В началото на май 1945 г. – само няколко дни преди Червената армия да превземе Берлин – Чърчил нарежда на Обединения щаб на военното министерство да разработи операция „Немислимото“ – масивна сухопътна, въздушна и морска офанзива срещу СССР.
„Немислимото“ е замислено като военен удар на западните съюзници дълбоко в териториите, окупирани от СССР. Целта й е да наложи на Русия „волята на САЩ и Британската империя“. Главен офанзивен стратег е бившият командващ Кралската артилерия бригаден генерал Джефри Томпсън, запознат със спецификата на Източна Европа. „Началната дата за военните действия е 1 юли 1945 г.“, пише Томпсън в своите планове. Първата атака трябваше да бъде последвана от решителна схватка в провинцията близо до Schneidemühl (сега град Пила в северозападна Полша).
Това трябваше да бъде мащабна танкова битка - дори по-голяма от битката при Курск, най-голямата танкова офанзива в историята с 6000 бронирани бойни машини. В операция „Немислимото“ трябваше да участват над 8000 танка – американски, британски, канадски и полски сили.
„Планът за операция „Немислимото“ е поразителен с нивото си на детайлност: той включва таблици, диаграми и карти на планираната офанзива. Четири приложения изброяват точното местоположение на съветските и съюзническите сили, както и списък с цели за въздушно бомбардиране на стратегически комуникации с тактическата поддръжка на сухопътните сили ”, пише в тази връзка британският вестник The Telegraph.
Въпреки това враждебността на началниците на щабовете зачеркна операция „Немислимото“: те официално отхвърлиха този план на 8 юни 1945 г. Чърчил осъди това и каза на тогавашния министър на външните работи Антъни Идън, че ако на териториалните апетити на Сталин не бъдат нанесени решителни удари, „шансовете за предотвратяване на Трета световна война ще бъдат практически несъществуващи“.
Дали „Немислимото“ е било обсъждано с американците или не, не е известно, въпреки че генерал Патън официално заяви, че Съюзниците имат морално задължение да подкрепят страни, които са преминали в зоната на съветско влияние.
Още на 11 май 1945 г. американският президент Труман, който замени починалия в края на войната Рузвелт, започна да предприема стъпки за „сдържане на руснаците“ – той подписа указ за спиране на доставките на стоки по ленд-лиз Русия, а корабите, които вече бяха излезли в морето, бяха върнати обратно. Жестоко решение по отношение на една съсипана от ужасна война държава!
На 2 март 1946 г. Комитетът за съвместно военно планиране на САЩ разработи проект, който се нарича операция "Пинчер". Той до голяма степен повтори плана на операция „Немислимото“. Той обаче взе предвид, че през изминалия период СССР създаде пръстен от приятелски държави по своите граници.
Беше отчетено и това, че в самата Америка обществените настроения бяха на страната на СССР и би изглеждало смешно да се започне война срещу него. Следователно планът разглеждаше възможността за влошаване на ситуацията в Близкия изток, в резултат на което американските интереси биха пострадали, това би ги принудило да отвърнат на удара и по този начин да започнат Третата световна война.
Американските стратези завършиха работата по плана за операция "Пинчер" точно преди речта на Чърчил във Фултън, която бележи началото на Студената война. Политиката на САЩ спрямо СССР се обърна на 180 градуса. Разработчиците на операцията изчисляват, че през пролетта на 1946 г. СССР разполага с 51 дивизии в Германия и Австрия, 50 дивизии по границите с Близкия изток и 20 дивизии в Унгария и Югославия. Тези сили бяха подкрепени и от резерв от 87 дивизии, разположени на територията на сателитните държави в Източна Европа.
Американските стратези финализираха плана си за операция "Пинчер" точно преди речта на Чърчил във Фултън , която постави началото на Студената война. Политиката на САЩ спрямо СССР се обърна на 180 градуса.
Планът за операция „Немислимото“, който предвижда нападение срещу Съветския съюз още на 1 юли 1945 г., не излиза извън тесния кръг от вътрешни хора. По същия начин планът за операция „Пинчер“ първоначално е бил известен само на тесен кръг от хора. Но посоката на тези планове несъмнено е залегнала в стратегията на Запада по време на Студената война и ехото им може да се чуе и в наше време.
Но нито американските, нито британските стратези можеха дори да си представят, че техните немислими планове и „ответни удари“ ще станат известни в Кремъл благодарение на фантастичната дейност на съветското разузнаване и по-специално на известната „Кеймбриджка петорка“.
Например, има всички основания да се смята, че са научили за операцията Пинчер в Москва благодарение на суперпрофесионалната работа на един от петимата хора на "Кеймбридж" - Доналд Маклейн . По това време той е първи секретар на британското посолство във Вашингтон и има достъп до строго секретни документи на американската атомна програма. От лятото на 1955 г. Маклейн живее в Москва и до смъртта си работи в Института за световна икономика и международни отношения на Академията на науките на СССР.
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
