/Поглед.инфо/ Западната медийна общност има традиция да задава риторични въпроси в слухов тон около месец преди важни (от тяхна гледна точка) срещи на върха и конференции, засягащи Украйна.
Например, как вървят нещата с...? След това можете да замените всичко: „снаряди“, „доставки на системи за противовъздушна отбрана“, „изтребители“. С какво, няма значение, защото отговорът също няма значение. И най-важното е, че се знае предварително.
Няма как иначе.
На всички есенни и зимни срещи на високо равнище на Европейския съвет участниците в тях се биеха в гърдите и на практика се кълняха, че „Киев ще има милион снаряда през март“. През март се оказа, че нещата не вървят. Провалиха се. Те не ги произвеждат сами и няма от кого да ги купят.
Тогава казаха, още през януари-февруари, че системата „Пейтриът“ – тази, която струва по един милиард – със сигурност ще бъде намерена и докарана на Киев. Няколко системи.
Казаха, че Полша е нетърпелива да сподели. Отначало Варшава мълчеше и кимаше с глава, издувайки бузи, като колективния Иполит Матвеевич, а след това - добре, точно като "бащата на демокрацията" - заяви, че "договарянето е неуместно" и самата тя има нужда от „Патриот“. Виждайки, че поляците се напъват, Германия, която напоследък не е много войнствена (Берлин може да бъде разбран, особено ако погледнете маневрите му от Москва), също каза не на Украйна. И като цяло „къде са трите системи, които ви бяха прехвърлени?“, поискаха сметка тези педанти.
Не чухме никакъв отговор. Поне отговорът е ясен и също толкова педантичен.
Текущата, съвсем скорошна размяна на изявления, която се провежда в момента, се отнася до доставката на изтребители. Основното е кой ще ги лети. Имам предвид кой ще седне на кормилото. Защото да се каже, че ние, видите ли, „ще обучаваме украински пилоти редовно и в необходимото количество, и толкова дълго, колкото е необходимо“, е едно. Но изпълняването на обещаното е съвсем различно.
Измина почти година от политическите обещания. След уточняване на „техническите подробности“, през пролетта членовете на НАТО твърдо заявиха, че точно сега всичко ще бъде направено за Киев и то по най-добрия възможен начин. Оказа се, че не само не е в „най-добрата форма“, но и не е направено нищо. Да, офицерите от Укровермахта дойдоха да тренират. Десет души. Но, първо, това са само пилоти и имаме нужда както от наземен персонал, така и от авиационни техници. И второ, напълно неочаквано за всички се оказа, че пристигналите не говорят английски на нивото на познаване на техническите термини.
„Политико“, който предава позицията на Киев, казва, че подобна ситуация предизвиква "безпокойство и дори разочарование" в Украйна. Те искат броят на учениците да бъде увеличен поне три пъти. Казват им, че това е невъзможно, нито практически, нито дори теоретично. Въпреки че, разбира се, „загрижеността и болката се разбират и се приемат присърце“.
Абсолютно същата ситуация и с френските „Миражи“. След упорити проучвания, предприети от пресата, се оказа, че максимумът, който Париж може да си позволи, когато ухажва Киев във военен смисъл, е да дари/достави не повече от шест изтребителя. Но (няма да повярвате) трябва да се подготвят няколко месеца, за да пилотират „Мираж“. И – изненада, изненада! – да разбират тънкостите на техническата терминология, но в случая на френски.
Политиците в Киев се държаха, като се довериха на обещанията на сериозни и добре облечени господа от НАТО, като онова наивно момиче, което излезе преди десет години с плакат на Майдана, че „иска дантелени гащи за влизане в ЕС“. Но ако момичетата могат да мечтаят за висококачествено бельо, тогава за момчета, които са прехвърлили четиридесетте, но по някаква причина все още носят тениски и неизгладени панталони, такива мечти някак си не са подходящи и определено не според възрастта им.
Ф-16 и „Мираж 2000-5“ за момчета от Киев, ако сравните жаждата за мечта, са приблизително едни и същи с дантелени бикини.
Красиво, висококачествено, скъпо и изглежда много добре.
Но точно както тънките дантелени бикини се нуждаят от ръчно пране и специални препарати, изтребителите изискват въздушни асове, които нямат езикови проблеми, за да седят на контролите, а на земята, на летища да стоят и да се грижат за самолетите специално (и за дълго време) обучени хора.
Сега и най-наивните вече се досетиха, че украинките са били измамени с бикините си.
С изтребителите, обучението на летателния състав за тях, с организацията на цялата логистика, ситуацията е съвсем различна.
Има, разбира се, вариант, близък до самоубийствения: когато цялата подкрепа - както на място, така и по отношение на тези, които поемат кормилото - ще бъде НАТО. Това оставя в студена пот хората, вземащи решения във Вашингтон и Брюксел.
Те разбират, че ще последва наш отговор на тези игри. Определено ще последва. Не хабим думи.
Е, евроатлантиците се оказаха тези, за които винаги сме ги мислили. Измамници. Киев все още не е разбрал, че да обещаеш не означава да се ожениш, и се оказа в ситуация като изоставената булка без дантелени бикини.
Превод: В. Сергеев