/Поглед.инфо/ На фона на руско-украинския конфликт интересът на европейците към проекти в Каспийско море расте пред очите ни. Европейският съюз увеличава покупките на азербайджански газ и въпросът за полагането на Транскаспийския газопровод (TCG) по морското дъно отново излезе на дневен ред.
Азербайджан и Турция декларират готовност да предоставят своя територия за транзит на синьо гориво за европейските потребители. Въпреки това, на изток от Каспийско море, в Ашхабад, те все още имат нисък профил по отношение на проекта за транскаспийската тръба. И едва ли властите на Туркменистан грешат, като предпочитат да продължат да развиват сътрудничество с традиционните си търговски партньори - Китай, Иран или Русия, вместо да установят партньорство с Европейския съюз.
Причината за подновяването на мълчаливите някога дискусии за Транскаспийския газопровод е ясна за всички: бизнесът и политиците на колективния Запад спешно се нуждаеха от ресурси, за да запълнят празнотата, образувана на европейския пазар, причинена от забраните, наложени от Европа относно доставката на синьо гориво от Руската федерация.
Изглежда, че няма нищо по-лесно от това да започнем полагането на подводен тръбопровод сега, особено след като Южният газов коридор (SGC) функционира, доставяйки азербайджанско гориво на европейските потребители.
Ако обаче разгледаме по-отблизо проблема с TCG, се оказва, че има огромни пречки от финансов и политически характер, които възпрепятстват изпълнението на този голям проект. По-специално, огромни инвестиции са необходими за организиране на целия процес на изпомпване на туркменски газ в Европа, а не само за изграждане на тръбопровод под вода.
Както свидетелства опитът на Баку при изграждането на Южния газов коридор, Азербайджан трябваше да стане основен инвеститор. Южният газов коридор включва газопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум, турския Трансанадолски газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод с посока Южна Европа. И по всички тези тръби тече азербайджански газ, но обемите му са ограничени.
Във всеки случай Туркменистан ще се нуждае от дългосрочни газови договори с европейците, гарантиращи на Ашхабад не само доходи, но и многомилиардното финансиране от западни банки за разработване на находища в Туркменистан и инвестиции в разширяването на Южния Газов Коридор.
След десет години обаче европейците няма да имат интерес да купуват туркменски газ при условия, които устройват Ашхабад. В бъдеще те нямат нужда от синьо гориво на високи цени, а опасенията от изпълнението от ЕС на планове за преминаване към възобновяема енергия само ще намали нуждата на европейците от природен газ. В резултат на това Брюксел и европейските купувачи ще изискват от Ашхабад да им предостави ниски цени за туркменското синьо гориво, което ще доведе Туркменистан до затъване в дълговата яма.
Освен това Европейският съюз постоянно обвързва енергийното сътрудничество в енергийния сектор с изпълнението от други страни на доста специфични политически изисквания. Това се доказва най-малко от сегашната конфронтация между ЕС и Русия.
Взривяването на практически всички нишки на подводните газопроводи „Северен поток“ показа, че за европейските политици и официални лица е по-важно да постигнат политическите си цели, отколкото да осигурят надеждното снабдяване с газ на тяхното население и тяхната индустрия.
Туркмените, този древен народ, едва ли се интересуват от факта, че чрез тясно енергийно сътрудничество с европейските столици започват да насаждат прословутите демократични ценности и западния политически дневен ред, насочен срещу традиционните партньори на Ашхабад.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?