/Поглед.инфо/ За първи път след убийството на Кадафи в Либия започна голяма въздушна операция. Явно самолети МиГ-29 ще участват в нея. Някои източници вече твърдят, че уж са излетели от Сирия. Възможно ли е да се вярват на подобни доклади и какво означава появата на новата авиация за военни операции в тази страна?
В петък вечерта маршал Халифа Хафтар от Либийската национална армия започна серия от въздушни удари срещу позиции на Правителството на националното съгласие (ПНС) югоизточно от Триполи. Според косвени данни мостът на юг от Гарян е разрушен при въздушен удар. Освен това са свалени няколко турски дрона (цифрите, дадени от страните в конфликта, са трудни за доверие, но засега само един БПЛА, свален през нощта, е потвърден). По-рано представителите на ЛНА всъщност обявиха на ПНС за „въздушна война“, като в същевременно обявиха всички турски обекти в Триполи за законни военни цели .
„В следващите няколко часа ще видите най-голямата въздушна кампания в историята на Либия”, заяви Сакра ал-Яруша, командир на ВВС на ЛНА, цитиран от някои турски медии в четвъртък. А ръководителят на вътрешното министерство на ПНС Фати Башага заяви пред “Блумбърг”, че най-малко шест изтребителя МиГ-29 и Су-24 са излетели от Сирия до местоположението на силите на ЛНА. Не е ясно обаче, отбелязва “Блумбърг”, дали тези самолети са подкрепление за силите на Хафтар или дали те са си били негови, но са били на ремонт в Сирия. Впоследствие американските медии разпространиха информация за появата сред войските на маршал Хафтар на МиГ-29.
Първоначално изглеждаше като партенка от обичайната информационна война. Но сега можем да кажем, че определен брой МиГ-29 без бордови номера и идентификационни марки е пристигнал в авиобаза “Ал-Юфра” в Киренайка. Не е ясно откъде са пристигнали, на кого принадлежат и кой седи в кабините.
Тези самолети не взеха участие в нощното нападение по позициите на ПНС край Триполи. Представители на ЛНА казват, че в момента само четири МиГ-29 са напълно готови за бойни действия. И тук има съображения, както военни, така и политически.
Изявленията на ЛНА, че подготвят някаква безпрецедентна въздушна операция, трябва да бъдат разделени на четири. Те имат 15-20 стари самолета - и изведнъж няколко МиГ-а, плюс ято китайски дронове. „Безпрецедентна въздушна операция“ е, когато НАТО бомбардира Либия през 2011 г. С наличните сили Хафтар няма да може дори да изчисти Триполи с помощта на „сирийската технология“, тоест методично да смила човешката сила на противника, докато не се изчерпи.
Но, от друга страна, ПНС не разполага и с това. То може да противодейства на новите МиГ само със системи за ПВО, доставени от Турция. Това са преди всичко стари американски системи за противовъздушна отбрана „Хоук“ и системи за противовъздушна отбрана на турски военни кораби, които са край бреговете на Триполи. Преди това силите на турския флот бяха използвани само няколко пъти край бреговете на Либия, за последен път съвсем наскоро: турски разрушител изстреля няколко ракети „Томахоук“ по база “Ал Бати”.
Положението на ЛНА на маршал Хафтар след загубата на тази въздушна база е много трудно. Има заплаха от срив на фронта и връщането от Триполи към тиловите позиции край Тархун. В този контекст появата на МиГ в Киренайка е „пожарна” мярка, спешна реакция на неочаквано поражение на западния фронт. Разбира се, авиацията е добра, но във войната всичко се решава на място. Ако ЛНА продължава да се отдалечава от Триполи, тогава МиГ-29 нямат особено значение.
Политически американската страна повдига въпроса: ако самолетите са пристигнали от Сирия, тогава чии са и това не е ли нарушение на международното право? Вече има данни, че „експерти на ООН“ изучават ситуацията. Сред тези експерти има много версии за произхода на самолетите, включително, че руският самолет е пристигнал от Сирия. Има и версии, че те могат да бъдат египетски или дори емиратски. ОАЕ са ги купили, съответно, от Беларус, но в Минск отричат.
Турците са склонни да вярват в руския произход на самолетите и пилотите. Анкара може да отговори, като прехвърли собствените си F-16 в Триполи. В споменатата горе база “Ал Бати”, например. Преди това ПНС нямаше подобна стартова подложка. В крайна сметка можеше да се атакува база “Ал Джуфра” с дронове или ракети от морето.
В петък представители на разузнаването на Хафтар проведоха много интересна пресконференция. Те съобщиха за залавянето на турски бронетранспортьор “Кипри”, чиято видеокамера непрекъснато е работила. Непрекъснато - това е почти от момента, в който на щат е приет този БТР. Това спиращо дъха видео описва подробно бойния път на “Кипри” от Измир до Триполи. И без това никой не се е съмнявал в участието на редовните турски войски в битките за Либия, но сега е съвсем ясно. ЛНА твърди, че сега около 25 хиляди турски войници и около 15 хиляди бойци от Идлиб се бият на страната на ПНС.
Ако Анкара реши да реагира по някакъв начин физически на пристигането на МиГ в Либия, то от страна на Турция това ще бъде очевидно увеличение на залозите. Строго погледнато, самите либийци вдигат залозите - и ПНС, и Хафтар,, но постепенно привличат трети играчи в личната си пустинна разправия. И то много големи.
Войната в Либия винаги е била като замах. Щом едната страна получи предимство, „групите за поддръжка“ на другата се включват незабавно. Освен това всичко това е заобиколено от словесна дандания. Например, миналата година мнозина бяха убедени, че Хафтар ще вземе Триполи всеки момент. Гласовете на съмняващите се удавиха в общия поздравителен хор. Така по същия начин мнозина започнаха да говорят за „бързия срив“ на фронта на ЛНА и едва ли не за началото на пълното поражение на Хафтар.
Да, ситуацията се промени. Има неприятни за Хафтар тенденции за успешни преговори между хората на Сарадж и бедуините и племената от Южна Либия, които по-рано живяха паралелен живот, получавайки солидни пари от производството на петрол. Но като цяло това не означава някаква тотална катастрофа за Хафтар. Остават му съюзници, получава подкрепления. Няма причина да се смята, че фронтът край Триполи ще се разпадне.
Просто всичко това ще се проточи още една година. Освен това ще започне изясняването „чий е самолетът“. Някой в Лондон ще създаде някаква комисия с цел да обвинява Москва, а „независимите групи за разследване“ ще си получат грантовете. Това може да се нарече цената, която Русия ще си плати за косвената подкрепа на Хафтар.
Превод: В. Сергеев