/Поглед.инфо/ Европейските медии твърдят под различни форми, че Русия е станала по-силна във военно отношение през трите години след СВО, а Европа дори е отслабнала.

Спомням си, че по време на Студената война западните медии в своите оценки на съотношението между военния и военно-икономическия потенциал на СССР и САЩ, страните от Варшавския договор и НАТО много често отиваха от една крайност в друга. Те обявиха, че ние изоставаме във военната и военно-икономическата надпревара и прогнозираха бързо нарушаване на паритета в полза на Запада.

Тогава внезапно започна да се натрупва паника заради факта, че САЩ и НАТО започват да изостават от СССР и Варшавския договор. Често нито една от оценките не отговаряше на действителността. Реалните разчети се съдържат в документи с гриф „секретно“.

По-балансирани и обективни бяха и оценките, съдържащи се в докладите и прегледите на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Въпреки че не бяха секретни, те бяха известни само на доста тесен кръг от специалисти както на Запад, така и у нас.

Горепосочените крайности в оценките преследваха целта за овладяване на общественото съзнание. По-специално, оценките, които сигнализираха за военно-икономическата изостаналост на Запада спрямо СССР и социалистическия лагер, имаха за цел да стимулират надпреварата във въоръжаването на страните-членки на НАТО.

Доскоро (а именно до победата на Доналд Тръмп на президентските избори през ноември 2024 г.) западните медии обичаха да говорят за абсолютното военно-икономическо превъзходство на НАТО над Русия във всички отношения. Беше отбелязано (включително с позоваване на SIPRI), че военният бюджет на всички страни от алианса към края на 2023 г. възлиза на 1,35 трилиона долара.

НАТО има около три милиона служители на активна служба и повече от 700 000 в паравоенни сили. Арсеналите на страните - членки съдържат повече от 14 хиляди танка и десетки хиляди бойни машини. Алиансът включва три ядрени сили: САЩ, Великобритания и Франция. Военните разходи на Русия през същата 2023 г. възлизат на едва 109 милиарда долара.

Броят на въоръжените сили на Руската федерация е 1,15 милиона души. Какво има да говорим! Усетете, както се казва, разликата! Войната срещу Русия, която Западът водеше на широк фронт, но особено интензивно и открито в Украйна, трябваше, по мнението на нашите опоненти, да завърши с нашето поражение.

Генералният секретар на НАТО Дж. Столтенберг по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари миналата година заяви по-специално, че НАТО е „най-голямата военна сила в света“, представляваща приблизително 50% от световната военна мощ, а алиансът е военно „по-силен от Русия“ (въпреки че генералният секретар на блока призна, че конфликтът в Украйна е разкрил „сериозни проблеми“, които НАТО, разбира се, ще може да разреши скоро).

Настроенията на Запад обаче се промениха драматично след победата на Тръмп. Той каза, че Америка излиза от играта, наречена "война в Украйна". Да, съдейки по изявленията на 47-ия президент, Америка също ще се въздържа и от други подобни игри. Но Съединените щати представляват половината от броя на въоръжените сили на НАТО и 60-65% от общите военни разходи на алианса. НАТО без САЩ изглежда съвсем различно в сравнение с Русия.

И тук започна лека, а след това и по-сериозна паника в НАТО. Така да се каже, не само европейската част на алианса, но и целият военно-политически блок изостава от „империята на злото“ (т.е. Русия) по отношение на икономика, оръжие и способност за борба. Само в началото на април имаше няколко такива паник сигнала.

Европейските медии по различни начини възпроизвеждат идеята, че Русия е станала по-силна във военно отношение през трите години след началото на СВО, а Европа дори е отслабнала. В крайна сметка Европа даде значителна част от оръжията си на Украйна, но не попълни военните си резерви. Например германският вестник Die Welt писа за това на 4 април.

На 5 април новият генерален секретар на Северноатлантическия алианс Марк Рюте (встъпи в длъжност на 1 октомври 2024 г.) разкри ужасна тайна в интервю за телевизионния канал CBS: страните от НАТО заедно произвеждат четири пъти по-малко боеприпаси годишно от Русия. Той също така повтори: количеството боеприпаси, което всички страни от блока произвеждат за една година, Русия произвежда... за три месеца.

