Друг лош знак, който не остана незабелязан, беше, че българското председателство отсъстваше от дебата в пленарната зала.
Надявам се нашето общество да преосмисли отношението си към насилието над жени, деца, възрастни хора и домашното насилие. За да се случи това обаче, трябва да поставим в центъра на дебата именно този проблем - насилието. За съжаление, днес никой не смее открито да говори по същество и с разумни аргументи. А битката с насилието отново е оставена единствено на НПО-тата и на самите жертви. Днес те продължават да бъдат сами. А можеше да е другояче. Можеше да бъдем дадени за положителен пример, именно по време на председателството. И съм сигурен, че ако това бе станало, дори само заради широкото обществено внимание и вперените погледи, насилниците и в България щяха да се замислят преди за пореден път да вдигнат ръка. С действията и бездействията си, обаче, управляващите правят тъкмо обратното – окуражават насилието.
