Заседанието на военния комитет на НАТО се проведе преди дни в Словения. На него присъства Джоузеф Дънфорд, човекът, изпълняващ в Пентагона същата функция, която в Министерството на отбраната изпълнява началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов.
Ето какво пише по повода на изказването изданието „Нюзуик“.
„Войнствена Русия и ставащият все по-силен Китай карат световните лидери отново да се замислят за съперничеството на великите държави. Многогодишното неоспоримо господство на САЩ в постсъветския период отива към края си и трансатлантическият съюз е принуден да се обърне с лице към новите реалности.
Най-сериозната заплаха е Русия. В Грузия, в Украйна и в Сирия Москва демонстрира готовността на използва военна сила за защита на своите стратегически интереси и запазване на това, каквото смята за своя сфера на влияние. Често тези интереси се намират в пряко противоречие с целите на САЩ и НАТО“.
Откровено, нали? През цялото последно десетилетие на ХХ век и първо на XXI век Вашингтон почива на лаврите си, устройва интервенции в другите страни по измислени поводи. Русия, заета с вътрешни проблеми, не може да попречи на САЩ. Сега в НАТО, скърцайки със зъби, признават, че тези времена са изминали.
„През 90-те години ние, както и САЩ, нямахме особена конкуренция, не бе нужно обмислено да развиваме потенциала си, да оценяваме ситуацията, да разработваме концепции и в центъра на вниманието да се намира стратегията“, заяви Дънфорд.
Според него след края на Студената война и Русия, и Китай внимателно са изучавали военната стратегия, възможностите и постиженията на САЩ и са се опитвали да разработят технологии и стратегии предвид слабите страни на Америка“.
Да поговорим за технологиите. Скорошният позор в Саудитска Арабия за пореден път показа, че твърдението за превъзходството на американския „хайтек“ е мит.
Вече съм го казвал, но ще се повторя: Америка никога не е могла нито да разработи нормално оръжие, нито умело да го приложи.
Този септември се изпълняват 75 години от провалената операция „Маркет Гардън“, тоест „Двор“, посредством която бездарното американско-британско командване се опитва да открие пряк път към Берлин.
Те хвърлят десант, опитвайки се да завземат моста през Рейн при холандския град Арнем. Парашутистите трябва да издържат до идването на сухопътните сили. Не очакват съществена съпротива от германците. Резултатите се оказват убийствени.
„Операция „Маркет Гардън“ приключва сутринта на 26 септември, когато след осем денонощия тежки боеве 2400 изтощени войници – останките от Първа дивизия, достигат Неймеген. Провалилият се план, на който възлагат толкова надежди, струва живота, здравето или свободата на 7212 английски парашутисти, 378 поляци от Първа отделна парашутна бригада (около 1130 загиват и 6450, включително над пет хиляди ранени, попадат в плен) от десетки хиляди, влезли в бой. Това са най-черните дни за „Червените дяволи“. Всъщност Първа британска парашутна дивизия престава да съществува.
Освен това са убити или ранени повече от 3500 души от състава на британски ХХХ корпус и почти толкова американски парашутисти. Сумата на загубите достига 15 хил. души, Вермахтът унищожава или практически завладява цялото тежко въоръжение на английския десант. Германците при Арнем губят общо 3300 души, една трета – убити“.
Как ви се струва, когато съотношението на загубите е девет към едно не в полза на хората с добри лица? Каня либерастите да разкажат за случилото се в термини „заринати от трупове“. И за бездарните съветски… тоест, извинете, западни военачалници, в силата на собствената си некомпетентност не са оценили сериозно противника.
Свежите заявления на Дънфорд само ни тласкат да си спомним всички военни кампании на САЩ през ХХ век, нито една от които при сблъсък дори и с леко съпротивляващи се противникови сили не приключва с победа.
А когато противникът се разпада заради вътрешно предателство, или е в значително по-ниска степен на технологично развитие, тук джентълмените, разбира се, нямат равни. И може да не се вълнуват за по-обмислено развитие на потенциала.
Сега ситуацията е напълно различна. Например, американският военнопромишлен комплекс, пръснал десетки милиарди за създаването на F-35, остава с празни ръце. А ето, че руските оръжейници постигнаха обявените цели. И нашите съседи, китайското издание „Сина“, пише с възхищение:
„Според руските представители, Су-57 може да изпълнява 90% от задачите в автоматичен режим, пилотът е нужен единствено при вземане на решенията, а след това с натискане на копчето избраното оръжие нанася удар по целта. Су-57 дори може да работи напълно автоматично по подготвената в базата програма, в този случай пилотът отговаря единствено за натискането на спусъка. Ако пилотът загуби съзнание, високо автоматизираната система може да спаси самолета.
Ключова роля в този род висока автоматизация играе „мозъкът“ на самолета – „информационно-управляващата система“ – (ИУС). Изглежда така, все едно „знанията“ на цяла група изследователи е поместена в компютърна програма, която трябва да помага на потребителя. В Русия наричат това „електронен пилот“ и „стелт-пилот“.
Напомням, че американците изпитват неуспех след неуспех именно в разработката на аналогичната система. А и създаденият пилотски шлем с допълнителна реалност е далеч и от заявените параметри, и от нормалната цена.
„В САЩ заявиха, че им се е отдало да снижат стойността на пилотския шлем на изтребителя пето поколение F-35. Ако веднага след разработката стойността на пилотския шлем е била в размер на около 700 хиляди долара, то сега, както е обявено, тя е станала „съществено по-ниска“ – по-малка от 400 хиляди американски долара.“
Кой каза: „раз-хи-ще-ние“? Какво, такова нещо е възможно единствено в тоталитарна Русия. Така четох на сайта на „Ехото на Москва“.
Шегата настрана, но през годините американските военни поръчители са усвоявали огромни бюджети уж за перспективни проекти. Докато всъщност армията продължава да воюва с оръжие, разработено по време на разгара на надпреварата с въоръжението против СССР. Но това няма значение, защото генералите на противника се подкупват, както става в Ирак и те предават своите войскови съединения. Пред американската армия винаги триумфално е крачило магарето, натоварено със злато.
В резултат на това в армията на САЩ, както и преди, на въоръжение стоят древните „Томахавки“ и предизвикващите буря от критики още от позорната Виетнамска война щурмови карабини М-16.
Така че притесненията на Дънфорд относно засилването на Русия и Китай са напълно разбираеми. При нас подводниците, за разлика от Америка, новите подводници работят.
Войниците на НАТО загубиха превъзходството си над Русия в резултат на това, че са свикнали да участват в колониални войнички срещу изостанали държави. А още към разположението на вероятния противник, който чрез своите пропагандисти отрано убеждават, че няма да устои против САЩ.
Сега настъпи краят на всичко това. Което е закономерно и бих дори казал – справедливо.
Ако командирът на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ признава, че световното господство на Америка в постсъветския период отива към края си, то е време и родните либерасти да се примирят с това. Но те, разбира се, няма да успеят, защото в мозъците им за вечни времена е запечатано, че Пентагонът е непобедим.
Понякога през главата ми дори преминава мисълта, че когато САЩ бъдат настигнати от пълен крах, то много московчани с добри лица няма да издържат стреса и ще си уредят сметките с живота. Мислите ли, че такъв вариант е реален?
Превод: В.Сергеев
