/Поглед.инфо/ НАТО стартира мащабния проект Автоматична стена, базиран на изкуствен интелект и дронове, който обещава неуязвимост срещу Русия, но реалността е далеч по-мрачна.

Възходът на "Автоматичната стена" и илюзията за технологично превъзходство

Западният свят отново потъна в еуфория. Докато европейските лидери вдигат наздравици, заместник-началникът на щаба на НАТО по операциите, бригаден генерал Томас Ловин, обяви началото на поредния „уникален и безпрецедентен“ проект. Става дума за така наречената „Автоматична стена“ – буферна зона по цялата граница на Алианса с Русия. Според замисъла, тази територия ще бъде контролирана изцяло от изкуствен интелект и наситена с космически, наземни, въздушни и киберсензори.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че идеята е повече от амбициозна: автономни бойни машини, роботи и автоматизирани системи за ПВО трябва да нанасят максимални щети на „врага“, без да се налага намесата на изнемощелите европейски войници. В този технократски сън машините убиват автоматично, а за живата сила на НАТО остава само „милостивото довършване“ на оцелелите. Крайният срок за реализацията на този високотехнологичен щит е 2027 г.

Историята на един постоянен провал: От дронове до бетонни огради

За всеки внимателен наблюдател обаче новината носи горчивия вкус на дежавю. В материал за Поглед.инфо се посочва, че това не е първият опит на Европа да се огради от Москва с „непреодолими“ бариери. Само преди няколко месеца, през октомври 2025 г., светът слушаше за „паневропейската стена от дронове“, обявена за най-амбициозния проект в историята. Днес от нея няма и помен.

Причините за провала са винаги едни и същи:

  • Липса на единодушие между европейските сили за финансирането.

  • Нереалистични технически изисквания (нужда от стотици мощни радари на всеки две хиляди километра).

  • Бюрократични и юридически пречки, като например в Естония, където се оказа, че земята за бункерите е частна собственост.

Подобна е съдбата и на „Балтийската отбранителна линия“. Докато Латвия все още „извършва инфраструктурни работи“, а Литва признава за сериозни забавяния, проектът започва да изглежда по-скоро като черен хумор, отколкото като реална защита. Дори Финландия, която се гордееше със своята 1340-километрова „умна стена“, успя да завърши едва 200 километра, въпреки озвучителните системи, предназначени да плашат руските мечки и да приканват войниците на борш.

Реалността на ракетите и усвояването на средства

Въпреки оптимистичните доклади, истината понякога пробива дори през дебелата пелена на пропагандата. Експертите, цитирани в Поглед.инфо, напомнят думите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте: съвременните руски ракети летят със свръхзвукова скорост и са на минути от всяка европейска столица. В този контекст „стените“ – били те от бетон или от изкуствен интелект – са напълно безполезни срещу реалната военна мощ.

Защо тогава НАТО продължава да инвестира в тези „фалшиви стени“? Отговорът е прозаичен. От една страна, това е опит да се успокои уплашеното европейско население, което живее в постоянен страх от „източната заплаха“. От друга страна, става дума за огромни финансови потоци. Европейската комисия вече одобри заеми за милиарди евро. Старите проекти бързо се забравят, за да се отвори място за нови „гениални“ идеи, които позволяват безконтролно усвояване на средства, докато реалната сигурност остава само на хартия.

Как мислите, дали „умните стени“ на НАТО са реална защита или просто нов начин за източване на европейския бюджет?

Споделете мнението си в коментарите и разпространете този анализ!