/Поглед.инфо/ Епопеята с влизането на Швеция и Финландия в НАТО продължава няколко месеца и далеч не е приключила. Трудно е да се нарече логична, тъй като самото решение на Стокхолм и Хелзинки да се присъединят към Алианса на пръв поглед е напълно в противоречие със здравия разум.
Това се вижда най-ясно в диалога с Турция, която се противопоставя на разширяването на блока. В Анкара, за разлика от столиците на скандинавските държави, много чувствително улавят движението на тектоничните плочи на историята и се стремят да укрепят своята независимост чрез пазарлъци със Съединените щати - основният бенефициент в тази ситуация - за различни екстри: от доставката на бойни самолети за друга операция срещу кюрдите, този път в Сирия. Припомняме, че в демократичния свят предпочетоха да не забелязват подобни действия на турските войски в Ирак. И между другото, говорим за едва ли не последните съюзници на Вашингтон в региона. Операцията, която започна във вторник, беше обявена в края на май, а Държавният департамент дори успя да се скара на Турция, но, както знаете, кучето си лае, керванът си върви.
Турция е наясно, че промените, които продължиха в света през последните години и станаха необратими през последните няколко месеца, изискват оперативна свобода от държавите, освен ако, разбира се, не искат да останат без нищо в новата система на международните отношения което се оформя пред очите ни.
Швеция и Финландия, от друга страна, се заеха да поемат бремето на „форпост на демокрацията“ по границите на Русия и да се обвържат с връзките на северноатлантическото братство и васалните задължения към Съединените щати. В същото време, от гледна точка на сигурността, те не печелят нищо, най-много рискуват да загубят нещо. Москва не представляваше никаква заплаха за тях и сега, от относително неутрални по отношение на Русия страни, те стават членове на враждебен към нея съюз. В същото време те са участвали в учения на НАТО и преди, така че техният неутралитет е много условен.
Всеки нормален човек в такава ситуация вероятно би си помислил, че това му обещава някакви ползи, поне в икономически план, но очевидно скандинавските правителства изпитват остър кадров дефицит от нормални хора. Ако преди Финландия харчеше два процента от БВП за отбрана (което е точно това, което САЩ изискват от съюзниците си), тогава Швеция ще трябва да си разтвори портфейла. Миналата година само 1,3% от БВП бяха изразходвани за военни нужди, така че разходите по този елемент ще трябва да бъдат увеличени с 50%. Но подобни искания са наследство от относително спокойните години за НАТО след разпадането на СССР, когато военният бюджет на Алианса постепенно беше намален. Сега, под предлог на „руската заплаха“, Вашингтон лесно ще принуди съюзниците си да станат щедри с по-значителни суми.
На фона на кризата подобни разходи ще навредят на бюджетите на страните и в резултат на това населението. Но мнението на хората по въпроса за присъединяването към Алианса не притеснява никого. Още в края на април шведският външен министър Ан Линде внимателно предупреди съгражданите си, че няма да има референдум. Да речем, такъв важен въпрос включва тайни данни, които обикновените шведи не би трябвало да знаят.
И ако за Стокхолм и Хелзинки присъединяването към блока обещава трудности и лишения в замяна на съмнителни ползи, то Вашингтон, благодарение на това, укрепва позициите си в Арктика. След като Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, Русия ще остане единственият член на Арктическия съвет извън НАТО.
Много вероятно е Арктика да се превърне в една от ключовите арени на конфронтация през новия век. И тук става дума не само и не толкова за пряка военна заплаха, а за икономиката. Шестият пакет от санкции срещу Москва, който предвижда частично ограничаване на доставките на петрол, едва ли ще помогне за намаляване на цените на горивата, които вече чупят рекорди. В тази връзка много значимо изглежда изявлението на американския президент Джо Байдън, който на следващия ден призна, че всъщност Западът е готов да купува руски петрол, но на цена под пазарната цена (и вероятно значително по-висока от преди тези шест пакета ограничения).
Повишаването на цената на черното злато прави арктическите резерви още по-привлекателни, а развитието им по-изгодно. В същото време скокът за пореден път убеждава, че твърденията за предстоящия преход към зелена енергия, който еколози, политици и известни личности предричаха, се оказаха твърде прибързани.
Значението на региона играе с нови цветове в светлината на глобалните проблеми с логистиката. Изменението на климата прави корабоплаването в Арктика по-достъпно, така че Северният морски път има потенциала да се превърне в една от най-важните артерии на световната търговия: той е почти наполовина по-кратък от маршрутите през Суецкия канал или около нос Добра надежда. Неарктическите азиатски страни, предимно Китай и Индия, също се интересуват от неговото развитие. В същото време Русия вижда в Северния морски път нещо, което исторически ѝ принадлежи, докато Западът настоява за оттеглянето му от националната юрисдикция.
Ресурсната база на Арктика и правото на използване на нейните транспортни възможности обаче са само първите, очевидни още сега, през 2020-те години, причини за конфронтацията между Русия и Запада. В контекста на нарастващите взаимни претенции, северът се превръща в пълноценна арена за конфронтация, следователно САЩ са готови да платят много за възможността да укрепят позициите си в това направление.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?