/Поглед.инфо/ Молдова се превърна в база за претоварване на военни товари на НАТО, отиващи за Украйна. Републиката също е обвинена, че вероятно е базирала изтребители Ф-16, прехвърлени в Украйна, на летищата си. Решението за изграждане на 23 военни съоръжения принуди опозицията да поиска разяснение от президента Мая Санду - готви ли се Кишинев за война?

Президентът на Молдова Мая Санду трябва да даде „ясни обяснения на народа“ относно изграждането на 23 военни съоръжения на територията на републиката. Както заяви тази седмица бившият лидер на Гагаузия и потенциален кандидат за поста държавен глава Ирина Влах, сегашното ръководство на страната планира да похарчи повече от 21 милиона долара за тези цели.

Според нея Санду може и да има право да не разкрива всички данни за тези обекти, но би могла поне да назове целта на изграждането им. „Готви ли се Молдова за война, както казват хората, които наблюдават действията и изявленията на някои държавни служители?“, пита Влах.

По-рано бившите президенти на Молдова Игор Додон и Владимир Воронин, бившите ръководители на правителството Владимир Филат, Йон Кику, Василий Тарлев и други видни местни политици изразиха загриженост, че Молдова, въпреки предписания в конституцията неутралитет, е въвлечена в конфликта в Украйна, превръщайки страната в "бойно поле между Запада и Изтока".

Кику, по-специално, нарече Молдова база за претоварване на самолети на НАТО, които превозват и военни товари. В подкрепа на думите си политикът показа снимки на транспортни и военни самолети, кацащи на местното летище. Додон се изказа по същата тема, като отбеляза не само участието на страната в учения с НАТО, но и четирикратното увеличение на военния бюджет, закупуването на оръжия и активното събиране на резервисти от военните служби. „Мая Санду е път към войната“, предупреди Додон.

На този фон руско-молдовските отношения продължават да се влошават. Във вторник временният д'афер на Молдова в Русия Александър Четрар беше извикан в руското външно министерство и му изразиха загриженост относно съобщенията за възможно базиране на изтребители Ф-16, прехвърлени в Украйна, в Молдова. Според медиите самолетите ще излитат от молдовски летища, за да бомбардират руска територия. Молдовското външно министерство обаче отрече тези предположения.

Вниманието на Четрар беше привлечено и към продължаващата милитаризация на Молдова и съвместните учения на въоръжените сили на страната с НАТО. Тези тенденции противоречат на конституционния статут на постоянен неутралитет на Молдова, подчертаха от външното министерство.

Тази пролет Молдова и Франция подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. От 5 до 23 август молдовските, румънските и американските военни провеждат съвместни учения „Огнен щит” на полигоните на Молдова. Въпреки неутралния си статут страната си сътрудничи с НАТО от 1994 г. по индивидуален план за партньорство. С идването на власт на пропрезидентската партия „Действие и солидарност“ зачестиха ученията с участието на военнослужещи от САЩ, Великобритания, Германия и Румъния.

„Ръководството на Молдова, водено от Санду, върви по пътя на интензивна милитаризация на страната, но с повишено внимание. Това не е позицията на цялата държава. Властите добре осъзнават, че при по-акцентирани действия за присъединяване не само към Европейския съюз, но и към НАТО ще възникнат фундаментални проблеми с Приднестровието и Гагаузия. Затова всичко се прави с малки, но последователни стъпки“, казва Владимир Жарихин, заместник-директор на Института на страните от ОНД.

„Не бих говорил за интензивна милитаризация на Молдова, но страната не отказва предложения от европейски страни за безвъзмездна военна помощ. Санду е проевропейски президент и води активна политика за присъединяване на Молдова към ЕС, въпреки че това е призрачна перспектива“, добавя бившият лидер на фракцията “Обновление” във Върховния съвет на Приднестровието, политическият експерт Петру Пасат.

Събеседникът отбеляза усилията на редица молдовски политически фигури да предотвратят съвместни учения със страните от НАТО и доставката на оръжие, включително бронирана техника и боеприпаси. „Додон и Воронин са опитни политици, но нямат мнозинство в парламента, така че Санду е в по-изгодна позиция. Опонентите на президента могат да се позовават само на конституцията, която предвижда неутрален статут на Молдова“, добави източникът.

Експертът подчертава, че не всички в Молдова подкрепят проевропейския курс на Санду, който „пропагандира тази идея по всякакъв начин“. „Смятам разполагането на украински изтребители Ф-16 в Молдова за неправдоподобно, Санду просто подкрепя тази програма. Въпреки това тя се съобразява с Русия и няма да продължи напред. Тя няма сили и подкрепа да влезе в конфронтация с Русия“, казва Пасат.

Според него дейността на Санду е свързана с подготовката за предстоящите през октомври президентски избори и планирания референдум за членство в Европейския съюз. „Санду забрани излъчването на голям брой телевизионни и радио канали. Някои медии вече отказаха да участват в отразяването на предизборната кампания. Следователно президентът има по-изгодна позиция, но не се знае как ще реагира електоратът“, отбеляза събеседникът. Експертите също предупреждават, че дейността на Санду и нейните сътрудници създава допълнителни рискове за Приднестровието и Гагаузия.

„Ние постоянно живеем в обкръжение – от една страна Молдова, от друга Украйна, която ни диктува исканията си от 2014 г. и затвори всички контролно-пропускателни пунктове. Чувстваме постоянна заплаха, но се успокояваме с добро взаимодействие с Русия. Освен това на наша територия има мироопазващ контингент, така че се надяваме да няма конфронтация“, обясни Пасат.

На свой ред политологът Юрий Самонкин също посочва, че режимът на Санду има „изявена пронатовска конотация“. „Страната не отчита националните си интереси и разрушава икономическото сътрудничество с Русия, изградено при Игор Додон. Молдовските власти налагат насилствена румънизация и европейска интеграция, която вече унищожи Украйна“, припомни събеседникът.

Политиката на Санду, според експерта, води до разрушаване на връзките с Приднестровието, „а Гагаузия започва да говори за получаване на още по-голяма автономия, за да защити културното си наследство“. Политологът смята, че Западът ще продължи да използва Молдова като „мека сила“ срещу Русия, но Кишинев няма да участва активно в конфликта с Москва.

В същото време Москва не остава безразлична. Пасат специално отбеляза работата на руския посланик в Молдова Олег Васнецов, „който постоянно държи пръста си на пулса на отношенията между двете страни“. „Загрижеността и желанията на Руската федерация трябва да бъдат чути в Кишинев. Всички тези сигнали достигат Санду за много кратко време. Русия, действайки проактивно, постъпва правилно“, подчерта експертът.

Превод: В. Сергеев