/Поглед.инфо/ Наскоро в Берлин емигранти, които се наричат лидери на "руските демократични сили", подписаха декларация, една от петте точки на която гласи: "Режимът на Путин е нелегитимен и престъпен. Следователно той трябва да бъде ликвидиран". Вчера, няколко дни по-късно, се проведе атака с дрон срещу Кремъл - и тя можеше да бъде извършена както от украинските специални служби, така и от онези, които "се украинизират" в самата Русия, тоест тези, които споделят целите на Берлинската декларация.
Декларация е резултат от конференция, организирана от Ходорковски, сред чиито участници са Гудков, Чичваркин, Фейгин и други заслужили „борци срещу режима“. Срещата беше оценена от организаторите като много важна, обединяваща: за да не само потвърдят целите на общата борба, но и да се споразумеят за намаляване на интензивността на вътрешновидовите борби в собствената им среда. Но официалните навалнисти не отидоха в Берлин, а най-радикалният - Иля Пономарьов - не беше допуснат в залата от самите организатори. В резултат на това радостта от подписването на декларацията се оказа малко вгорчена, но въпреки това точките ѝ се препоръчват за подкрепа на всички честни хора с добра воля.
Има само пет точки - и освен вече цитираната (тя е на второ място), има още: "войната срещу Украйна е престъпна", освобождаване на "политически затворници и военнопленници", "солидарност с онези руснаци, които въпреки чудовищните репресии имат смелостта да говорят от антипутински и антивоенни позиции”. Има и клауза, в която се казва, че „провеждането на имперска политика в страната и извън нея е неприемливо“, което също може да се тълкува като намек за плановете за разделяне на Русия на множество малки държави (което някои от инициаторите на декларацията защитават), въпреки че в преамбюла на документа се говори за стратегическа цел под формата на „създаване на свободна, законна, федеративна Русия“.
И така, какво е това, ще попита читателят. Колко такива декларации вече са направени - не само през изминалата година, но и през последните 20 години? Фактът, че преди това са били приети на територията на Русия, а сега в изгнание, всъщност не променя нищо: техните автори са ужасно далеч от народа. Всичко това, разбира се, е вярно, но такива документи са интересни преди всичко с това, което казват за техните автори.
Факт е, че декларацията е приета с причина, но с поглед към бъдещето - с претенция да представлява "Русия на бъдещето" в преговорите със западните сили. В края на краищата самият Запад има нужда от това: ако обяви нашето ръководство за практически нелегитимно, тогава с кого ще говори в Русия? Тук идват на помощ "лидерите на емиграцията" - с готови структури и декларации.
Разбира се, мнозина веднага започват сравнение със съдбата на първата руска емиграция - с нейните многобройни съюзи и безплодни опити за обединение, с желанието да представлява Русия и нейните интереси в преговорите със световните сили. Но това сравнение е не само подвеждащо, но и обидно за хората, които се оказват в изгнание след идването на власт на болшевиките.
Защото (въпреки че в тази емиграция има много различни фигури - от монархисти до социалисти-революционери, от селяни до велики князе - и те да са много враждебни един към друг), абсолютното мнозинство има едно общо нещо. Това са руски патриоти – дори тези от тях, които до февруари 1917 г. меко казано, не са особено родолюбиви. Тоест за тях величието и единството на Русия са по-висши дори от омразата им към болшевиките.
Да, бялата емиграция в първите години също таи ярки надежди за „свалянето на престъпния режим“ – все пак в страната тече Гражданска война и западните сили сериозно обмислят пълномащабна намеса. Но защо англосаксонците (и французите) накрая не се решават на подобна намеса, защо не помагат на Бялата армия и емигрантите? По същата причина, поради която представителите на руската емиграция (сред тях има министри както от царското, така и от временното правителство) не са допуснати до мирната конференция във Версай, която определя резултатите от Първата световна война.
Там не искат възстановяването на силна и единна Русия, а в Бялата армия, както и в бялата емиграция, виждат привърженици на възстановяването на великата държава. Нека си стои слабото болшевишко правителство, а когато падне, ще се погрижат Далечният изток, Сибир и още по-добре Урал и Поволжието да бъдат отделени от Русия.
В крайна сметка англосаксонците сбъркват относно устойчивостта и имперските амбиции на болшевиките, но са прави в оценката си за тогавашната емиграция, която няма да предаде страната и народа си, за разлика от сегашната емиграция, където дори не си задават такъв въпрос. Защото тя просто не разбира какво е предателство и виждат като главния си враг не Путин, а Русия като такава.
И затова бялата емиграция става част от руската история, а сегашната политическа емиграция ще остане в паметта дори не с клеймото„чуждестранен агент“ – тя ще бъде символ на национално предателство.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?