/Поглед.инфо/ Точно преди 80 години се разиграва една от най-ужасните морски трагедии в историята не само на Великата отечествена война, но и на целия свят. Става дума за потопяването на съветския моторен кораб "Армения" и хиляди хора на борда. Корабът е потопен от фашистки самолети, но дебатът дали това трябва да се счита за военно престъпление продължава и до днес.
Един от популярните митове, свързани с тази трагедия, е версията, че моторният кораб "Армения" е бил болничен кораб на Черноморския флот и потъването му от пилоти на „Луфтвафе“, от гледна точка на международното право, трябва да се счита за военно престъпление. Има и друга версия, при която "Армения" се нарича санитарен кораб, но в същото време атаката се счита за престъпна, тъй като не се прави разлика между статута на болнични и санитарни съдове.
Любопитното е, че и двете версии често се споменават в спорове около друг трагичен военноморски епизод – потъването на германските лайнери „Вилхелм Густлоф“ и „Генерал Щойбен“ от съветската подводница С-13. Често се казва, че тези съдове са били незаконни мишени за атаката, тъй като са били защитавани и от Червения кръст, но тяхното унищожаване трябва да се приеме като вид отмъщение за гибелта на "Армения".
Дали обаче наистина е така?
Болничен или санитарен кораб?
Статутът на болничните кораби за първи път е уреден в международното право през 1907 г. в Хага с конвенцията за адаптиране на военноморската война към принципите на Женевската конвенция. В него се казва, че корабът на военната болница е използван с единствената цел да помага на ранени, болни и умиращи. Статутаът му се съобщава на воюващите страни с откриването или по време на военни действия. В същото време техните правителства се задължават да не използват болнични кораби за никакви военни цели. Ако това се случи, те вече не се ползваха от закрилата и покровителството на Червения кръст.
Хагската конвенция изключва възможността за нападения или залавяне на такива кораби, като дава статут на имунитет на екипажите им. За целта болничните кораби трябва да бъдат боядисани в бяло със зелена надлъжна ивица, да издигнат знамето на Червения кръст и да се осветяват през нощта. Така страните, подписали конвенцията, гарантират безопасността. През 1918 г. към тях се присъединява съветската република, която тогава признава всички международни конвенции за Червения кръст.
Любопитно е, че през годините на Великата отечествена война СССР евакуира ранените по море с кораби от три вида: болнични, санитарно-транспортни, както и временно разпределени и свързани. Според справочника от 1989 г. на Военноморския музей на Министерството на отбраната на СССР, по време на войната съветският флот е имал само един болничен кораб - "Андрей Жданов". Останалите транспорти принадлежат към другите посочени типове.
По-специално, на 10 август 1941 г. "Армения" е прехвърлена на медицинската служба на Черноморския флот като санитарен съд с номинален капацитет за евакуация от 400 души. Корабът е оборудван с операционна зала и съблекални с персонал от 113 медицински работници.
Бягството на "Армения"
Уви, "Армения" не получава статут на болничен кораб. Действието на конвенцията от 1907 г. се разпростира само върху тези или до военноморските лазарети на военни кораби, които трябваше да бъдат пощадени по време на качване на борда. Но не пише нищо за санитарните кораби. Ставайки точно такъв, корабът е оборудван не само с медицински консумативи, но и с оръжия, управляван от военен екипаж и е придружен от военни кораби в почти всички пътувания.
За да разберем за какви цели е използвана „Армения“, нека се обърнем към хрониката на действията на Черноморския флот по време на войната, публикувана от Народния комисариат на ВМС на СССР и публикувана на уебсайта на Президентската библиотека на Руската федерация.
От средата на август до средата на октомври 1941 г. "Армения" извършва пътувания между Одеса, кримските и кавказките пристанища, като транспортира оръжие, боеприпаси и войски в зоната на бойните действия и евакуира ранените и цивилните от нея.
Например на 26 август транспорти "Армения" и "Крим" докарват 920 войници и боеприпаси в Одеса. На 1 септември корабът доставя там още 2000 войници, а на следващия ден извади 1500 ранени от Одеса, като ги доведе в Туапсе. На 8 септември "Армения" заедно с "Грузия" и "Украйна" доставят 6500 войници на Червената армия в Одеса. В същия ден корабът заминава за Туапсе с 500 ранени и 1100 други пътници на борда.
Междувременно съветското командване решава да прехвърли 157-а пехотна дивизия в Одеса по море. На 17 септември "Армения" и "Украйна" напускат Новоросийск, като взеха на борда си 4372 души, 26 оръдия и 45 превозни средства. Този важен конвой, охраняван от крайцера „Червена Украйна“ и други кораби, достигна целта си без загуба. Връщайки се обратно, "Армения" извежда още ранени и цивилни от Одеса. На 26 септември корабът отново довежда войски в Одеса (1273 души) и отново извежда партида ранени.
Междувременно нещата на юг не са в полза на съветската страна. На 30 септември щабът на Върховното командване разрешава да напусне Одеса, като разпорежда да се подготви пълна евакуация на войските на Одеския отбранителен район. Това изисква целия морски транспорт на Черноморския флот. „Армения“, заедно с други кораби, взема активно участие в прехвърлянето на части от Приморската армия и техните материали от Одеса в Крим. Евакуацията приключва на 15 октомври, когато флотът извършва еднократен преход от 11 транспорта с войски към Севастопол. Общо през първите две седмици на октомври личният състав на шест дивизии и други части на Приморската армия, наброяващи около 80 хиляди души, е изведен по море. Спасени са и голям брой превозни средства, оръдия, коне и други военни припаси. 5941 ранени и около 15 хиляди цивилни са евакуирани от Одеса.
