/Поглед.инфо/ Снимка на Александър Вучич, седнал на неудобен малък стол пред президентското бюро на Доналд Тръмп в Овалния кабинет на Белия дом и видеото, на което Тръмп обявява клаузата на споразумението, което предполага прехвърляне на сръбското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим, а президентът на Сърбия трескаво прелиства текста, държейки се за главата, отиде в социалните мрежи. Към Вучич заваляха упреци: предал е всичко, унизил се е пред Тръмп, подписал е едва ли не капитулация.

„Във Вашингтон бих могъл да седна на пода, защото знам за какво се боря - за моята страна“, коментира Вучич тези обвинения. “Не спахме през нощта, работихме по всеки детайл…. Ние не отидохме за голяма победа, те се завоюват във войни, ние отидохме за малка победа, каквито се завоюват в мирни условия .... Срещнах се три пъти с вицепрезиденти на САЩ, но до този момент вратите на Белия дом не бяха отворени за Сърбия. Белият дом беше запазен само за албанци и други противници на Сърбия. Сега променихме това”, допълни той.

И така, кой в крайна сметка загуби и кой спечели от споразуменията във Вашингтон?

Несъмнено Тръмп се оказа печелившата страна, която записа „уреждането“ на конфликта в Косово, прокарването на интересите на Израел и толерантността на сърбите към гейовете (клаузата за декриминализиране на хомосексуалистите) в списъка на своите изборни постижения. Формира се мит за дългоочакваното помирение на страните в косовския конфликт. Шведският депутат Магнус Якобсен вече е подал заявление до Нобеловия комитет за присъждане на наградата за мир на американския, сръбския и косовския лидери.

Тръмп усърдно трупа точки през оставащото време до 3 ноември. А какво да кажем за Сърбия? Искаха да я прецакат. По-специално, в навечерието на подписването на документа, на Вучич бе представен проект на споразумение от 16 точки, където 10-и член е признаването на независимостта на „Република Косово“. Сръбският президент възмутено отхвърли този вариант. Специалният пратеник на Доналд Тръмп в "диалога между Белград и Прищина" Ричард Гренел обеща, че "изненадите" няма да свършат дотук.

Известно е, че въпреки че споразумението, подписано във Вашингтон, е определено като Сръбско-Косовско, Сърбия и Косово са имали различни текстове на документа. И след като Александър Вучич и косовският премиер Авдула Хоти подписаха своите версии на договора, те бяха подпечатани от Доналд Тръмп. И така, какво подписа сръбският президент, което позволи на коментаторите да говорят за капитулация?

"Това е добро споразумение за Сърбия," каза Вучич. “Това не е тристранно споразумение. Разликата е важна. Това е споразумение, което Сърбия е сключила със САЩ, а третата страна не е призната за субект на международното право, което е важно за нас”, допълни той.

Нека започнем с обратното, тоест с положителните страни на документа. Сега Сърбия трябва да поеме контрола върху такъв мощен енергиен ресурс като ВЕЦ “Газивода”. САЩ се ангажират да инвестират (говорим за милиарди долари) в изграждането на магистрала и железопътна линия по отсечката Ниш-Прищина, която според Вучич ще свържат непокорния регион с централна Сърбия и ще помогнат на косовските сърби. Вашингтон взема под закрила обектите на сръбското архитектурно наследство, като дава гаранции, че те няма да бъдат унищожени от албанските погромаджии и местните власти, които вече са започнали да прокарват маршрут през защитената територия на манастира “Високи Дечани”. В споразумението се посочва още, че конфискуваното имущество ще бъде върнато на косовските еврейски жертви на Холокоста или по-скоро на техните семейства, но това не се отнася за сърбите, пострадали заедно с евреите по време на Втората световна война, докато албанските колаборационисти са извършвали жестокости на страната на окупаторите.

