/Поглед.инфо/ ООН е много силно в статистическите данни, повечето от които то извлича от съучастничеството си в допускането на нарушения на човешките права.
"Сега прескачаме още един рекорд, който ще продължи да расте, освен ако световните лидери не спрат войните", заяви върховният комисар за бежанците на ООН, Филипо Гранди.

През първата половина на 2020 година, над 80 милиона души са били принудително прогонени от домовете си на глобално ниво, в резултат на война и конфликти.

Това е действително едно от противоречията на ООН. Да твърди, че световните лидери са отговорни за войните и ги започват, когато същите световни лидери се събират заедно в щаба на ООН за да поддържат противоречията между човешките права и техните нарушения.

Целта е да се създаде фалшива еквивалентност между мира и сигурността.

Мирът може да няма устойчива дефиниция, когато произтича от сигурността, която е тежко зависима от милитаризацията, наблюдението и агресията.

В допълнение към това, погрешното различаване на хуманитарните последствия и агресивните действия на правителствата, допълнително допринася за политиките, при които бежанците са само релевантни що се отнася до политиката на изключването.

Отхвърлящите политики, таргетирането на бежанските траектории уж с цел да се прекратява трафикът на хора, затварянето на граници, бежанските лагери и държавното насилие - всички тези неща се използват от световните лидери.

Уж в тяхната борба срещу миграцията, която е евфемизъм използван за да прикрива политическата им война срещу бежанците и всички нарушения на международното право от тяхна страна.

ООН е съучастник в удължаването на това насилие.

Реториката, с която се осъждат военните решения за решаване на бежанските кризи не адресира източника на тези кризисни ситуации.

А този източник е военното насилие, което е от основните причини за принудителното изселване.

Съветът за сигурност на ООН, който има за задача да определя действията, които нарушават мира и сигурността, приема един военизиран подход.

Този подход задейства и поддържа цикли на принудително изселване на глобално ниво.

Без дори да споменаваме за кохезията между ООН и НАТО, Съветът за сигурност на ООН предоставя мандатите за чуждестранните интервенции на Северноатлантическия алианс.

По този начин той създава условията за глобализираното насилие, докато в същото време нарушенията на международното хуманитарно право после се използва в отчаяни опити да се прикриват нарушенията от страна на НАТО.

Глава седма от Хартата на ООН подчертава ролята на Съвета за сигурност. Неговото лицемерие се изразява най-добре в член 43, алинея първа:

"Всички членове на Обединените нации, за да допринасят за поддържането на международния мир и сигурност, предприемат действия за да бъдат налични за Съвета за сигурност, когато той ги свика и в съгласие със специалното споразумение или споразумения, въоръжените сили, помощ и съоръжения, включително човешки права за преминаване, необходими за целта на поддържането на мира и сигурността."

НАТО описва съюза си с ООН като "прагматична интеракция". През 2008 година и двете институции обновяват своята рамка за сътрудничеството си.

"Имайте предвид, че превенцията и разрешаването на конфликтите не само, че спасява животи, но и представлява по-ефективна употреба на ресурсите", казват те.

"ООН и НАТО ще продължат да работят заедно за да помогнат на националните власти да засилят капацитетите си за адресиране на появяващите се кризи", твърдят двете организации.

И все пак ООН и НАТО са инсценирали и почвали конфликти и чуждестранни интервенции с претекст мира, сигурността и демокрацията.

За организации, които процъфтяват върху милитаризацията, бежанците са само едно удължение на войната. Един хуманитарен феномен, който се експлоатира за да се оправдават политическите наративи за сигурността за сметка на човечеството.

Няма никакво признание относно това как страните, които решават съдбата на прогонените от домовете си хора, реално са замесени в разпръскването им.

Това противоречие, а именно да очакваме, че световните лидери ще намерят решения за бежанците, докато международните институции продължават нарушенията при принудително прогонените, не е проблем, който ООН или пък НАТО искат да адресират.

Вместо ООН да издържа бежанците, бежанците издържат и поддържат политиките на ООН, макар и неволно.

През 2018 година, която също беше описана като рекордна от гледна точка на принудителното прогонване, Гранди реторично попита:

"Кога беше последният конфликт, който си спомняте да е бил разрешен?"

Въпрос, който най-добре да се постави пред институциите, които обявяват защитата на човешките права, докато в същото време подкопават основите й.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели