И преди имаше съобщения, че са „уморени от Украйна“ и се опасяват от неограничените доставки на оръжия, но сега за първи път се говори за напрежение в отношенията между Байдън и Зеленски. „Отношенията между Байдън и Зеленски малко са се подобрили след телефонния разговор през юни“, казаха за NBC от администрацията на Белия дом.
Но това може да не е съвсем вярно. Два месеца по-късно Томас Фридман коментира в The New York Times, че „американската администрация е много по-загрижена за ръководството на Украйна, отколкото показва.“ Що се отнася до отношенията на Байдън със Зеленски, Фридман добави, че „има дълбоко недоверие между Белия дом и президента на Украйна, значително повече, отколкото се съобщава“.
Общото доверие между Вашингтон и Киев, според Фридман, е ерозирало: „Като че ли не искаме да узнаем какво става „под шапката“ на Киев от страх да не би да видим каква корупция или лудории вършат, след като сме инвестирали там твърде много.“
Има намеци на разочарование и липса на доверие. След като дълго принуждавахме Зеленски да не преговаря с Русия, тонът се промени и администрацията на Байдън започна да настоява Зеленски да преговаря с Русия. Има разочарование и от твърдия отказ на Зеленски да преговаря. Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан посочи на Зеленски, че „влиянието на Украйна ще бъде засилено, а не отслабено, ако тя изрази готовност за окончателни преговори с руснаците.“ Посланието бе, че възприемането на Украйна [от другите страни] би било по-добро, ако не бъде толкова непреклонна и ако Украйна, а не Русия, желае да преговаря за прекратяване на войната.
Липсата на доверие се задълбочи и от отговора на Украйна за ракетата, която уби двама души на 15 ноември в Полша. След като първоначално бе съобщено, че Полша е ударена от руска ракета, което поражда опасения, че член 5-ти може да бъде задействан, а САЩ и техните партньори от НАТО въвлечени във войната, информацията бързо се промени: макар да е била руска, ракетата не е изстреляна от Русия. Това е стара руска ракета С-300, която украинската армия все още притежава. Украинската противовъздушна отбрана изстреляла ракетата срещу появилата се руска ракета, но пропуснала целта си и паднала през границата в Полша.
НАТО, САЩ и Полша приеха тази интерпретация. Но не и Украйна. „Нямам съмнение, че това не бе наша ракета или наш ракетен удар“, продължава да казва Зеленски. Украинският външен министър Дмитро Кулеба пък нарече интерпретацията „теория на конспирацията“, насърчавана от Русия. Зеленски провокативно нарече ракетния удар „руска атака срещу евроатлантическата сигурност“, намеквайки за член 5-ти. И го квалифицира като „значителна ескалация.“
След тези думи и внушението, което пораждат, недоверието отново се засили. Съливан бързо да се обади в офиса на Зеленски и призова „служителите му по-внимателно да говорят за инцидента.“ Отношенията отнова заораха, след като Байдън изглежда отклони опитите на Зеленски за телефонен разговор. Дори на следващия ден, след като говори с полския президент и генералния секретар на НАТО, Байдън продължи да отклонява молбата на Зеленски за разговор.
Зеленски можеше да приеме единодушната интерпретация на НАТО, САЩ и Полша. Саманта де Бендерн, научен сътрудник по руските въпроси в Chatham House каза, че „отказът [на Байдън] изненадва. Очаквахме много по-изискан медиен отговор от президента… Той трябваше да признае грешката и да се извини.“
Упоритостта на Зеленски да настоява, че Русия е нанесла ракетен удар срещу страна от НАТО, разклати доверието на Запада в него. „Това е нелепо“, каза за Financial Times дипломат на НАТО-вска страна в Киев. „Украинците торпилират [нашето] доверие в тях. Украйна откровено лъже. Това е по-разрушително от ракета.“
Достатъчно разрушително ли е, за да се разклати доверието на Вашингтон в Зеленски? Пет дни след ракетния удар, бившият австралийски посланик в Полша Тони Кевин заяви: „Тази седмица имаше несъмнени признаци за нарастващата умора от войната и раздразнение на Запада от безкрайните искания на Зеленски за повече оръжия и пари“. След това, повтаряйки доклада на Томас Фридман, че „в частен план американските служители са много по-загрижени за ръководството на Украйна, отколкото издават“, Кевин добави: „има нарастващи спекулации, че позицията на Зеленски като лидер може да отслабва. Вашингтон може би обмисля да го смени, но остава много неясно как и с каква цел.“
Изявлението на Кевин е изненадващо. То е необяснимо и не изглежда да е потвърдено от други източници. Само по себе си трябва да се приема много внимателно. Но Кевин е много уважаван и добре информиран дипломат.
Има също основание да се смята, че администрацията на Байдън не се доверява и на други, освен Зеленски. Има се предвид ястреби в собствения му дом, които вероятно искат да дезавуират новия натиск за дипломатическо решение. Докладът от един само ред, алармиращ за „руски ракети са паднали в Полша, членка на НАТО, убивайки двама души“, бил предоставен от „старш служител на разузнаването на САЩ.“ Иначе казано, някой от американското разузнаване безотговорно или измамно приписва на Русия ракетна атака срещу член на НАТО.
Има и обратна страна на яда на Байдън спрямо Зеленски поради безкрайните му искания за оръжия. В първите месеци на войната, включително през април на преговорите в Истанбул, САЩ бяха тези, които спряха Зеленски да преговаря за край на войната и тласкаха Украйна да воюва за изконните интереси на САЩ срещу руската суперсила. Без оръжията, с които би могъл да воюва срещу Русия или да въвлече САЩ във войната, не е изненадващо, че Зеленски негодува: пратен е да се бие без оръжия, за да оцелее.
Безкрайният, както изглежда, характер на войната, постоянните искания за повече оръжия и необходимостта от преговори вероятно са обтегнали отношенията между Байдън и Зеленски. Ракетата, която падна в Полша, задълбочи недоверието и постави на изпитание тези отношения.
Превод: д-р Радко Ханджиев
