/Поглед.инфо/ Западните медии често обвиняват Анкара, че печели пари от руско-украинския конфликт и не помага на Киев да победи Москва. Периодично се чуват призиви за изгонване на турците от НАТО. Ще бъде ли това направено в Алианса ?
Ердоган в пламъци
Европейският съюз и САЩ от няколко месеца убеждават Турция да се съгласи с влизането на Швеция и Финландия в Северноатлантическия блок. Миналото лято подписаха пътна карта за условията на интеграция. Посещението на шефа на шведския парламент Андреас Норлен в Анкара на 17 януари трябваше да ускори въпроса, но пътуването беше отменено.
Поводът беше акция на ПКК - кюрдски активисти изгориха чучело на Реджеп Тайип Ердоган на площад в центъра на Стокхолм. В тази връзка турският президент обвини скандинавските страни, че поддържат плацдарм за подривна дейност в Европа и поиска създаването на механизъм за прогонването на "кюрдските терористи".
Ръководството на Европейския съюз пренебрегна "спектакъла". Ердоган беше подкрепен само от унгарския външен министър Петер Сиярто. Според него не може да се правят такива шеги - това е неуважение не само към президента, но и към народа като цяло. Той нарече акцията "позорна и отвратителна". Унгария и Турция са единствените членки на НАТО, които се противопоставят на приемането на Швеция и Финландия в блока. В същото време унгарският лидер Виктор Орбан обеща, че Будапеща ще подкрепи разширяването на Алианса в средата на февруари, когато се открие сесията на парламента.
Междувременно говорителят на турския президент Ибрахим Калън предупреждава, че времето на шведите и финландците изтича. Ако искат да се интегрират преди срещата на високо равнище на НАТО през юли, те трябва да завършат всички приготовления до май, когато Анкара е насрочила президентски избори.
Ненужен бряг
Бившият съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън заяви, че ако Ердоган бъде преизбран, членството на Турция в НАТО трябва да бъде поставено под въпрос. Всичко заради проруската позиция. Турците не само не подкрепиха санкциите срещу Москва, но и пречат на влизането на Швеция и Финландия в Алианса, възмущава се Болтън в статия за британския “Дейли Телеграф”. В резултат международният натиск не е достатъчен, за да „унищожи руската икономика“, докато значителна част от украинския капитал е „превърнат в прах“, отбелязва политикът.
Преди шест месеца колумнистът на Си-Ен-Ен Дейвид Анделман също призова за изключване на Турция от НАТО. Нещо повече, той подчерта, че за първи път се е говорило за това, след като Анкара закупи руските системи за противовъздушна отбрана С-400 вместо американския “Пейтриът”. Проблемите с Финландия и Швеция изострят ситуацията. Алтернатива на прогонването на турците Анделман нарича реформа на Алианса, която ще премахне принципа на колективното съгласие при вземането на ключови решения.
Темата "НАТО без Турция" наистина се повдига от няколко години. Например през 2019 г. германските медии разкритикуваха Анкара за военната ѝ операция в Северна Сирия. Лидерът на ГСДП в Бундестага Ролф Мютцених каза пред “Шпигел”, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг трябва да оцени последиците от нахлуването на Анкара и се съмнява, че тя е надежден партньор. Освен това, според проучване на аналитичната компания “ЮГов”, 58% от германците са подкрепили изгонването на Турция.
Изгонването на турците от Алианса обаче е невъзможно - няма такъв механизъм. Анкара може сама да обяви оттеглянето си, но и в този случай ще има дълга процедура за съгласуване с останалите членове. При положение, че Турция има втората по численост армия в НАТО, това би било сериозен удар върху сигурността на източноевропейските страни.
Обича ме, не ме обича
Излизането от Алианса се подкрепя от създадената през 2015 г. партия "Турска родина", която има над 20 000 членове. Нейният лидер Догу Перинчек смята, че НАТО и САЩ са врагове на Анкара, така че колкото по-силни са те, толкова по-зле е за турците. В миналото политикът се застъпи за премахването на американските бази в Турция и подкрепи стартирането на руската СВО в Украйна.
Въпреки това на 18 януари министърът на отбраната Хулуси Акар в интервю за британския “Файненшъл Таймс” каза: страната никога не се е противопоставяла на Алианса и няма да го направи. В същото време той подчерта, че не може да си представи НАТО без турците, но иска останалите в организацията да ги чуят.
А външният министър Мевлют Чавушоглу посочи, че процесът на присъединяване на Швеция и Финландия към военния блок не трябва да се свързва със сделката между Анкара и Вашингтон за изтребителите Ф-16. Така той отговори на думите на финландския си колега Пека Хаавистьо, че преговорите за самолетите могат да ускорят интеграцията. Припомняме, че след придобиването на С-400 САЩ отказаха да доставят на Турция изтребители Ф-35. Сега Анкара се надява да получи самолет предишно поколение.
Безизходица
Според експертите, споменавайки за изключването на страната, НАТО се опитва да направи Турция по-сговорчива. Това е инструмент за натиск като споразумението за доставка на самолети. В същото време никой сериозно не иска да се отърве от турската армия, една от най-силните в света.
"Турция е твърде важна за Алианса. Дори ако Анкара често тълкува задълженията си твърде свободно, те все пак ѝ налагат определени ограничения", казва Фьодор Лукянов, главен редактор на списание "Русия в глобалните въпроси". Според него мнозина в НАТО са недоволни от твърде независимата позиция на Анкара. Оплаквания обаче се чуват само на ниво медии или политици, които не вземат важни решения.
Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания на ВШИ, е сигурен, че Турция е една от малкото страни от НАТО, които действат самостоятелно. "Ако тя бъде принудена да промени поведението си, това ще бъде сериозен удар върху репутацията на Алианса и той ще се превърне в съюз на американски сателити, което няма да се хареса на останалите членове. Ето защо, колкото и да са обтегнати отношенията между Севера Атлантическият блок и Турция, никой няма да я изгони“, смята експертът.
В същото време, отбелязва Суслов, в случай на военен конфликт между НАТО и Русия Турция може да откаже да участва в него. Имало е такива прецеденти. Например през 2000-те години Франция и Германия се противопоставиха на нахлуването в Ирак, през 2011 г. Берлин не подкрепи операцията на блока в Либия. Освен това, припомня политологът, Турция действа като посредник между Алианса и Русия, което прави сблъсък малко вероятен.
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com