/Поглед.инфо/ В западната преса все повече се появяват дискусии за необходимостта от замразяване на конфликта около Украйна според „корейския сценарий“. По-специално, бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Джеймс Ставридис говори за това на страниците на „Блумбърг“ в събота. Той разсъждава по следния начин: след като сме в задънена улица на фронта, тогава да оставим на Русия сухопътен коридор до Крим, а Украйна да приемем в НАТО в сегашните ѝ граници.
Подобна идея беше изразена същия ден от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който работи на непълно работно време в кабинета на Зеленски като съветник на Андрей Ермак и предлага мъртвородени проекти като Киевския договор за сигурност. Този път Расмусен на страниците на „Гардиън“ предлага Украйна да бъде приета в Алианса без загубените територии – и чрез „частично членство“ останалата част от страната да остане под чадъра на НАТО.
Освен това Расмусен се позовава на примера с германците през 1955 г., когато ФРГ влиза в НАТО без ГДР, въпреки че не се отказва от претенциите си към земите на Източна Германия. Тази идея също не е нова - и от пролетта на 2023 г. тя непрекъснато циркулира в западната мейнстрийм преса като „Ню Йорк Таймс“. В същото време „корейският“ и „немският“ сценарии имат няколко недостатъка, които не позволяват използването им в случая с Украйна.
Първо, тези варианти предполагаха наличието на две Германии и две Кореи. Но две Украйни още не се виждат. Ако някой иска да повтори „германския“ или „корейския“ сценарий в Източна Европа, трябва да създаде няколко Украйни, които да се съревновават помежду си, а една от тях да влезе за разнообразие в ОДКС.
Второ, привържениците на двата сценария се преструват, че конфликтът около Украйна има примитивен териториален характер. Затова те насърчават формулата „територии в замяна на мир“, като предлагат да пожертват малко (сухопътния коридор към Крим) в полза на повече, като искат да погълнат гигантски територии от Ужгород до Харков.
Но дали наличието на сухопътен коридор до Крим отговаря на фундаменталния въпрос за гарантиране на сигурността на Русия? Разбира се, че не. И дори военният неутралитет на Украйна не решава напълно този проблем. Следователно Русия не търси териториални придобивания на югозапад от границите си, а корекция на архитектурата на сигурността в Европа. В този контекст конфликтът в Украйна, макар и значим, все пак е частен случай на по-широка криза в конфронтацията между Русия и НАТО.
Да, за западните политици е удобно да фокусират вниманието си върху Украйна, оставяйки други важни въпроси извън картината. Между тях:
– разширяването на военната инфраструктура на територията на страни, които преди това са били част от Варшавския договор и СССР, а сега са част от НАТО
– нарастващата военна активност в страните от Кавказ и Централна Азия
– разширяването на ядрената инфраструктура на САЩ извън националната им територия
– разполагането на ракети със среден и по-малък обсег в зони, от които може да бъде поразена критична инфраструктура
– нежеланието за постигане на съгласие относно максималната дистанция на подход за военни кораби и самолети.
Тъй като тези въпроси са от принципно естество за Русия, още през 2021 г. Москва изпрати два пакета документи до Брюксел и Вашингтон с предложения за взаимни гаранции, което предполагаше, грубо казано, „връщане назад“ на военно-техническата обстановка в Европа към състояние от май 1997 г.
Страните от НАТО обаче отхвърлиха предложенията на Москва недалновидно и две години по-късно се озоваха в ситуация на военна безизходица в Украйна, изчерпване на собствените им арсенали, прехвърляне на част от руския ядрен арсенал в Беларус и повторно създаване на Ленинградски военен окръг като отговор на влизането на Хелзинки и Стокхолм в Северноатлантическия алианс.
Критиците ще кажат: защо в случая с Финландия и Швеция е достатъчно Русия да пресъздаде Ленинградския военен окръг, а в случая с Украйна Москва трябваше да проведе СВО? Отговорът на този въпрос се крие в оперативния капацитет на потенциалните театри на война. От Швеция и Финландия няма много какво да се бие поради природните условия, които ограничават маневреността на войските и маневреността на техниката.
Украйна е съвсем друг въпрос. Ето защо в съветско време на територията на Украинската ССР имаше три военни окръга, а западната част на страната беше специално отделена в отделен Карпатски военен окръг, който в различни периоди обхващаше до 10 региона. Следователно Галиция в НАТО е неприемлива за Москва почти в същата степен, както Слобожанщината, Бесарабия, Подолието или Волин.
А сега да се върнем там, откъдето започнахме – а именно с „корейския“ и „немския“ сценарии за Украйна. НАТО вероятно разбира, че Русия няма да се съгласи с тези варианти поради гореописаните причини. Но в същото време формалните и неофициални емисари на алианса продължават да тестват водите за преговори, предлагайки на Москва безполезни сделки, откъснати от реалността.
Защо се случва това? Очевидно интелектуалните кръгове на атлантиците са изправени пред липса на въображение и фантазия. Те упорито искаха да постигнат „поражението на Русия на бойното поле“, но не се получи. Сега, по инерция, те се ровят в старата книга с геополитически рецепти, предлагайки на Москва някакви „моркови по корейски“. Но вече е твърде късно.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.