И накрая, след почти едногодишен саботаж, Косово се присъединява към проекта „Балкански мини-Шенген“, който условно може да се нарече „Югославия под протекторат на САЩ“: заедно със Сърбия, Северна Македония и Албания, сепаратисткият регион е длъжен да осигури свободата на движение на граждани, стоки и финансови потоци през нейната граница, както и да признае дипломите и удостоверения на съседите, получавайки от тях в замяна признаването на своите документи. Това също ще помогне за обединението на разделения сръбски народ, каза Вучич.

А сега за „проблемните“ точки, които, както показаха събитията от последните дни, не бяха толкова проблематични. Например, прехвърлянето на сръбското посолство в Йерусалим, което би означавало признаването на този град като столица на Израел от Сърбия (днес само САЩ, Гватемала, Парагвай и Вануату го признават за такъв). Всъщност споразумението, подписано от Прищина, предполага признаването на Косово от Израел, срещу което сръбската делегация остро се противопостави. В деня след подписването на документа в пресата се появи информация, позовавайки се на източници от сръбското ръководство, че Белград няма да премести посолството си в Израел в Йерусалим, ако Израел признае Косово. Тогава Вучич даде да се разбере, че във всеки случай няма да се съгласи с прехвърлянето на посолството:

„До края на месеца ще отворим търговско представителство в Йерусалим, като Чехия, Унгария и много други европейски страни, и това ще бъде чудесен стимул за израелските, американските и много други еврейски инвеститори да дойдат у нас“, каза Вучич. "По отношение на преместването на посолството, ще говорим по този въпрос с палестинците и нашите арабски приятели. Да видим дали Израел признава Косово, ще видим как Палестина и други арабски държави признават Косово”, допълни той.

Що се отнася до "китайските" и "руски" клаузи на споразумението, подписано във Вашингтон, всичко тук си остава същото.

Антикитайската клауза на споразумението е тази, според която е предписано да се забрани използването на 5Г оборудване от непроверени продавачи. Коментирайки я, Вучич отговори, че това по никакъв начин не би повлияло на договора, сключен от “Телеком Сърбия” с китайската компания “Хуавей”, тъй като китайското оборудване е вече проверено. Клаузата за диверсификация на източниците на енергийни доставки е класифицирана като антируска. „Нуждаем се от диверсификация, тя е желана и полезна за нас, защото стимулира конкуренцията и дава по-ниски изкупни цени, но за нас няма смисъл да купуваме по-скъп газ вместо изгоден руски газ“, коментира ситуацията Александър Вучич.

Една от негативните последици от споразумението е увеличаването на степента на контрол над региона от страна на САЩ. По-специално, Белград и Прищина се задължават да използват американските системи за борба с незаконни дейности, Системата за предварителна информация за пътниците, рейтингова система ATS-G, която определя дали лицето, което влиза в страната, представлява риск (тероризъм, престъпност...). А в отговор на прекратяването на опитите на Косово да проникне в международни организации, Сърбия пое ангажимент да ограничи процеса на отмяна на признаването на независимостта на откъсналата се провинция по страните по света.

По този начин споразумението от Вашингтон не донесе нищо драматично за Сърбия. За разлика от Косово, което не получи признание от Белград, което кара Авдула Хоти постоянно да повтаря мантрата пред местни и чуждестранни медии, че признаването ще бъде крайният резултат от преговорите. И не напразно Вучич иронизира по отношение на Израел, тъй като там все още не са имали време да реагират на перспективите за сближаване между Прищина и Тел Авив в арабския свят, когато Турция направи изявление: „Самата идея косовските власти да предприемат такава стъпка, която очевидно нарушава международното право , е разочароващо”, се казва в бележката на Анкара. "Призоваваме Прищина да избягва всякакви мерки, които биха могли да застрашат правния статут на Йерусалим”, допълниха от там.

Брюксел, безсилен да противопостави нещо на Вашингтон, заплаши Белград със санкции и блокира перспективите за европейска интеграция, ако Сърбия вземе участие във военните учения “Славянско братство”, съвместно с Русия и Беларус. В отговор Белград предприе шестмесечен мораториум върху военни учения с други страни. Това също е косвено, но все пак следствие от споразумението, подписано във Вашингтон.

Превод: В. Сергеев