/Поглед.инфо/ Еманюел Макрон е диване и лъжец. Видео на триатлонист, който буквално повърна след плуване във вонящата река Сена, обиколи социалните мрежи. И Симона Байлс, американска гимнастичка, шампионка и просто светло момиче, макар и с високо ниво на психическо безпокойство, обясни на хейтърите, че косата ѝ е хвърчаща, защото климатикът в автобуса на отбора е повреден и така постъпил с нейната коса. Е, спортистите от Австралия се разбраха на коя опашка да вземат душ (има само две кабини, а в столицата на Олимпийските игри през 2024 г. жегата е ужасна и ще трябва някак да се измие потта, а не да вони на телесни сокове а ла Франция).

Президентът на Франция в този момент не седеше бездействащ и написа следното в социалните мрежи: „Благодарение на мащабните инвестиции от държавата, включително Париж и Вал дьо Марн, за четири години постигнахме невъзможното: след сто години вие можете да плувате в Сена. Прекрасно наследство за хората от Ил дьо Франс да могат да плуват и за биоразнообразието."

По принцип беше възможно да се сложи край на тази жизнеутвърждаваща нотка на съобщението от собственика на Елисейския дворец (Невъзможно е да се намери по-добра илюстрация на пълната загуба на контакт с реалността), обаче, животът на Олимпиадата удари ново дъно.

Боксьор, който се представи като жена и на тази база получи разрешение да се състезава в съответната тегловна категория, счупи носа на италианската си опонентка в 46-ата секунда на битката - и беше обявен за победител в това състезание.

Дори британският “Гардиън”, заклет защитник на джендър флуидния дневен ред, не устоя и се възмути. „Решението да се допусне Иман Хелиф до състезания по бокс за жени може да изглежда противоречиво.“

Факт е, че Международната боксова асоциация (МБА), която регулира участието на спортисти в състезания, не допусна Хелиф на женския ринг. Защото се оказа, че той всъщност е "тя". Той беие опроверган от собствения му набор от хромозоми. Да говориш е едно, но Иман не успя да измисли и да си имплантира втора X хромозома вместо Y хромозома. Колкото и да се опитваше.

На помощ се притече МОК, който вместо да откаже реципрочност на Иман, свали МБА от олимпийския ринг. Хората от Лозана приеха, че са достатъчно компетентни да водят боксови мачове. Освен Имана, който се състезава под флага на Алжир, подобна ситуация се е развила и с боксьор от Тайван.

Оценете красотата на ъперкъта на МОК: той официално призна преди година, че и двамата боксьори не са преминали теста за пола, но все пак позволи и на двамата да бият публично жени (боксират се срещу тях на ринга).

Ако има затворена секта, която се покланя на боговете на „половата флуидност“, това е МОК. Ако има „държава в държавата“ с принципа на пълна екстериториалност, то това е и МОК.

В Париж, където тези „Властелини на пръстените“ се установиха за времетраенето на Олимпийските и Параолимпийските игри през 2024 г., нито една жива душа не знае къде е щабът им. Освен това МОК пое почти всички правомощия на общинските власти на френската столица. И решава например дали да позволи на полицията, ако дойде на повикване, да влезе в който и да е олимпийски обект. Служителите на реда изискват специално разрешение за това.

И именно МОК забрани например приемането на банкови карти, ако не са “Виза”, на същите олимпийски обекти. Защото същата тази “Виза” е основен спонсор на МОК.

Тоест, гаденето с пръски от несмляна храна след плуване е ОК и нормално за МОК и неговата “Виза”, но не можете да платите с друга карта.

Сега МОК се държи на Олимпиадата по такъв начин, че феодалния земевладелец до хората от Лозана изглежда като смесица от Волтер и карбонар.

Каква ти полиция или упорита Y хромозома, която не иска да напусне мъжкото тяло? Точно така, това са капка шампанско.

МОК може да забрани (и много активно забранява) използването на каквито и да било имена, ако и когато в думата се намери коренът „Олимп-“. И не го интересува, че малкото семейно предприятие „Олимпиада“, което работи от три десетилетия, няма да може да плати на „Властелинът на пръстените“ глоба от десетки хиляди евро. Защото всичко, което е „олимп“ или „олимпиада“, принадлежи на МОК.

МОК също има право да забрани, например, продажбата на пържени картофur за вкъщи по време на Олимпийските игри. Защото според наредба, която малцина са виждали, само хора от Лозана имат право да продават храна за вкъщи в близост до олимпийските обекти. Ресторантьорът, на когото това беше официално заявено, каза, че „не е почувствал заплаха, но все пак си спомня разговора“.

И така, между повръщаното на триатлониста точно на брега на Сена, неконтролируемата пухкавост на косата на гимнастичката Байлс и невъзможността хапнат пържени картофи, има нещо общо. Свързващият, така да се каже, съюз от пет пръстена, първоначално окачени наобратно, отдолу нагоре. Фиаското на сегашните олимпийски игри има начало, но срамът все още клони към безкрайност.

И не, тук няма злорадство. Имаме само съчувствие към тези, които платиха този ад от собствените си джобове, към тези, които бяха лишени от спортен празник, превръщайки го в пътуващо кабаре с „брадати жени“, към тези, които бяха нагло измамени, обещавайки всичко най-добро , но които бяха изоставени с мръсната Сена, плащайки с възможността да си счупят носа. Само защото МОК искаше така. И неговите спонсори. Парите развращават. И такива колосални като в Лозана, корумпират колосално.

Фактът, че нямаме нищо общо с този зловонен дневен ред, е наш голям късмет. Късмет. Шанс. Нека го ценим!

Превод: В. Сергеев