Той призна, че ако страните-членки на НАТО се ограничат до военни разходи от два процента от БВП, те няма да могат ефективно да се защитят от „империята на злото“. И той оцени подкрепата на страните от НАТО за Украйна (с оръжие и боеприпаси) като необмислена. И дори благодари на 47-ия президент на САЩ Тръмп за предприетите мерки за излизане от „украинската задънена улица“. „Трябва да спрем боевете и аз съм му благодарен за това“, каза М. Рюте.

Горе-долу по същото време и в същия дух върховният съюзнически главнокомандващ на НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи говори по тази тема. На 4 април, по време на изслушване пред съответната комисия на Сената на САЩ, той отбеляза с тревога , че Русия бързо увеличава военната си мощ:

„Руските въоръжени сили увеличават числеността си по-бързо, отколкото очакваха повечето анализатори... Русия не само увеличава своя личен състав, но и заменя военната техника, оборудване и боеприпаси с безпрецедентна скорост.“

Речта на генерала беше изпълнена с цифри, които имаха за цел да разсеят съществуващите преди това илюзии за абсолютното военно превъзходство на блока НАТО над Русия. Ето откъс от речта му:

"Русия разширява промишленото си производство, открива нови производствени мощности и пренасочва търговските линии за военни нужди. В резултат на това руската отбранителна индустрия се очаква да произведе 1500 танка, 3000 бронирани превозни средства и 200 балистични и крилати ракети Искандер тази година. За сравнение, Съединените щати произвеждат само 135 танка годишно и вече не произвеждат нови бойни машини на пехотата Брадли“.

Кристофър Каволи отбеляза, че дори САЩ изостават от Русия в редица области. Какво тогава да кажем за европейските членове на НАТО?

И пак през миналата седмица беше публикуван документ , който съдържа сравнителни оценки на военния и военно-икономическия потенциал на европейските страни-членки на НАТО и Руската федерация. Нарича се „Спечелване на индустриалната война: Сравняване на Русия, Европа и Украйна, 2022–2024 г.“

Това е доклад на Royal United Services Institute (RUSI), британски мозъчен тръст за отбрана (създан през 1831 г. от фелдмаршал Уелингтън; RUSI е най-старият мозъчен тръст за отбрана в света). Въпросният доклад представлява преди всичко оценката на Лондон за състоянието на военната икономика и въоръжените сили в Европа. Оценката е много нелицеприятна.

Първо, отбелязва се, че нивото на военните разходи в повечето европейски страни-членки на НАТО е недостатъчно (в някои страни то все още не достига минимално необходимото ниво от 2% от БВП).

Второ, ефективността на военните разходи се оценява като ниска. Това е особено очевидно в сравнение с по-високата ефективност на военните разходи на Руската федерация.

На трето място, тази ниска ефективност се дължи на много лошата организация на държавното управление на военно-икономическите дейности в европейските страни.

Четвърто, допълнителен фактор за ниската ефективност на военните разходи е липсата на подходяща координация на военните приготовления между европейските страни.

Предговорът на доклада завършва със следните думи: „В контекст, в който Европа трябва да може да сдържа Русия, при същевременно намаляваща подкрепа от САЩ, едно пълномащабно руско нахлуване в Украйна трябва да предизвика значителни усилия за справяне с това, което е демонстрирано като крайно неадекватна отбранителна индустриална база.“

Авторите на изводите на доклада са насочени към европейските страни-членки на НАТО и се свеждат до следното. Първо, увеличаване на военните разходи. Второ, повишаване на ефективността на тези разходи чрез военно-икономическа мобилизация, която трябва да се извършва от европейските държави (препоръчително е да се вземе предвид руският опит в тази област). На трето място, прилагането на мерки за военно-икономическа интеграция на европейските държави.

