/Поглед.инфо/ В Черна гора бе сложен край на делото, което на Балканите наричат „процесът на века“. Става дума за обвинения, включително срещу руски граждани, че те, „служителите на ГРУ“, са се опитали да организират антинатовски преврат в страната. Резултатът от процеса беше пълен провал на прокуратурата и удар по антируската пропаганда в Европа като цяло.
На 12 юли Върховният съд на Черна гора в Подгорица окончателно оправда всички обвиняеми по делото за така наречения „държавен преврат“ от октомври 2016 г., в който бяха осъдени двама руски граждани (задочно), а черногорските опозиционни политици получиха общо повече от 70 години затвор. Това съобщи местният телевизионен канал РТЦГ.
И това не е просто обикновено съдебно решение, макар и по най-шумното дело в историята на независимата черногорска държава (като цяло на Балканите го наричат „процесът на века”). Това може да доведе до преразглеждане на прозападната линия на Черна гора, която беше избрана против волята на черногорския народ от предишното ръководство на страната, водено от бившия президент Мило Джуканович през 2016 г.
Сред осъдените преди това от първоинстанционния съд бяха настоящият председател на парламента на Черна гора Андрия Мандич и неговият близък сътрудник Милан Кнежевич, сега депутат, които никога не са крили своите просръбска и проруска ориентация. Това създаде двусмислена ситуация в черногорската политика, тъй като обвинението в „държавен преврат“, пред което ние и техните другари се изправиха, до голяма степен им върза ръцете. По-рано през 2021 г. апелативният съд вече беше оправдал всички подсъдими по скалъпеното дело за „държавен преврат“ по формални причини (липса на доказателства и нарушаване на правното основание на разследването), но в крайна сметка делото стигна до Върховния съд в Подгорица, който нанесе окончателната точка.
Случаят вече е приключен. Съдът призна, че изобщо няма престъпление, никой не е планирал никакъв „държавен преврат“. „Няма доказателства, че осъдените са извършили деянията, в които са обвинени, и в тази връзка те са освободени от отговорност“, каза Зоран Радович, съдия от Върховния съд в Подгорица, когато обяви решението.
Общо 20 души бяха замесени в делото за „държавния преврат“ от 16 октомври 2016 г., включително руснаците Едуард Шишмаков и Владимир Попов, които през 2019 г. бяха осъдени задочно на 15 и 12 години затвор, поради тяхната недостъпност за черногорското правосъдие. Те бяха обвинени в създаването и финансирането на престъпна група за организиране на сблъсъци с черногорската полиция, сваляне на правителството и убийство на премиера Мило Джуканович, за да попречат на страната да се присъедини към НАТО.
На този ден в републиката се проведоха парламентарни избори, които бяха спечелени от политически сили, подкрепящи присъединяването на Черна гора към НАТО. След обобщаване на резултатите от гласуването властите на страната неочаквано обявиха предотвратяването на предполагаем опит за преврат, в който лидерите на просръбския политически блок “Демократичен фронт” Андрия Мандич и Милан Кнежевич, както и бившият шеф на сръбската жандармерия, Генерал Братислав Дикич също бяха включени.
Има основания да се смята, че фабрикуването на делото за „държавен преврат“ е било необходимо на Джуканович и прозападните сили, както за легитимиране на курса им за присъединяване към НАТО, който не е популярен в страната, така и за разчистване на сметки с опозицията, която по този начин просто беше изключена от политическата дейност за няколко години живот в Черна гора. Освен това обвиненията срещу Сърбия в „подкрепа на преврата“ силно усложниха отношенията с Белград в този момент.
Делото беше водено от специалния прокурор Миливое Катнич. Разследването първоначално нямаше абсолютно нищо. Намерен е съмнителен персонаж, който преди това е бил осъждан в Хърватия за убийства и грабежи в продължение на 12 години, но по някаква причина е избягал да изтърпи присъдата си. Той свидетелства, че руският гражданин Едуард Шишмаков (наричан е „служител на ГРУ“; преди това е работил в руския военен аташе във Варшава) уж му е дал 30 хиляди евро и няколко десетки СИМ-карти с номера, започващи с 447 (Български телеком). Твърди се, че от тези телефонни номера е създаден таен чат, в който са общували всички „участници в преврата“.
