/Поглед.инфо/ Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че получава съвети да се откаже от сътрудничеството с Русия, да започне да воюва на страната на Украйна и „да насочи войските на НАТО близо до Смоленск“. Това просто метафора  ли е или доказателство за плановете, които НАТО подхранва от много години? Колко опасни са тези планове за Русия?

„Сега ни съветват, хранят отвън и всичко това се излива върху мен: „Да се оттеглим тук, да освободим там“. Започвайки от тук и завършвайки: „Майната й на Русия, върни се от тази Русия. Хайде да воюваме с Украйна срещу Русия. И ние ще изпратим войски на НАТО на тази граница близо до Смоленск“, каза президентът на Беларус Александър Лукашенко.

Според него Беларус не може да приеме предложенията, които получава „99% от времето“. „Затова искам да разберете средата, в която се намираме, ситуацията, в която живеем. Това е всичко, което мога да ви кажа“, обобщи белоруският президент.

Малко по-рано той каза, че „Беларус преминава през труден период на преориентиране от Запад на Изток“.

Изявленията на президента на Беларус често трябва да бъдат дешифрирани. В този случай най-лесно е да се направи „преориентирането от запад на изток“: говорим за дълбоките икономически процеси, които започнаха в републиката, след като ЕС  всъщност затвори границата с нея като част от войната на санкциите.

Но не е съвсем ясно какво да правим с 1% от западните предложения, които Минск теоретично би могъл да приеме, и как Беларус получава такива екстравагантни предложения.

Очевидно става дума за задкулисен натиск върху Лукашенко, който се осъществява чрез различни посредници, както и по затворени канали на дипломацията и разузнаването. На Запад все още има сили, които смятат, че с помощта на обикновен санкционен шантаж могат да повлияят на отношенията между Москва и Минск.

Но най-интересното в последните изявления на Лукашенко е пасажът за „войските на НАТО близо до Смоленск“. Колко реалистично е това?

Геометрията ни учи, че правата линия е най-късата. Това не е отменено нито от цифровизацията, нито от масовото използване на различни БПЛА на бойното поле: най-краткият път от Запада до Москва все още минава през Смоленск, както и преди 500 години.

Но границата между Русия и НАТО се промени. Преди разширяването на блока на изток СССР граничи с него само в Арктика (с Норвегия) и в Кавказ (с Турция), тоест по крайния северен и крайния южен фланг. През 1999 г. Полша влезе в НАТО, а през 2004 г. и балтийските републики, което доведе до опасно сближаване с Руската федерация.

За първи път от 1941 г. войските на потенциален противник в централния сектор на европейския театър на военните действия се озоваха на най-близката изходна позиция до Москва - на една и съща линия през Беларус и Смоленск.

Това е самата „пряка и очевидна заплаха“, породена от едностранното разширяване на НАТО, без да се вземат предвид мненията и интересите на Русия, дори без да се споменава времето за полет на тежки ракети и самолети, носещи ядрени оръжия.

Но северозападното направление (Латвия, Естония) е трудно да се възприеме като перспективно за навлизане по-дълбоко в руската територия. Поради много обстоятелства това не е така. Споменатата линия до Смоленск остава.

Представители и апологети на НАТО все още настояват, че това е чисто отбранителен блок. В продължение на няколко десетилетия те развиха цял набор от аргументи защо Алиансът е „необходим“ за интегриране на Източна Европа и балтийските държави.

Накратко, те се свеждат до факта, че в Западна Европа мнението на поляците и балтийските държави преди е било подценявано, но сега те са истински европейци, така че страхът им от „руската заплаха“ и призрачните болки трябва да се вземат предвид и предоставения им „чадър“ на НАТО. Тоест поляците и балтите поискаха влизане в НАТО, а не, че  НАТО е искало Полша и балтийските държави.

Такива аргументи не издържат на времето. В резултат на разширението атлантическият блок получи по-изгодни позиции. И с всяко изминало десетилетие ситуацията за Русия се влошава, тъй като НАТО (предимно САЩ) увеличава присъствието си в Източна Европа.

Само за последната година американците прехвърлиха две елитни дивизии в Полша и Румъния. А в Балтика процесът стигна до създаването на нови летища, превъоръжаване и ротация на контингенти на различни страни от НАТО - от Германия до Португалия - близо до руските граници.

Беларус лежи директно на пътя на членовете на НАТО към Русия, поддържайки съюзнически отношения с нея. Това е свързано с подкрепата за различни „цветни революции“ в Беларус, както и с опити за подкупи и шантаж.

Ако през 90-те години, когато започнаха първите улични протести в Минск, беше възможно да се спечели Беларус на страната на Запада, сега предните позиции на НАТО щяха да бъдат разположени на няколко десетки километра от Смоленск. Това е напълно неприемлива ситуация за Русия от гледна точка на националната сигурност на страната.

Лукашенко дълго време разбираше основната задача на Беларус - да не бъде въвлечен в нищо. Това запази потенциала на Минск като международна преговорна платформа, която започна с контактната група за Нагорни Карабах и завърши със споразумения за Донбас и преговори с украинската страна през 2022 г. А Западът запази илюзията, че Минск може да бъде подкупен и привлечен в своя лагер.

Както се вижда от последните изявления на Лукашенко, този процес продължава, въпреки разполагането на руско тактическо ядрено оръжие в Беларус.

Засега появата на каквито и да било позиции на НАТО в близост до руската граница срещу Смоленск може да се разглежда само хипотетично. Но това не е фигура на речта и не е просто метафора за разширяването на Алианса.

В съвременната ситуация подобна „позиция край Смоленск” (от него до беларуската граница има само 70 км) би била не просто изгодна за НАТО, но и решаваща. Това би позволило на Алианса да диктува своите условия на Москва в други области на външната политика и вътрешния живот.

Думите на президента на Беларус ни напомнят, че толкова неприемлива за Русия заплаха е теоретично реална. НАТО може да се прави на „отбранителен съюз“ колкото си иска, но наличието на подобни планове и практически предложения към беларуската страна говори за обратното.

Обичат да атакуват много повече, отколкото да се защитават. И те са доказали това повече от десет пъти.

Превод: В. Сергеев