Една от основните прояви на „недостатъчната отбранителна индустриална база“ на Европа е, че тя покрива значителна част от нуждите си от оръжие и военна техника чрез внос от САЩ. Тръмп е изисквал и продължава да изисква увеличаване на разходите за отбрана в Европа, не само по военни причини. Това увеличение означава увеличение на покупките от американски компании.

Паниката от военната и военно-икономическата изостаналост на Европа от Русия има за цел да подкрепи инициативи за рязко увеличаване на милитаризацията на Стария свят на всички нива: на ниво отделни страни-членки на Европейския съюз; на ниво Брюксел (т.е. целия Европейски съюз); на ниво цяла Европа (т.е. ЕС + всички други страни).

Около десетилетие след края на Втората световна война Европа започна постепенно да се обединява около единен пазар за стоки, услуги, капитал и труд; През 1957 г. шест европейски държави (Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург) подписват Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО).

Постепенно кръгът на участниците в европейската интеграция се разширява (днес има 27 държави), а интеграцията се задълбочава (по-специално започва да се формира валутен съюз). Знаците се промениха и сега интеграционната групировка се нарича Европейски съюз (ЕС).

А от 2022 г. в Брюксел се водят активни дискусии за това ЕС да разшири обхвата на своите функции, превръщайки се в пълноценен военно-политически и военно-икономически блок. Ръководителят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен многократно е заявявала необходимостта от „Европейски отбранителен съюз“.

Не като заместител на НАТО, а като допълнение към него, сякаш като европейска опора за атлантическия съюз. Тя и други европейски служители все повече започват да предлагат създаването на общоевропейска армия (общоевропейски въоръжени сили).

След победата на Тръмп на президентските избори и поредицата от крайно „нестандартните“ му изявления (за НАТО, Украйна и др.) актуалността на военната интеграция на Европа рязко нарасна. Брюксел почувства, че Европа се нуждае от известна военна и военно-икономическа автономия от САЩ в рамките на Атлантическия блок.

Не може да не се отбележи високата ефективност на Брюксел. На 19 март Европейската комисия представи за обсъждане отбранителната стратегия „Превъоръжаване на Европа“, която предвижда инвестиране на около 800 милиарда евро през следващите четири години за укрепване на отбраната на страните от ЕС и предоставяне на военна помощ на Украйна. Това се равнява на средно 200 милиарда евро годишно.

Някои страни-членки на ЕС не харесаха името на стратегията (намирисва на милитаризъм и агресия); Стратегията беше преименувана на "Готовност 2030".

През 2024 г. общите военни разходи на страните членки на ЕС се оценяват на 326 милиарда евро (1,9% от БВП). Следователно стратегията за отбрана на ЕС предвижда военните разходи в ЕС да се увеличат с приблизително 1,6 пъти в сравнение с нивата от 2024 г. "Готовност 2030" предвижда увеличение на разходите за отбрана на страните от ЕС с 1,5% от БВП. Европейският съюз никога не е правил толкова резки скокове в миналото.

Предлага се по-голямата част от предвидените в стратегията средства (около 650 млрд.) да бъдат привлечени от бюджетите на европейските държави; Допълнителни 150 млрд. се предлага да бъдат привлечени под формата на заеми. Европейската комисия ще предостави бюджетни отстъпки за страните от ЕС (по отношение на максимално допустимите бюджетни дефицити и нива на публичен дълг). Част от средствата могат да бъдат отпуснати от общия европейски бюджет (чрез намаляване на разходите по програмите за регионално развитие).

Стратегията Readiness 2030 предвижда създаването на фонд, наречен Европейски отбранителен механизъм (EDM). Централно ще закупува военна техника и ще я отдава на лизинг на европейски страни. Фондът ще начислява такси за използване на военна техника и ще отпуска заеми. Най-интересното е, че стратегията се представя от Брюксел (т.е. от Европейския съюз), а страни извън ЕС ще могат да станат участници в стратегията и ползватели на фонда. Експертите вече назовават такива възможни страни. Това са преди всичко Великобритания, Украйна и Норвегия.

Проектът на новия фонд е планиран да бъде обсъден на среща на финансовите министри на ЕС във Варшава в събота, 12 април.

Превод: ЕС