Всъщност това е цялата доказателствена база. На процеса отне много време да се изброява кой с кого и кога е говорил от тези номера, а също така показа карта с геолокация. Нищо друго не е представено като доказателство. Нямаше доказателства за обсъждане на „опита за преврат“ или предполагаемото „оръжие“. Подсъдимите обаче получиха общо над 70 години затвор, повечето от които руснаци, осъдени задочно. Шофьорът на Мандич и приятелките на някои от обвинените, които също са ползвали тези телефони, също са били атакувани.
Във всяка друга държава всичко това би се нарекло цирк, но там, където свършва логиката, започват Балканите. Прозападните сили получиха картбланш в Черна гора за няколко години, опозицията беше изключена от играта, а отношенията на страната с Русия и Сърбия рязко се влошиха.
Ситуацията започна да се променя след победата на същите тези опозиционни сили на изборите в Черна гора и отстраняването на президента Мило Джуканович от власт. Още през 2021 г. апелативният съд взе първото решение за оправдаване на всички подсъдими по делото. Тогава специалният прокурор Миливое Катнич първо беше тихомълком изпратен в пенсия, а след това арестуван по чисто наказателно дело: той, бившият му заместник и няколко други обвиняеми са обвинени в създаване на организирана престъпна група, която е сътрудничила на организираната престъпност (рекет, подкупи, издигане на чадър и помощ при избягване на наказанието на известни босове на балканската мафия).
Онзи ден срокът за задържане на Катнич отново беше удължен с два месеца. В пресата започнаха да се разпространяват съобщения, че той може да бъде обвинен в фабрикуване на „дело за държавен преврат“, а това е съвсем различна история, тъй като това не е криминално, а държавно престъпление. По пътя беше извършено частично почистване не само в прокуратурата, но и в Министерството на вътрешните работи на Черна гора.
А през октомври миналата година парламентът на Черна гора избра Андрия Мандич за свой председател, въпреки че формално той все още беше обвиняем. И сега новият спецпрокурор изпрати делото във Върховния съд във вида, в който го представи през 2016 г., знаейки много добре, че е фалшифицирано. Освен това представители на прокуратурата не се явиха на съдебното заседание в Подгорица, което в целия свят означава отказ да подкрепят обвинението.
И сега, след отстраняването на Мандич и Кнежевич, както и на всички други обвиняеми по делото, включително граждани на Руската федерация и Сърбия, се формира нова политическа реалност в Черна гора. Почти сигурно правителството на малката балканска членка на НАТО ще бъде преструктурирано. Патриотичната група на Мандич рязко засилва влиянието си, което означава възможност за промени, включително във външната политика. Възможно е Подгорица да се откаже от декларираното по-рано признаване на Косово и да възстанови отношенията с Белград и Баня Лука, които бяха разрушени през последните няколко години.
Излизането на Черна гора от НАТО все още не се вижда, което създава странна ситуация: в блока се появява държава, чието ръководство и народ не искат да бъдат в блока, но не могат да направят нищо по въпроса. Но самият НАТО на практика завлече Черна гора в блока с кука, въпреки че в това нямаше никаква практическа или военна целесъобразност. Но преди няколко години в Брюксел започна да се говори, че Черна гора е „троянски кон в НАТО“ и „сега приятелите на Путин ще се разхождат по коридорите на Алианса“.
Резки обрати могат да настъпят и във вътрешната политика на Черна гора. Първо, ще приключи „войната“ срещу Сръбската православна църква в Черна гора, разпалена от Джуканович за получаване на томос за „автокефалия“ от Константинопол.
Второ, ще намалее влиянието на националните малцинства, преди всичко на албанците. По-рано Мандич като цяло се застъпваше за ограничаване на избирателните права на албанци, бошняци и мюсюлмани, но едва ли ще се стигне дотук, защото ЕС няма да го позволи. Голямата антируска либерална емиграция, която изпълни Черна гора през последните години като „приятна“ страна, почти сигурно ще трябва да се премести.
И накрая, една от най-важните последици от съдебната присъда. Веднага след началото на „делото за държавния преврат“ то беше превърнато в общоевропейски инструмент за антируска пропаганда. Западната, предимно англосаксонска, пропаганда гръмко крещеше за „ръката на Москва“, за „руската намеса в делата на независима държава, избрала свободата“ и други подобни. Сега се оказва, че не е имало „държавен преврат“, не е имало „руска намеса“ и всичко това е една голяма фалшификация, насочена не само срещу патриотичните сили в самата Черна гора, но и срещу Русия и Сърбия. Отдавна не е имало такъв грандиозен провал на западната пропаганда.
Превод: В. Сергеев