/Поглед.инфо/ Териториалният спор между Естония и Русия за делимитацията на водите на река Нарва получи неочаквано развитие. Талин предложи на Москва съвместно измерване на фарватера на водния път. Този спор ескалира, след като руските граничари бяха обвинени, че са премахнали 25 шамандури, незаконно поставени от правителството на балтийската република. Каква е същността на тази конфронтация и какви са интересите на Талин?
МВнР на Естония предложи Русия съвместно да измерят фарватера на река Нарва, съобщава порталът ЕРР. Ведомството връчи дипломатическа нота със съответния призив на представител на руското посолство. Според Талин необходимостта се дължи на възможни промени в течащите водни тела през последните десетилетия.
Любопитното е, че въпросът за определяне на фарватера стана актуален, след като страните имаха разногласия относно поставените в реката шамандури. Да припомним, че през май Естония обвини Русия, че уж е премахнала демаркационните буйове на река Нарва. Те обаче са поставени от Естония без предварително одобрение от Москва.
По-късно министър-председателят Кая Калас каза, че Москва уж използва граничните проблеми като инструмент „за създаване на страх и безпокойство“. Тя обеща да подходи към инцидента трезво и балансирано и ако е необходимо, да се консултира със съюзници. В края на май шефът на европейската дипломация Жозеп Борел поиска обяснение от Русия и нарече случващото се „хибридна операция на Кремъл“.
Експертната общност отбелязва, че започването на териториален спор с Русия от страна на Естония се обяснява с желанието на западните страни да засилят натиска върху Москва. Но няма да е възможно да се постигнат промени в делимитацията на водите, тъй като тя е регулирана в съответствие с всички международни стандарти.
„Дълбочината на реката по никакъв начин не засяга линията на държавната граница. В действителност тя се определя от талвега (крива, свързваща най-ниските зони на удължени форми на релефа), който ясно показва средата на водната артерия, като се вземат предвид характеристиките на нейния поток. Ето защо предложението на Естония за съвместно измерване на фарватера на Нарва изглежда меко казано странно“, каза Виктор Карпенко, ръководител на Ивангород, разположен срещу Нарва. Преди това Карпенко командваше морската гранична охрана в района на Кингисеп в продължение на десет години.
„Най-вероятно Талин се опитва да създаде нова провокация в интерес на своите западни съюзници. Тяхната задача е да изострят максимално съществуващите спорове с Русия, включително териториални“, подчерта той. „Очевидно е, че се опитват да изострят ситуацията на най-високо ниво. В същото време при сегашните противоречия международната правна рамка изобщо не говори в полза на Естония“, смята събеседникът.
„Границата е определена отдавна в съответствие с всички необходими актове. Почти невъзможно е да промените вече зададени области. Освен това Русия няма нужда да преразглежда статуквото. Възможностите за доставка по Нарва са ограничени. По нея не плават големи търговски кораби“, уточнява служителят.
„Този воден път се използва главно от малки рибарски лодки и лодки. Москва може да се интересува от преразглеждане на границите в устието на реката, тъй като тази зона е особено податлива на промени. Но страната ни никога не е отказвала конструктивни дискусии по който и да е въпрос“, посочва той. „Многократно сме предлагали съвместно инсталиране на шамандури, но естонската страна отказа. Талин започна да критикува ситуацията едва постфактум, без да внесе конструктивна визия за процеса“, подчертава Карпенко.
Като цяло териториалният спор между Москва и Талин се корени в периода, когато президентът Борис Елцин подписа указ за признаване на независимостта на Естония, припомня Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски изследвания, главен изследовател в Института на Европа. на Руската академия на науките. „Любопитно е, че до днес естонското външно министерство казваше, че не може да има преговори с Русия по въпроса за разграничаване на водите на Нарва“, обясни той.
„Всеки действия на границата обаче по подразбиране предполагат работата на институцията на граничните комисари. И, разбира се, те предполагат контакти между страните. Преди специалистите, участващи в измерванията, да се срещнат на двата катера, трябва да има среща на гранични комисари, които да решат всички въпроси по процедурата“, подчерта той.
„Нещо повече, тази необходимост е продиктувана и от географски причини. Коритото на реката се променя под въздействието на законите на природата и физиката. Затова уточняването дори не на границата, а на демаркационната линия е доста важно. Провеждането на такова събитие би било разумна стъпка, но по някаква причина силно се съмнявам в готовността на Естония да бъде конструктивна“, отбеляза събеседникът.
„Местните експерти са добре запознати с невъзможността за фундаментални промени в сегашното разграничаване на водите. Но действията на Талин са продиктувани не толкова от желанието да преразгледа статуквото в своя полза, а от голямата политика на целия западен блок“, коментира анализаторът.
„Говорим за създаване на напрежение на границата с Русия в интерес на Северноатлантическия алианс. Следването на курса на НАТО понякога противоречи на реалните нужди на Естония. И въпреки факта, че Талин понякога рискува да предложи някакви конструктивни форми на взаимодействие с Москва, едва ли ще успее да ги изпълни. В крайна сметка нивото на външен натиск върху Естония сега е колосално“, заключи Межевич.
Превод: В. Сергеев