Гибелта на "Армения"
След приключването на евакуацията на Приморската армия "Армения" продължи транспортирането на войски до кримските пристанища, след което извежда ранените. На 5 ноември "Армения" пристигна в Севастопол с подкрепления за защитниците. Любопитно е, че твърдението за последвалата евакуация на болници от града върху него се опровергава от заповедта на командващия отбраната на Севастопол генерал И.Е. Петров, от когото се иска да създаде болнична база за 2000 места в секторите на отбраната, като я попълва с армейски и морски медицински персонал. Само излишният медицински персонал подлежи на евакуация.
След като приключва с товаренето на ранените, корабът прави преход към Ялта, за да вземе на борда новата си партида. Сутринта на 7 ноември "Армения" напуска това пристанище, придружена от два патрулни катера, насочвайки се към Кавказ.
Какво се случи след това е добре известно. В 11:25 ч. корабът е атакуван от немски бомбардировач-торпедоносец. Едно от двете изпуснати торпеда се удря в носа на кораба, след което потъва четири минути по-късно. 8 души са спасени, а около 5000 загиват.
Версията на торпедото се потвърждава от немски данни. Според доклад за въздушната обстановка за главнокомандващия на Кригсмарине от щаба на командването на Луфтвафе, в 09:24 ч. (немско време) на 7 ноември излита торпедоносец от 1-ва група на 28-ма бомбардировачна ескадрила потопява кораб с 8-10 000 тона на 40 км южно от Ялта.
Има обаче и версия, че „Армения“ е потопена от бомбардировачи. Именно тя е озвучена от Специалния отдел на Черноморския флот при разследването на загубата на кораба. Към нея се придържат и някои съвременни изследователи. Все още обаче не е ясно какво точно е причинило гибелта на този транспорт. Дори неотдавнашното откритие на "Армения" на морското дъно все още не дава ясна представа какво слага край на съдбата му: торпедо или бомба? Отговорът на този въпрос може да бъде даден чрез подробно проучване на корпуса на кораба.
Военно престъпление?
Често се чува мнението, че потопяването на "Армения" е военно престъпление, тъй като транспортът е бил със знаците на Червения кръст, а атаката на такъв е нарушение на конвенцията. Но корабът не е болничен кораб и конвенцията, уви, не защитава санитарния транспорт. А самото използване на санитарни съдове за военни цели, въоръжение и ескорт ги превърна в легитимна мишена. Освен това е съмнително, че "Армения" и други медицински транспорти са превозвали посочените знаци.
Дори болничният кораб "Андрей Жданов" ги губи в началото на войната. Според спомените на неговия хирург А. Мартинцева този бял кораб с огромни червени кръстове е пребоядисан в сиво два дни след като е превърнат в болница. Това е направено, защото първите дни на войната показаха, че Германия игнорира всички норми, които съществуват за целия свят. В резултат на това твърденията за наличието на кръстове на санитарните съдове изглеждат нелогични, тъй като съветската страна е принудена да ги боядиса дори на болничен кораб. Може би германците са щели да потопят кораби в Черно море под Червения кръст, но през 1941 г. Черноморският флот не разполага с такива.
Любопитно е, че след унищожаването на германските лайнери от подводницата С-13 през януари-февруари 1945 г. се изказват мнения за извършване на военно престъпление от А. И. Маринеско, след като "Вилхелм Густлоф" и "Генерал Щойбен" са защитени от Червения кръст. Такива преценки са погрешни. "Вилхелм Густлоф" наистина от септември 1939 г. е обявен от Германия за болничен кораб и носи съответните знаци. Но през есента на 1940 г. лайнерът е лишен от този статут, тъй като става спомагателен кораб за „Кригсмарине“, обслужващ 2-ра германска учебна подводна дивизия. Така че по време на потъването си той също беше легитимна мишена.
Същото може да се каже и за потъването на „Генерал Щойбен“ , който санитарен. В Германия това е кораб, пригоден за превоз на ранени, но няма статут на болница, тоест не носи специален цвят и е въоръжен. Освен това „Генерал Щойбен“ е бил в конвой по време на атаката, което го прави легитимна цел за С-13.
Така Маринеско и неговият екипаж изпълняват задължението си - да атакуват и потапят вражески кораби, без да правят нищо престъпно. Следователно възгледите, че потопяването на двата съда, за които се твърди, че са защитени от Червения кръст, и е оправдано с отмъщение за „Армения“, са неправилни и придават на действията на C-13 несправедливо негативно отражение.
Наистина смъртта на хиляди хора на съветски кораб е трагедия. Трябва обаче да се признае, че те не са били защитени от международното право, тъй като, за съжаление, конвенциите от онова време не се прилагат за санитарните съдове. Едва през 1949 г. новата Женевска конвенция взема такива кораби под своя защита. Уви, за да се случи това, хиляди хора в морето трябва да платят с живота си, включително и пътниците на "Армения".
Превод: В. Сергеев