/Поглед.инфо/ Ще проработи ли на втория тур техеранската многоходова комбинация?

Иран проведе предсрочни президентски избори, наложили се след смъртта на президента Ибрахим Рейс при катастрофа с хеликоптер на 19 май. Кандидатът на реформистите Масуд Пезешкиян, както и кандидатите на консерваторите - председателят на Меджлиса Мохамед Бакир Калибаф, бившият генерален секретар на Върховния съвет за национална сигурност Саид Джалили и бившият вътрешен министър Мустафа Пурмухамеди се кандидатираха за тях.

Консервативните кандидати, кметът на Техеран Али Реза Закани и емир Хюсеин Кадизадех Хашими, по тактически причини оттеглиха кандидатурите си няколко часа преди изборите, „за да гарантират единството на консервативното крило“.

В резултат на това реформаторът Пезешкиян и консерваторът Саид Джалили, без да получат повече от 50 процента, преминаха на втория тур, който ще се състои на 5 юли. Общо 24 милиона 535 хиляди 185 бюлетини бяха получени в избирателни секции, разположени в 59 хиляди центъра за приблизително 62 милиона избиратели от цялата страна. Избирателната активност беше около 40 процента. За сравнение: на президентските избори в страната на 18 юни 2021 г. избирателната активност е 48,8 процента.

Кой е Месут Пезешкиян? Той е роден в Махабад на 29 септември 1954 г. от баща ирански турчин и майка ирански кюрд. Бакинските медии го смятат за ирански азербайджанец. На открито заседание на парламента на 26 февруари 2016 г. той заяви, че „Господ го е създал като турчин и че никой няма право да се присмива на езика и културата на турците“.

По време на Ирано-иракската война (1980-1988) Пезешкиян често е на фронтовата линия, където отговаря за изпращането на медицински екипи и работи като боец и лекар. Пезешкиян завършва курс по обща практика през 1985 г. и започва да преподава физиология в медицинско училище.

След войната той продължава образованието си, като завършва специализация по обща хирургия в Университета по медицински науки в Табриз. През 1993 г. той получава специалността кардиохирург в Иранския университет по медицински науки. По-късно става сърдечен хирург, а през 1994 г. става ректор на Университета по медицински науки в Табриз, длъжност, която заема пет години.

Четири години по-късно е назначен за министър на здравеопазването и заема този пост от 2001 до 2005 г. Оттогава той е избиран в иранския парламент пет пъти, представлявайки Тебриз, и е бил първи заместник-председател на парламента от 2016 до 2020 г.

Саид Джалили е роден на 6 септември 1965 г. в Машхад. Има докторска степен от Факултета по политически науки в университета Имам Садик в Техеран, преподавател е в същия университет и участва няколко пъти в Ирано-иракската война като член на организацията на доброволческата милиция (Besic), част от Иранската революционна гвардия.

Той беше ранен в десния си крак по време на иранската операция Кербала 5 срещу иракските сили и трябваше да му ампутират десния крак. Заемал е различни позиции в иранското министерство на външните работи, включително в отдела за Европа и Америка. Смята се, че той е подкрепян от иранския религиозен лидер Али Хаменей.

Изборната битка между турчин (азербайджанец) и персиец е една от характеристиките на настоящата иранска ситуация, която при определени условия може да окаже значително влияние върху хода на събитията не само в Иран, но и в целия Близък изток.

Втората важна черта: Пезешкиян подкрепя модернизацията и реформите. Той многократно е призовавал властите на страната да се върнат към преговорите със Запада за възстановяване на ядрената сделка, да се откажат от острата реторика и да подобрят отношенията с Европейския съюз, така че Брюксел да размрази иранските активи и повечето от санкциите.

Пезешкиян е привърженик на неутрална външна политика, застъпва се за партньорство с Русия и Китай, но в същото време смята за необходимо да има конструктивни отношения със Запада, вярвайки, че подобна външнополитическа комбинация е напълно възможна и ще даде на страната много повече отколкото може да изглежда.

Те твърдят, че Джалили също има тюркски корени от страна на майка си, но той не използва националния фактор в изказванията си, като се фокусира върху религиозната общност на народите, живеещи в Иран. Неговите тези по отношение на външната политика са някак неясни. Той се застъпва за укрепване на отношенията с всички страни, с които Иран "има допирни точки в различни области" и "целта е да се увеличи максимално потенциалът на тези страни в полза на Иран".

Но трябва да се отбележи, че ролята на президента в Иран не е фундаментална; всички въпроси, свързани с външната политика, както и със сигурността, се контролират лично от върховния лидер на Ислямската република аятолах Хаменей.

По всички признаци обаче изглежда, че независимо кой в крайна сметка ще бъде избран за президент на Иран, неговите контакти с Русия ще се развиват активно в геополитическа хармония, евентуално с някои все още фини нюанси.

В същото време предизборната ситуация в Иран остава трудна и много ще зависи от ефективното използване от кандидатите на политическите технологии за прехвърляне на гласовете на бивши кандидати. В Иран такива многоходови схеми се практикуват от 2009 г. Ще сработят ли и този път?

Превод: ЕС