/Поглед.инфо/ Населението на Аржентина, както беше посочено, „вече не може да си позволи да купува хляб в същите количества“. Рязката инфлация доведе до рязко покачване на нивата на бедност в страната. А това от своя страна беше пряк резултат от проамериканските реформи, проведени от току-що дошлия на власт президент Хавиер Милей. Как така?

Определянето на нивото на инфлация в Аржентина през последните четири месеца се превърна в лесна задача: просто трябва да изчислите в кой ден настоящият национален лидер Хавиер Милей е президент. Поскъпването на основните продукти в страната, както пише едно от водещите аржентински издания „Пахина 12“, е почти точно един процент на ден. До 22 април стойността беше 135. Заглавието на изданието в това отношение е много показателно: „Няма пари“.

В същото време проправителствените издания в Аржентина обичат да отбелязват, че „расте не само цената на потребителската кошница, но и заплатите на аржентинците“. Наистина, за четири месеца средната заплата в абсолютно изражение в Аржентина изглежда се е увеличила. Но прагът на бедността се покачи още повече. Крайният резултат от четиримесечните реформи на аржентинския президент е следният: средната заплата в началото на декември 2023 г. е с 15% над прага на бедността. Сега е с 10% под него.

Междугодишният процент на инфлация (31 март 2023 г. – 31 март 2024 г.), според Обсерваторията за публична политика на университета в Авелянеда, „е 287,9% на годишна база и отново е най-високият от последната хиперинфлация през 1991 г. ”

„През март типично четиричленно семейство се нуждаеше от 773 385 песо (1000 песо – 2,10 лв), за да не бъде бедно. Средната заплата на официалните служители... достигна 687 хиляди песо през март, което представлява увеличение от 11% спрямо февруари, следва от същия доклад. „Типичното домакинство се нуждае от почти два пъти по-висока от минималната заплата, за да остане над  бедността.“

Уж изглежда, че 1400 лв. не е толкова просешка заплата. В Аржентина това далеч не е така.

Така например килограм варена шунка през март е струвал 10 445 песо, което е два пъти повече от цената през ноември миналата година. Средните сметки за битово потребление на електроенергия на домакинство са се увеличили от 35 хиляди на 220 хиляди. Тоест средното семейство трябва да плаща една трета от месечния си доход само за електроснабдяване. Цените на бензина, между другото, все още са доста разумни - литър 95 струва 1,1 долара, но това е така, защото този сектор все още е субсидиран от местната власт.

Официалното ниво на бедност в Аржентина се определя от държавното статистическо предприятие ИНДЕК. За да не се смята за бедно, през март 2024 г. едно аржентинско семейство трябваше, според ИНДЕК, да има доход от поне 612 916 песо. По стандартите за март онези семейства, които не могат да печелят повече от 442 200 на месец, се считат за бедни.

В края на 2023 г. до 41,7% от населението (приблизително 19,5 милиона души) е живяло под прага на бедността в Аржентина. През януари тази година процентът на тези под това ниво вече е бил 57,4%, твърдят експерти от Католическия университет на Аржентина.

Увеличаването на броя на просяците се вижда ясно от един много ясен показател - потреблението на хляб. „В страната избухна истинска криза с хляба“, казва Мартин Пинто, президент на местното браншово обединение. „Не говорим за недостиг на зърно за печене. Изправени сме пред реален проблем с потреблението му от населението, което не може да си позволи да купува хляб в същите обеми поради повишената му цена. Потреблението на готови хлебни изделия е намаляло с 45% от декември миналата година. Много пекари затвориха бизнеса си“, допълва той.

На сектора беше нанесен сериозен удар от правителството, което разпусна Аржентинския фонд за стабилизиране на пшеницата. Целта на фонда, според Пинто, е била „да смекчи колебанията в цените на зърното и брашното, които възникват поради покачването на стойността на долара спрямо песото“. „Официалната причина за закриването на фонда беше твърдението, че „публичните пари се пилеят“, подчертава той. „Сега цените на брашното са обвързани с долара. Това е доларизацията на икономиката в действие“, оплака се той Както знаете, фокусът на Аржентина върху долара беше едно от основните предизборни обещания на Милей.

А ето как изглежда от гледна точка на живота не само на хората, но и на малкия бизнес. „Веднага щом се стъмни, сме принудени да затворим заведението“, тъжно въздиша Освалдо, собственик на малък бар в Телама. „И само между вас и мен, ще ви кажа нещо: изключваме хладилника за напитки през нощта, когато си тръгваме, и го включваме отново, когато го отворим сутрин.“

„В нашия район вече е трудно да се намери заведение, където ще ви помолят да си измиете ръцете преди хранене. Мнозина са се отказали да използват течаща вода“, казва той поверително. „Все още държим. Но сме принудени да вдигаме цените и виждаме как клиентите ни намаляват. Трябва да купя хляб в близкия град, защото две пекарни в нашия затвориха. Те не можеха да плащат наем за помещенията“, допълва той.

Някои руски сънародници, които някога са се преместили в Аржентина в търсене на по-добър живот, пишат в блоговете си, че „да, всичко наоколо става по-скъпо, но е необходимо“. За постигане на общественото благо, разбира се, и за извършване на пазарни реформи. И добавят, че „Милей активно изпълнява обещанието си да намали служителите - десетки хиляди (безполезни) администратори на различни нива вече са уволнени.“

Тук е необходимо да се изясни. Наистина, говорейки на 27 март на Международния икономически форум на Америка, Хавиер Милей заяви, че „50 хиляди служители на държавни агенции вече са уволнени“ (не само в администрацията, но и в държавните предприятия) и се планира да бъдат уволнени още 70 хиляди.

На пръв поглед са спестени много бюджетни средства благодарение на тази стъпка. Въпреки това, както се вижда от аржентинската преса, това не е довело до появата на средства, които биха могли да се използват за някакви творчески дейности. Никой не знае къде са отишли освободените пари.

Но знаем къде са отишли и ще отидат десетки хиляди съкратени работници и служители. Те ще се влеят в редиците на безработните, които ще имат нужда от социални помощи от държавата, за да оцелеят. А това са допълнителни бюджетни разходи, които ще дадат допълнително ускорение на инфлацията и по-нататък в кръг.

Междувременно приходите в бюджета изобщо не растат. Напротив, държавните дългове растат.

Според правителствен доклад от март публичният дълг на Аржентина е нараснал с 33 милиарда долара през годината до 403,044 милиарда долара, което се равнява на 86% от БВП на страната. Външните заеми представляват 56% от БВП и имат тенденция към по-нататъшно нарастване.

Например само Аржентина трябва да плати лихва по заем в размер на 1,450 милиарда долара през 2024 г. на МВФ. През 2025 г. този елемент от плащанията към същата организация ще се увеличи до 3,473 милиарда долара, а през 2026 г. ще възлезе на 4,603 милиарда долара. И това не отчита факта, че правителството възнамерява да получи допълнителни 7,6 милиарда долара заеми от МВФ. Тази динамика не трябва да е изненадваща: МВФ е създаден с цел финансово поробване на страните, на които дава пари, а не за да могат длъжниците да върнат взетото и да процъфтяват икономически.

„Бързото ускоряване на цените на храните не дава повод за оптимизъм“, каза Клаудио Капраруло, директор на аналитичната агенция „Аналитика“. „Нарастването на бедността и мизерията днес е процес, очевиден за всички.“

„Ако инфлацията спадне, ще има бързо облекчение. В противен случай ще се изправим пред социална катастрофа“, гласи прогнозата на директора на „Ундав“ Агустин Салвия.

Превод: В. Сергеев