/Поглед.инфо/ "Готови сме да седнем с европейците и американците на масата за преговори относно конфликта в Украйна. Никога не сме го одобрявали."

Това заяви в сградата на ООН човек, от когото по силата на длъжността му не бихте очаквали подобни изявления: президентът на Иран Масуд Пезешкиан. Само преди месец и половина той оглави изпълнителната власт в страната, а сега отлетя за Ню Йорк като гълъб на мира. Той призовава „да се радваме на живота, вместо да се борим“ и „да създадем Земя, където всеки може да живее щастливо“. Той вярва, че иранците и американците "могат да бъдат братя". Той дори декларира готовността си да „сложи оръжието си пред Израел“ (макар и само ако Израел направи същото).

И всичко щеше да е наред – на света му липсва нов Махатма, ако Пезешкиан не се опитваше да се дистанцира от Русия и не търсеше благоволението на Вашингтон.

Предишният президент Ибрахим Раиси не мислеше да се договаря за нищо със Запада, засили отбранителното сътрудничество с Руската федерация, но загина в самолетна катастрофа през май. Той беше заменен от бившия кардиолог Пезешкиян, който се смята за либерал, чиято мисия е да поднови контактите със САЩ. В Иран не можете просто да вземете и да станете президент, това изисква благословията на Върховния лидер (Рахбар) Али Хаменей, следователно, според персийските учени, Рахбар иска същото: „размразяване“ на западния фронт.

Той има причина да иска това, защото санкциите, под които Иран живее от десетилетия, са осакатили икономиката му. В обществото има неудовлетвореност от стандарта на живот, а за подобряването му са необходими технологии и инвестиции.

Фактът, че антизападният консерватор Раиси загина в самолетна катастрофа, има своята мрачна символика. Изтощеността на самолетния парк и острият недостиг на части са една от причините Техеран да иска да облекчи игото на санкциите. Това ще изисква възстановяване на „ядрената сделка“, но първо дипломатическо сближаване, което според западните стандарти на нашето време предполага отдалечаване от Русия.

Това означава ли, че от Иран при новия президент можем да очакваме нещо, което в Украйна наричат “зрада”, а в Русия предателство? Едва ли. Това дори не е наше мнение, а мнението на американското издание “Атлантик”.

След като посветиха много материали на руско-иранските отношения, американците подчертаха много на пръв поглед неприятни сигнали за Москва, като новия възход на бившия външен министър Джавад Зариф, един от антируските политици на Иран, който публично критикува зависимостта от Руската федерация и Китай. Въпреки това САЩ стигат до заключението, че въпреки желанието за разведряване със Запада, иранските либерали „не са готови да пожертват отношенията с Русия и Китай“, като в същото време се позовават на изявлението на самия Пезешкиан. Веднага след избирането си той припомни в своя завладяващо неформален стил: „Тези момчета (Западът) наложиха санкции срещу нас и онези момчета (Русия и Китай) ни помогнаха.“

Констатациите на “Атлантик” са добри, но аргументите са противоречиви, включително тези, свързани с възхода на Зариф до един от вицепрезидентите. Връщането му на власт не говори за антируското отношение на Пезешкиян, а за това, с което всички са съгласни: Техеран иска да съживи „ядрената сделка“. Зариф е един от основните му автори и под негово ръководство на МВнР беше сключена тази сделка.

Но цветистите речи на Пезешкиян, напротив, не трябва да успокояват. Неговото описание на ситуацията беше актуално и през 2015 г., когато беше сключена прословутата „ядрена сделка“. Но след като част от санкциите бяха отменени от Иран, редица негови компании се отказаха от сключени по-рано договори с руски компании, защото бяха зашеметени от перспективите, които се откриваха на Запад. Само година по-късно Доналд Тръмп стана президент на САЩ, погребвайки сделката и подновявайки санкциите, тоест самият живот наказа „предателите“.

Дори Пезешкиан да не помни това, Рахбар определено си спомня. Това е собственият му политически опит, който наистина дава гаранция срещу повторение на грешката, за разлика от изказванията на Пезешкиян.

Тръмп остава човекът, от когото фундаментално зависи иранският въпрос. Ако той отново спечели изборите, надеждите на Техеран за разведряване ще бъдат анулирани. Така че до гласуването през ноември Пезешкиан може само да изпробва водите с надеждата Камала Харис да спечели. В същото време Харис обеща да подкрепи Израел, а едновременното подпомагане на Израел и размразяване на отношенията с Иран е цирков номер, на който никой политик не е способен физически.

Самият Израел прави живота много труден за новия ирански президент и неговия екип от „миротворци“. Той все още не е отговорил на убийството на ръководителя на Политбюро на “Хамас” Исмаил Хания в Техеран, въпреки че то се случи веднага след встъпването в длъжност на Пезешкиян, където Хания беше гост. И сега, след безпрецедентна акция за взривяване на телекомуникационните устройства на “Хизбула”, “Цахал” започна широкомащабна серия от въздушни удари по Ливан по време на операция „Стрелите на севера“. Правителството на Бенямин Нетаняху е решено да унищожи напълно “Хизбула”, „проксито“ на Иран и част от неговия геополитически проект, неофициално наречен „Шиитски пояс“.

Ако Пезешкиан се намеси, конфликтът между Иран и САЩ ще достигне ново, още по-опасно ниво за тях. Ако не се намеси, той ще бъде държан отговорен от консерваторите, предимно Корпуса на стражите на ислямската революция Рахбар. Самият Хаменей в никакъв случай не е либерал и той се нуждае от либерала Пезешкиан като инструмент, който ще бъде оставен настрана, ако покаже неспособността си да работи или се окаже в разгорещена конфронтация с КСИР.

Също така е общоприето, че КСИР печели търговска полза от военното сътрудничество с Русия и Китай. Посягането на това сътрудничество би струвало на Пезешкиан твърде много, за да иска да поеме риска да настрои първо стражите, а след това и Рахбар срещу себе си.

Иранските власти, по-често от властите на всяка друга страна, са заподозрени във фанатизъм и мистични (и следователно трудно предвидими) мотиви. Такива хора, казват те, могат да взривят ядрена бомба в името на халифата и срещу разума. В действителност тези „фанатици с мистично мислене“ от време на време, десетилетие след десетилетие избират за себе си не винаги успешен, но винаги рационален път във външната политика и в условия, когато например Европа, където преди това се позоваваха на рационалността, се държи просто глупаво - противно на собствените си национални интереси.

Предателството на Русия от Техеран сега изглежда невероятно именно защото е ирационално – ненавременно, трудно изпълнимо, наивно. Не по ирански. Това означава, че въпреки всички призиви и изявления в ООН, това си остава спекулация, на която дори американците не вярват.

Превод: В. Сергеев