация.
Споразумението Нов СТАРТ от 2010 година ограничава броя на тези до 1550 ядрени глави и 800 превозни средства за тях, като само 700 от тях могат да се разполагат за всяка страна.
Сега Йенс Столтенберг призовава Москва и Вашингтон "да продължат да водят в оръжейния контрол".
Конкретно това се отнася до споразумеинето Нов СТАРТ, което ще изтече през февруари, 2021 година.
Генералният секретар обаче, не спомена, че именно страната-членка на НАТО, Съединените щати, е тази, която се колебае и не искаше да подписва споразумението.
През средата на октомври, Вашингтон отхвърли категорично предложението на руския президент Владимир Путин да се удължи споразумението до една година без каквито и да било предварителни условия.
Освен това, от Вашингтон не се съгласиха да работят и уточнят детайлите на споразумението по-късно.
Вместо това, Съединените щати започнаха да заплашват Русия и Китай с хиперзвукова ракета, за която военните експерти не са сигурни, че съществува.
Столтенберг освен това, не спомена, че именно Съединените щати бяха тези, които едностранно напуснаха Споразумението за ядрени сили със среден обсег през 2019 година.
Решението на Вашингтон поставя Европа на ръба на това да се превърне в театър на потенциална ядрена оръжейна надпревара срещу Русия.
Генералният секретар също така не каза, че Вашингтон е провел тестове на ракети, които преди това са били забранени от въпросното споразумение.
При това, американците са го направили само един месец преди официално да се изтеглят от споразумението.
Вместо това, генералният секретар на НАТО продължи с американския наратив, обявявайки, че Китай е този, който има "отговорност" да се ангажира със споразумения за оръжеен контрол.
Това е позиция, която Вашингтон защитава и иска отдавна.
Превод: СМ
